Някои казват, че рекламата вреди на обществото...

Някои изследвания ни карат да вярваме, че сме постоянно атакувани с рекламни съобщения. Американски фирми за наблюдение на пазара посочват, че било възможно в Щатите човек да е "облъчван" с до 20 000 реклами за 24 часа навсякъде - от дома, през външаната среда и виртуалната реалност, до дома. Това обаче, според Пол Шугът - рекламен експерт и автор в сайта Advertising.About.com, е невъзможно. "Имайки предвид, че спим най-малко по 6 часа в денонощието, остават 18 часа или над 64 800 секунди, в които сме будни и трябва да са достигнали до над 20 000 рекламни съобщения", пресмята той. "Така се връзва по реклама на всеки 3 секунди, а докато съм пред компютъра и пиша този текст, минаха много повече, без да виждам такава", пише Шугът. 

Темата дискутират и други автори. В енциклопедията си "Въведение в маркетинга", издадена в България през 2013 г., световните светила Филип Котлър и Гари Армстронг отделят абзац на т.нар. "културно замъряване", предизвикано от реклама. "Критиците обвиняват маркетинговата система, че го създава. Нашите сетива са постоянно атакувани с маркетинг и реклама. Телевизионните реклами прекъсват сериозни реклами, страници с реклами задръстват списанията, билбордове обезобразяват красиви пейзажи; спамове пълнят пощенските ни кутии. Тези набези постоянно замърсяват съзнанието на хората с послания за материализъм, секс, власт или обществено положение“, посочват те.

Действително, до хората се изпращат много рекламни съобщения ежедневно и част от посланията се внушават подсъзнателно, смята Шугът. Но тези търговски съобщения, които са действителни уведомления и на които обръщаме внимание, са далеч по-малко от хиляди на ден, посочва той. Според него до всички ни достигат най-много стотици реклами дневно, което пак не е малко, но реално възприемаме не повече от една четвърт от тях, защото сме се "имунизирали" да не забелязваме голяма част всичкия маркетинг, който ни обгражда.

Въпросът е оказват ли рекламите, които приемаме, негативен ефект върху нас самите и обществото? 

Онези, които са на мнение, че отговорът е "да", имат своите основателни аргументи. За начало, представата ни за себе си определено е засегната от излъчваното в рекламата. Става дума за перфектните образи и образци - бицепсите на мъжете, кожата без пори на лицето на жените, яркобелите усмивки на моделите. Това много често са недействителни изображения или манекени, вложили време и финанси да изглеждат дотолкова прекрасно. Критериите за красота се променят от рекламата. Хората стават по-притеснени. 

Друг аргумент: някои изследователи в маркетинга подчертават, че рекламата е планирана комуникация от манипулативен характер. Според тях тя заблуждава хората, че имат ужда от продукти и услуги, без които те съвсем спокойно биха могли да живеят живота си. Всички сме виждали как чрез реклама хората могат да бъдат убеждавани да харчат последните си пари, да мечтаят болезнено или да се редят на многочасови опашки пред магазините, за да получат най-новия музикален плейър, да се облекат с определена марка. Добре се маркетират и вредни продукти за бързо хранене. 

Освен това има реклама, която използва секс и насилие, за да направи продуктите по-харесвани от младежката аудитория. Смята се, че това има деморализиращо въздействие върху публиката. А пък в политическите кампании можем да видим множество примери за представяне на информацията селективно и заблуждаващо, за спестяване на факти и заиграване с патриотизма или с етническия произход, за да се печелят избиратели. "Само погледнете рекламите, които сега се показват около президентските избори (в САЩ), предстоящи през 2016 г. 95% от тях са с негативно съдържание и пречупват истината както им е угодно", посочва Шугът. 

Всичко това, допълнено с огромното количество ненужна информация, която рекламите вкарват в живота ни и в средата, в която живеем, може да накара мнозина да повярват, че тя само вреди. Но, почакайте! 

Също както повечето дейности в бизнеса, рекламата има негативни и положителни ефекти. Кои са плюсовете? Първо, тя е чудесен и неповторимо мощен инструмент за разгласяване на важни за обществото послания. Информира по въздействащ начин. Това правят социалните кампании. Тези от тях за превенция на развитието на заболявания, които призовават за профилактични прегледи, със сигурност са спасявали човешки животи. 

Благодарение на рекламата можем да разбираме за съществуването на важни продукти, които са ни нужни и могат да направят живота ни по-лесен, да ни спестят време и пари. А има много такива, които харесваме, нали?

Да, в рекламата можем да видим красота, и това е чудесно. Виждаме я на страниците на печатните издания и във външната среда - рекламата действително е форма на изкуство, в много случаи. Някои се вдъхновяват от красотата в нея, мотивират се да станат по-хубави, не се натъжават. 

А как би могъл да успее на пазара малкият бизнес без реклама? Той трябва да намира начини да се чуе за него, за това, което предлага, защо е различен и къде се намира. Понякога рекламата създава малките фирми, в смисъл, че без нея те не биха просъществували в бъдеще. 

Освен това, рекламата понижава цените. Това е от полза на потребителите. Например, когато се промотират тарифни планове на телекомуникационни оператори, или намаления във вериги за продукти на дребно.

Тя не е единственият начин да се възхваляват съвършено красивите мъже и жени и да се показва секс и насилие - правят го и киноиндустрията, телевизионните сериали, новините, видео игрите, дори домашните видеоклипове, публикувани в YouTube и други видео портали и сайтове в интернет, където свободно се споделя съдържание от потребители от целия свят. 

Рекламният бизнес създава работни места. Той се включва в творческата индустрия, която подпомага много икономики и дарява хиляди хора с възможността да работят в много модерна среда, с екипи, чието мислене не остарява. 

Така че, ако се върнем на въпроса рекламата вреди ли на обществото, само утвърдителен или отрицателен отговор не може да се даде. "Колкото и да изглежда сложна темата, ползите надвишават негативните ефекти. Засега", смята Шугът. 

Вие какво мислите?