Виж, кой говори!

Рекламата говори с различни гласове на потребителите, когато не е информационна кампания, а има за цел да ги убеждава. Съществува цяло направление в кампаниите, което цели да създаде отстъпчивост, съгласие, дори вид подчинение в човека, смятат авторите в chron.com. Става дума за тип рекламиране, което залага на подсъзнателна реакция, провокирана от начина, на който на слушателя, зрител или читател се говори. То е различно от информационното рекламиране, в което се залага на предаването на някакъв тип потенциално полезна за клиента информация.

В този смисъл, в рекламата, която убеждава, се говори чрез 7 вида гласове, твърдят специалистите.

Първият от тях е този на авторитета. Много често в телевизионните спотове и по радиото чуваме промоции на продукти, в които хора, представящи се за експерти, ги препоръчват. Смята се, че все още е по-вероятно потребителят да избере дадена паста за зъби, защото "всеки четвърти до пети зъболекар в страната я препоръчва". Освен това, в много от случаите хората се доверяват на мнението на знаменитости, въпреки че не ги познават лично. Просто, защото ги харесват (и в много случаи, защото искат да приличат на тях).

Следва гласът, който припомня обвързаност. Много по-вероятно е, ако един потребител е закупил нещо от компанията или е станал неин клиент, да я предпочете отново. Това потенциално постоянство се използва често в рекламните кампании. Често се предлага в маркетинг съобщенията отстъпка при закупуване на втори продукт или друг тип заявка за обвързване.

Освен това се използва и "гласът на този, който познаваш". Това е принципът на доверието в рекламата. Много, много по-вероятно е потребителите да последват продукт, ако знаят, че познават лично човек, който го употребява. Ето защо компании плащат на хора, за да препоръчват стоките им на приятелите си. В Германия например при препоръка на банкова услуга на приятел, препоръчващият е възнаграждаван от банката с електроуред или друга сравнително не евтина и съвсем не излишна домашна стока. Това работи много при студенти.

Метод за убеждаване е и гласът, който говори за приликата. Този принцип залага на това, че човекът е много по-вероятно да закупи продукт, ако вярва, че всички други имат такъв и го харесват, както и че така е модерно и ще бъде изостанал, ако не го притежава. Реклами окуражават клиентите да скочат в общата група с фрази като „най-популярният (продукт)” или „най-бързо растящата (услуга)” в града/ страната.

Ефективен е и подходът с рекламирането на ограничени количества. Смята се, че е много по-вероятно хората да се обърнат към продукт, и да го направят много по-бързо, ако вярват, че няма много от него налични. Как да повярват? Рекламите описват такива ситуации. В тях гласът зад кадър или този на страниците казва, че става дума за „ограничена серия”, „специална разработка”, „набор до изчерпване”. Така се внушава, че стойността на придобивката е по-висока.

И накрая, реципрочност. Принципът на реципрочността или взаимността в маркетинга изхожда от идеята, че потребителите биха върнали услуга или жест на компанията. Често фирмите се рекламират, предлагайки специални сделки и подаръци с надеждата, че определена група от хора отсреща ще се възползва и ще запомни услугата, след което в бъдеще ще се отплати, въпреки че не е длъжна, и ще предпочете същата марка или фирма.