Защо добрите служители правят лоши неща (3)

Да си поставяш цели и да ги изпълняваш е нещо хубаво. Стесненият фокус върху една единствена, основна задача обаче може да постави човека в ситуация на „тунелно зрение”. С този психологически термин се обозначава състоянието на даден образован кадър, добър служител и професионалист, в което той е склонен да пристъпи границата и да извърши нещо забранено. Нещо лошо и неетично спрямо компанията.

В този, последен епизод от поредицата ви представяме останалите възможни психологически състояние, причини и условия, поради които добрите служители вършат лоши неща. Те са обобщени от Business Insider на базата на актуален анализ на д-р Муел Каптайн от Училището по мениджмънт на Ротердам.

20. Липса на достатъчно сън и хипогликемия. Наградите от неморалното, незаконно поведение в работата са нещо, с което хората се борят всеки ден. Колкото и простичко да звучи, когато служителите са гладни или уморени започват да губят самоконтрол. Гладът и недоспиването не биха накарали някой да направи злоупотреба, но правят хората много по-податливи на моменти на слабост.

21. Ескалиращо обвързване. Големите крадци обикновено започват с малки кражби. Един от начините от дребните неправилни действия да се премине по наклонената плоскост към по-големи е като се приеме самозаблудата и чувството, че не е имало друг изход. Това поведение наскоро бе видяно в брокерите Жером Кервийл и Куеку Адоболи. Те са получавали бонуси за поемането на големи финансови рискове, но когато тези рискове са станали големи загуби за банката, те са поемали дори по-големи рискове, опитвайки да компенсират загубеното.

22. Индукционен механизъм. Служителите сравняват настоящото си поведение с това, което са вършили в миналото. Така спират да виждат действията си сега като лоши. Когато неетичното стане рутинно, екстремно неетичното, някога немислимо, навлиза в обсега на възможното.

23. Натиск от пазара и собствениците. Бившият изпълнителен директор и председател Чалз Принс казваше „Докато музиката свири, ти трябва да станеш и да танцуваш”. Той имаше предвид нарастващият, засилен пазар в САЩ през 2007 г. Преди колапса е имало силен натиск върху мениджърите да поемат огромни рискове и да се присъединяват към общи действия във вълна за трупане на големи печалби. Въпреки явните балони на пазара.

24. Ефектът на компенсацията. Понякога, когато са били морални и добри много дълго време, хората започват да чувстват, че са натрупали някакъв вид етичен кредит, който могат да използват, за да обезщетяват неморалното си поведение в бъдеще.

25. Негативните последици на прозрачността. Прозрачността на процесите в компаниите обикновено служи, за да намали лошите постъпки на работниците. Тя повишава вероятността да те видят и хванат, докато мамиш. Но експерименти, които са изследвали появата на конфликти на интереси са доловили един изкривен ефект. Той идва от нещо, наречено морален лиценз. Ако конфликтът на интереси е публично открит, той може да изглежда по-малко проблемен, все едно всички са се съгласили, че е наред. Това може да накара хората да задоволяват отклоненията си.

26. Лоша комуникация. Проблемите с корупцията и морала често са третирани като черни и бели, извършени от някой съгрешил и зле наказани. „Сиви” зони не са дискутирани. Това може да доведе до възникването на среда, където вместо хората да изказват на глас идеи, които са на ръба на доброто и правилното, изпробват и тестват границите си.

27. Натискът да бъдеш конформист. На никой не му харесва да бъде неприятност и неудобство в екипа. За да се впишат в групата, хората често правят неща, които иначе не биха сторили. Това може да ги накара да игнорират злоупотреби или в името на мира и единството да се съгласяват със спорни решения.