Обратна връзка

Коя е тайната, която маркетинговите специалисти у нас най-много искат да научат през тази година? Кои от задачите и задълженията си с радост биха делегирали на някой друг? Това са част от въпросите на проведеното в края на миналата година кратко допитване на Babanin.eu. Участниците са ръководители и професионалисти маркетинг и комуникации, управители и търговски директори в по-голямата си част. Как те сами определят себе си, става ясно от  резултатите, които вече са факт.

Анкетата се състои от само четири въпроса, три от които носят основната информация: "Най-много в маркетинга искам някой да…?", "Тайната в маркетинга, която искам да притежавам?", "С радост бих прехвърлил(а) на някого…?"

 От получените 319 отговора могат да се направят интересни изводи за предлагането на услуги и търсенията на компаниите днес.

Най-голям процент (37%) от 319-те отговора  на въпроса "Какво най-много искате в маркетинга?", се пада на желанието някой да ни покаже как да използваме ресурсите си по-добре - напълно логично и в потвърждение на пазарните тенденции в консултантските услуги от последните години в България. Радостното е, че това е основен инструмент при професионалното маркетингово одитиране.

Второто по атрактивност желание в тази категория е свързано с правилното позициониране на марката – 91 отговора (или 29%). И тук бизнес логиката непоклатимо обвързва двете челни позиции: не можеш да бъдеш високоефективен, ако не тръгнеш от адекватно пазарно позициониране. И ако опитът до момента показва, че за част от малките и средни компании у нас маркетинговият одит се връща и започва от когнитивното коучване на ниво бизнес цели и методология за измерване на постигането им, то при по-големите корпорации проверката и „вълшебното позициониране на марката“  трябва да включва и сега развиващите се анализи като customer experience mapping (картографиране на клиентския опит) – определянето на всички точки, в които клиент и марка се срещат. На тази база се правят проучвания за клиентските очаквания и изживявания, но също се дефинират и вътрешните пресечни точки между звената в организацията по отношение управлението на информационните потоци.

По третия въпрос, делегирането на контрол на процеса е най-малко желан от респондентите – едва 4% биха искали някой да контролира процеса вместо тях. Тук обчае не може да не се запитаме - как разбираме, дали като управители не тесни специалисти разполагаме с достатъчно адекватни инструменти за измерване постиженията в областта на маркетинга и комуникацията?

Тайните – или неоткритите потенциали – в  бизнеса несъмнено привличат внимание. 85 от участниците в анкетата биха искали да могат да разпознават пазарни ниши, 76 и 75 съответно – да оценяват кои канали за информация са най-ефективни за тях и да разберат как клиентите вземат решение за покупка. Разглежданото по-горе картографиране на клиентския опит може в много от случаите успешно да отговори и на тези въпроси.

Бизнес тайната за мотивация на служителите с 21% в общия дял на отговорите, по мое мнение ще става все по-важна и това е свързано с промяната на ценностите, особено при поколението Y (след десетина години с активното навлизане на поколението Z, ситуацията ще се върне леко към сега познатата целеустременост за постигане на резултати, но с нов прочит през социалната ангажираност).

Изненадващо, най-неприятният за лично изпълнение елемент от комуникацията според болшинството участници е писането на публични речи. Обличането на идеите в думи винаги е предизвикателно – защото тези думи трябва да представят и конкретния случай, и корпоративната идентичност на марката (независимо корпоративна, лична или – както е най-често – комбинация от двете). И да успеят да достигнат до аудиторията – т.е. да бъдат чути, да бъдат разбрани и да бъдат приети.

На второ място с почти равни резултати (17%, 16% и 16%) са считаните за скучни пазарни проучвания, плашещите контакти с журналистите и фирмените партита. И ако за пазарните проучвания е достатъчно да знаеш точно какво искаш да измериш и с каква цел, то при фирмените тържества нещата стоят така: те вече са се превърнали в особена нулева морфема – когато липсата на знак е означаването. Никой не ги „обожава“, но ако изчезнат, всички го забелязват. Моят съвет – придайте им смисъл, накарайте хората да направят нещо значимо за някого заедно, докато се забавляват. Така ще постигнете обща цел и искрена, неформална атмосфера, която истински сплотява. Това е достатъчно за празнуване и смислено прекарване на времето.

Ваня Бабанин, комуникационен експерт