Редакторите на „Гардиън“ и „Сън“, за бъдещето на пресата

Британската новинарска индустрия - една от най-развитите в света, навлезе в объркващо състояние, посочва Business Insider. 

Един от водещите вестници на Острова - "Индипендънт" - обяви, че спира печатното си издание. Друг вестник - "Ню Дей" на "Тринити Мирър" - беше роден няколко седмици по-късно. Това се случи само няколко месеца след като таблоидът "Сън" премахна таксата си за достъп до статиите му в интернет, за да увеличи аудиторията си. А "Гардиън" призна, че въпреки огромната си потребителска база от 158 млн. интернет посетители, трябва да съкрати разходите с 20%. 

Сред цялата тази несигурност на пазара, има две фигури, които са в добра позиция да обяснят тенденциите и случващото се с британските медии. Това са редакторът на "Сън" Тони Галагър и Катрин Вайнър - редактор на "Гардиън". "Сън" е най-популярният вестник във Великобритания. Среднодневният му тираж е 1,78 млн., според последен доклад на ABC. "Гардиън" има 266 млн. глобални посетители онлайн през януари, по данни на SimilarWeb.

Двамата журналисти говориха преди дни на конференцията за маркетинг в печата "Newsworks' Shift 2016" в Лондон. Ето част от нещата, които споделят. 

Как да се правят пари от онлайн медии? 

Нито Вайнър, нито Галагър, смятат че изданията в които работят, могат да се издържат само от рекламни приходи от интернет. Вайнър обясни, че се надява да поднови абонаментната схема на "Гардиън", за да увеличи печалбите от най-лоялните читатели. Към момента, абонаментът на "Гардиън" дава достъп до екскклузивно съдържание, събития излъчвани в реално време с участието на журналисти и социо-културни личности. Цената варира между 5 и 60 лири месечно. 

"Това, което гледаме, е как ... да накараме читателите да станат по-лоялни и да ги превърнем от лоялна публика в членове. Едно от нещата, които открихме, особено откакто аз поех поста, е че хора ми казват "Как мога да ви плащам? Аз се чувствам виновен, че ви чета толкова много, използвам ви толкова много, гледам видеоклиповете ви по цял ден, но не плащам пари". Така че искаме да им помогнем в това тяхно желание... Не, ние няма да въведем такса за онлайн достъп. Следователно повече става дума за дълбока връзка и мотивиране да плащат... ". 

"Сън", от своя страна, търси начин да събира пари от бизнес начинания, които се вписват в бранда но не са медии. Изданието вече печели от Dream Team - фентъзи футболна игра. Скоро "Сън" ще стане и аукцион - Sun Bets се очаква да стартира тази година, за новия сезон на Английската висша лига през август. 

"Има 14 милиона души, които залагат във Великобритания - около 55% от тях са редовни читатели на "Сън", казва главният редактор. "Смятаме, че това е много добре за нас. То е една от областите, в които сме нетърпеливи да се развием". "Вижте, смятам че бъдещето на новинарските марки ще бъде в набор от източници на приходи и няма вече да е само в коричната цена... Всички има нужда да разгледаме силните си страни, за да видим че съществуват области, в които може да играем, за да бъдем успешни за дълъг период от време, в устойчиво бъдеще", продължава той. 

Print vs. Online

Това е въпросът, който хората си задават отново и отново от самото начало на интернет експанзията и превърщането на мрежата в мейнстрийм. Дали печатът умира? "Хм, не знам. Имам предвид, мисля, че всичко, което слагаме с името "Гардиън" на него, трябва да бъде наистина добро", отговаря Вайнър. "Смятам, че трябва да произвеждаме наистина добри вестници. "Гардиън" и "Обзървър" трябва да бъдат толкова добри, колкото можем да ги направим. Вярвам че бъдещето е дигитално и определено трябва да инвестираме в иновации и дигитално. Но това все пак остават различен вид читатели", продължава тя. И отбелязва, че миналогодишните приходи от читатели на печатното издание "Гардиън" всъщност са били по-високи. Общите приходи на The Guardian Media Group са се покачили с 3%, до 214,6 млн. лири, в годината до 29 март 2015. 

"Не съм сигурен, че го виждам като двоен избор: колко време прекарвам мислейки за журналистика в печата, или колко време прекарвам мислейки за дигитална журналистика. Смятам, че моделът за повечето редакции трябва да бъде в мислене за двете инстинктивно... Въпреки че имаме всички тези нови марки, които навлизат, разчитането на традиционните медии е по-важно от всякога. Безспорно е, че вестниците ще продължават да задвижват националния диалог", допълва Галагър. 

Социалните мрежи

Двамата се съгласяват, че медийната индустрия се е придвижила далеч отвъд въпроса дали социалните мрежи може да заместят традиционните медии. Вайнър описва социалните мрежи като портал, който ни води до "тъмните времена на фалшивата информация". "Мисля, че има завръщане към марките, на които хората имат доверие, за да удостоверяват за себе си (информация) и един вид да различават в спекулациите, и в слуховете, и във фалша", казва тя. 

Галагър признава предизвикателствата, които възникват пред медиите, от връзките им със социалните мрежи. Facebook явно е най-важна по отношение на задвижването на трафик към сайта на "Сън". Има и промени в употребата на Twitter.

"Повечето репортери са в Twitter в някакъв формат или друг. Въпреки че забелязах аз самия в последните две години, че тя вероятно се промени от двигател на трафик, към по същество, конкурент за харесванията на новинарската услуга Press Association. Хората сега използват Twitter за новинарски източник. Но не съм сигурен, че е масивен двигател на трафик, освен ако не сте като Джеръми Кларксън или Пиърс Морган. И, ако не друго, смятам че има тенденция за някои форми на социални мрежи, особено Twitter, да стават малко ехо-стая, с групова система за мислене, в която всеки решава че нещо е ужасно, или че нещо е прекрасно, и това води до загуба на мисли сред журналистите", коментира той.