Край на маркетинговите измами в ЕС

Европейската комисия предприема действия за по-добро прилагане на законодателството за защита от нелоялни търговски практики. ЕК представи редица мерки за борба с агресивните търговски практики в целия ЕС, като например фалшиви „безплатни“ оферти, рекламиране чрез „примамване и подмяна“ на стоки, които не могат да бъдат доставени, и увещаване на деца.

Инициативата е част от действията на Комисията за насърчаване на доверието на потребителите в рамките на Европейската програма за потребителите. Когато извършват трансгранични покупки онлайн в ЕС, потребителите могат да избират измежду до 16 пъти повече стоки, но 60% от тях все още не се възползват от тази възможност. В резултат на това те не се ползват напълно от съществуващите в единния пазар богат избор и по-ниски цени.

Повишаването на доверието на гражданите чрез по-добро прилагане на правната уредба може да бъде сериозен стимул за икономическия растеж в Европа. Всъщност проучванията показват, че днес повече потребители са заинтересовани от трансграничните покупки и са склонни да пазаруват повече от чужбина, отколкото през 2006 г., когато разпоредбите на ЕС все още не бяха влезли в сила.

„Разходите на потребителите представляват 56% от БВП на ЕС, но липсата на доверие у потребителите при пазаруване през границите на ЕС означава, че все още не успяваме да разгърнем пълния потенциал на единния пазар,“ каза заместник-председателят Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието.

„Разполагаме с добри разпоредби за защита на потребителите, но трябва да гарантираме по-доброто им прилагане, особено при трансгранични случаи. Искам към безскрупулните търговци да не се проявява никаква търпимост, за да знаят потребителите какво точно купуват и да не бъдат мамени. Това означава също, че към прилагането на разпоредбите трябва да се подхожда последователно,“ допълни Рединг.

Благодарение на Директивата националните органи за защита на потребителите успяват да ограничат редица нелоялни търговски практики, например предоставяне на невярна информация на потребителите или използване на агресивни техники за влияние върху избора им. Директивата замени 27-те национални режима с единен набор от разпоредби и така опрости разпоредбите относно нелоялните търговски практики. По този начин за потребителите е по-лесно да познават правата си, независимо от това в коя точка на ЕС правят покупки. И потребители, и търговци обаче все още се сблъскват с несигурността относно това как разпоредбите ще бъдат прилагани от различните национални правоприлагащи органи.

През 2010 г. четири пети от онлайн потребителите в ЕС (81%) са използвали уебсайт за сравняване на цени. Такива инструменти обаче могат да спомогнат за укрепване на доверието на потребителите само ако предоставят ясна и точна информация, а това понастоящем невинаги е така. Различни заинтересовани страни са посочили проблеми със сайтовете за сравняване на цени, особено във връзка с прозрачността и непълнотата на предоставената информация.

Нещо повече, често срещащи се проблеми или нови търговски практики, като например използваните в интернет, нерядко имат трансгранично измерение и повдигат общи въпроси пред правоприлагащите органи. Това изисква към правоприлагането да се подхожда последователно.

Национален правоприлагащ орган например е наложил на водещ участник на пазара на електронни устройства глоба за това, че е предлагал на потребителите платена търговска гаранция за 2 години, въпреки че съгласно законодателството на ЕС потребителите вече са имали правото да я получат безплатно. Тъй като подобни проблеми съществуват и в други държави членки, заместник-председателят Вивиан Рединг се обърна с писмо към всички министри, отговарящи за защитата на потребителите, за да им обърне внимание върху случая и да ги попита какви действия за прилагане се вземат на национално равнище. От получените отговори се разбира, че липсва последователност в тълкуването и прилагането на Директивата от националните органи.

Затова Комисията ще се стреми да играе по-активна роля за подобряване на сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, като:

• подобрява ефективността на Европейската мрежа за защита на потребителите и продължи да насърчава провеждането на координираните акции по правоприлагане („едновременни проверки“);
• подкрепя държавите членки в ефективното прилагане на директивата посредством насоки и споделяне на добри практики;
• разработва показатели за ефективността на изпълнението, за да се установят недостатъците и грешките, които трябва да бъдат допълнително анализирани и/или поправени;
• организира редовни съвместни тематични семинари за националните органи по правоприлагане и обучения за правоприлагащите органи и съдебната власт.

Установено е, че основни сектори, в които потребителите все още са губеща страна и за които се изискват още усилия, са туризмът, транспортните, цифровите и финансовите услуги и пазарите на недвижими имоти. Освен това, правоприлагащите органи трябва да обърнат повече внимание на твърденията за екологосъобразност или за безвредност за околната среда, правени от търговци на дребно, които са често пъти твърде общи, неясни и невинаги се използват отговорно.