Рекламна история на успеха, за Брус Спрингстийн

С четири "брилянтни" маркетингови тактики американският певец и китарист Брус Спрингстийн превръща албума си "Born to run" (1975) в хит сред меломаните. 

Това е една рекламна история, която си заслужава да се разказва. Ето каква е тя:

Тази седмица се навършиха 40 години от излизането на третия албум на Спрингстийн "Born to Run". Когато излиза преди години, компилацията се изкачва до номер три в класациите с най-слушани албуми в Америка. Парчето с нейното име е първият сингъл, пуснат от албума. Тази песен - "Born to Run" достига 23. място в списъка с топ 100 на Billboard. Вторият и последен сингъл - "Tenth Avenue Freeze Out", стига до No. 83. 

През 1975 г. посланията на Спрингстийн, предадени чрез албума му, се превръщат в печалби. Певецът е поканен да украси кориците на списание "Тайм" в САЩ и на "Нюзуийк" през същата година. От "Нюзуийк" мислели, че Спрингстийн е "продукт" на голям звукозаписен лейбъл - това не било така. Безспорно албумът го е направил звезда. Как? 

При всички случаи решаващ фактор е било изкуството. Не бихме могли да поставим на първо място маркетинговите техники като водеща причина. Осемте песни в албума устояват на изпитанието на времето и се слушат и днес. Почти никой албум не остава актуален в продължение на 40 години, а този е сред мнозина. И въпреки това, маркетингът има не малка роля за създаването на първоначален интерес към поредицата. Ето какви ходове били предприети, за да се популяризира албумът.  

Продуктови отзиви от ключови лидери на мнение. 

През 1974 г. тогавашният мениджър на Спрингстийн - Майк Епъл, изпраща копия на сингъла "Born to Run" на избрани диджеи в радиостанции из цялата Америка. Резултатът? Получила се "подгряваща" кампания с национален обхват. "Млади хора изпълниха музикалните магазини, търсейки копия на новия сингъл, които все още не съществуваха, а радиостанциите, към които се беше насочил Епъл, го атакуваха с молби за новия албум, който също не съществуваше в онзи момент", спомня си Джошуа Зийтз, който пише тези редове в The Atlantic

Големи пари зад проекта.

В една епоха, в която музикалните албуми са се продавали в Щатите за по-малко от 10 долара, Columbia Records харчи $250,000 за да промотира "Born to Run". Кампанията включва телевизионни реклами. Музикалният критик Джон Лендау нарича Спрингстийн през 1974 г. "рок-енд-рол бъдещето". 

Първоначалната история става все по-интересна, докато минава времето. 

Сингълът "Born to Run" бил записан в звукозаписно студио "914", Ню Джърси. Епъл помолил Спрингстийн да работи там, вместо в Манхатън, Ню Йорк, където времето за записи било по-скъпо. Създателят на "914" - Брукс Артър, имал вече опит с Каръл Кинг, Ван Морисън, Шангри-Ла. На членовете на бандата на Спрингстийн не им било удобно да шофират до Джърси и обратно всеки ден. Затова си опънали палатка в двора на студиото и спели там. Групата често вечеряла на открито близо до студиото. Присъствието на Спрингстийн, за което имало слухове, така и не било потвърдено. Това било само началото на създаването на бранда "Брус Спрингстийн". След това критикът Лендау, който се сприятелил с изпълнителя, го убедил че "914" е второкласно място и че певецът трябва да довъши албума си другаде - в Record Plant в Манхатън. Въпреки протестите на Епъл, това трявало да се случи на по-висока цена. Спрингстийн се съгласил. Така се случила първата фаза на влияние върху кариерата му от Лендау. В крайна сметка Лендау заменил Епъл като импресарио на Спрингстийн и станал "дясната ръка" на певеца. Маркетингов извод: Двама добри експерти са работили са неговия пиар. 

Любопитна подроност е, че в студиото The Record Plant е работил като инженер не кой да е, а Джими Йовин - музикалният продуцент, който днес е известен като един от създателите на компанията за висококачествени слушалки Beats Electronics, заедно с рапъра Доктор Дре. Йовин е работил и с Джон Ленън. 

Турнета, турнета и пак турнета - в страната!

Те започнали буквално в деня, след като албумът бил завършен като продукт - на 20 юли 1975 г. Първото турне било в Провидънс. Род Айлънд. Пътуванията продължили със спирки в Женева, Ню Йорк, Масачузетс, Охайо. Освен че чрез тях Спрингстийн набирал популярност, турнетата били организирани с цел да подготвят бенда за легендарна изява от пет поредни нощи и 10 шоу програми в The Bottom Line - малка зала с 400 места в Гринуич Вилидж, Манхатън. От всичките 4000 билета за това събитие (400 места, 10 програми), Columbia Records дава 980 на представители на медиите, най-вече на радиата в САЩ. 

И това било само началото на турнетата. Спрингстийн и новият му бенд се отправили на юг и към средния запад през септември. През октомври направили шест изпълнения за четири нощи в The Roxy в Лос Анджелис. Първата вечер публиката включвала (!) звезди като Дейвид Бауи, Джордж Харисън, Джак Никълсън, Уорън Бийти. 

Това била епохата, в която Брус Спрингстийн веднъж видял огромен билборд на албума си "Born to Run" на Сънсет Булевард. Това бил един от моментите, в които той се почувствал объркан и смутен, дори малко депресиран от новия му статут на знаменитост. Много се е променило от тогава в кариерата му. Но певецът остава звезда и водещ фактор за всичко това е албумът "Born to Run". Колкото и концерти да е правил Спрингстийн след това през годините, всяко негово шоу задържа имиджа на уникално събитие, каквото се случва веднъж в живота, където не знаеш кой ще се появи и какви песни групата ще изпълни. Може да се каже с увереност, че големият маркетингов залог на Columbia Records отдавна се е отплатил многократно. 

Поздрав!