Няма такова нещо като "бивш рекламист"!

Някои казват, че рекламният бранш е страст и една от най-интересните професии на света, от която никога не биха се отрекли. Колкото и да е модерна и творческа обаче, професията на рекламиста винаги среща обстоятелства, които могат да ни откажат от нея.

Това свидетелства историята на кандаския рекламист Дейвид де Хаас, разказана от Business Insider. Накратко, с Де Хаас се случило следното:

Той имал активен живот в рекламния бизнес в Канада след продължителни усилия да се впише в него. Първоначално старирал кариерата си в малка агенция, където се обучил и прекарал 5 години. Това било мястото, където имал пълна свобода да проявява креативността си. Вършил добра работа, казва самият той. Печелил награди. След това се преместил в по-голяма агенция. Това бил естественият възход на професията. И там се ядосал.

В голямата агенция започнал да работи с големи клиенти. Получавал по-добри пари, но му било трудно. Не му оставало време за семейството му – рекламният бранш е пословичен с изискването си за разположение 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Освен това там спрял да се чувства значим. Струвало му се вече, че работата му не е нито добра, нито важна за някого в обществото. В редки случаи имал възможност да работи за клиенти, от чиито каузи наистина се вълнувал. Например за благотворителното дружество Developing World Connections. Но, това не било достатъчно – разказва, че шефовете му искали най-вече да се фокусира върху печеленето на награди, вместо върху това клиентът да успява в каузата си.

Тогава дошъл преломният момент и Де Хаас решил да се откаже от рекламния занаят. Смело и решително, той се насочил към нещо коренно различно от творчеството и офисната работа. И през 2012 г.... станал шофьор на автобус от градския транспорт на Ванкувър. Вдъхновен от автобуса, който хващал за работа всяка сутрин, прекарал търпеливо близо една година в изследвания на физическите му и психологически характеристики, за да бъде потвърдено, че е годен да стане шофьор. Отговорил на всички кръвни тестове и изисквания за способности на тялото. Но, когато започнал, се случило нещо.

Оказало се, че макар и привидно проста, работата на автобусния шофьор всъщност винаги криела неочаквани ситуации, с които човек се сблъсква.

Една вечер, шофирайки по един от най-опасните маршрути на Британска Колумбия, Де Хаас изпаднал в непредвидена ситуация. Пътник го предупредил, че жена в автобуса опитва да си инжектира хероин.  И водачът трябвало да реагира. Помолил я учтиво да спре, но за целта трябвало да отбие. Лошата градска инфраструктура и лош късмет довели до там, че автобусът заседнал и Де Хаас останал сам в него в опасния квартал. А толкова вярвал, че  тази работа ще му даде възможност да прекарва повече време със семейството си. Да го прави по-доволен от живота. 

Всичко това Де Хаас описва в книга. Той разказва и за други инциденти и премеждия в работата му, които накрая го отказали от това да бъде автобусен шофьор. И той се върнал към рекламния занаят. Естествено, сред другите причини бил и факта, че в рекламата получавал тройно по-голяма заплата.

Той споделя историята си, за да припомни, че макар да е стресова, работата на рекламиста може да бъде по-добра от много други. Стига всеки да намери най-доброто решение сам за себе си. И да открие работното място, екипа и естеството на проектите, които му допадат.

В случая на Де Хаас той намерил отговора за себе си като успял да се утвърди на пазара като рекламен експерт, работещ на свободна практика. Така можел да подбира за кои клиенти да работи и какви мисии да подкрепя. Някои от новите му маркетингови проекти са изработени за канадския производител на енергийни напитки Prima и за аквариума на Ванкувър. Така можел да си съставя сам графика и да си бъде у дома, когато децата му се приберат от училище.

Сега казва дори, че бил се върнал на работа в голяма рекламна агенция.