Скритата драма на Черния петък

"Вместо да благодарите на Дядо Коледа (в мола) за изгодната цена, на която сте си купили нов телевизор от разпродажбите тази година, благодарете на доставчиците." С тези думи се обръща към американската аудитория "Уолстрийт Джърнъл". Финансово издание от САЩ разкрива недостатъците на търговските практики в Щатите по време на Черния петък. То разказва за скритата драма на производителите, чиито стоки се продават по-евтино в деня на сензационни намаления за хората.

Ето каква е тя.

Разпродажбите на Черния петък често се оказват изключително неизгодни за някои производители, защото те понасят голяма част от разходите, свързани с огромните намаления на стоките в магазините. Самите магазини го изискват от тях.

В продължение на десетилетия в САЩ се практикува процес на взаимно споделяне на риска между магазините и производителите, техни доставчици, назоваван “markdown money”. Магазините очакват от доставчиците на продаваните в тях стоки, например от компаниите за облекло или за потребителска електроника, да споделят риска от загуби при разпродажбите. Винаги, щом един костюм или пуловер не се продаде на пълната си цена, магазините искат от фирмите снабдители да поемат част от загубите по неизпълнената продажба, като платят част от изгубените пари в края на всеки сезон. Практиката е взаимно споразумение, в което всяка страна накрая се оплаква, че другата не поема достатъчно от риска. Така например, ако имаме един DVD плейър на първоначална цена от 89 долара, който е бил намален и се продава за 59 долара, разликата от 30 долара се обещава да бъде покрита взаимно, преди плейърът въобще да е бил обявяван за продан с намаление. Целта е магазинът да се подсигури, че няма да е на загуба.

Освен това, магазините се обръщат към доставчиците също и с настояване за покриване на цената на разпространението на вестници, списания и рекламни материали като флайъри. Производителите, които ги снабдяват със стока, също могат да бъдат глобявани за серия нарушения в работата им, включително за развалени опаковки, които не отговарят на изискванията на магазините. Всичко това се случва, докато търговските центрове и моловете в САЩ в последно време се опитват да оцелеят на пазара на фона на конкуренцията на дискаунтърите и веригите.

Има и още.

След като празничната треска на Черния петък премине и сезонът на разпродажбите стихне, магазините или търговците на дребно отиват при доставчиците, за да им искат още пари – за допълнителни промоции, които не са били планирани предварително, но все пак са се състояли. Ето как, ако една блуза се е очаквало да се продаде за 30% по-малко от редовната й цена, но магазинът я е маркирал и продавал с 50% намаление, за да накара клиентите изобщо да я купуват, производителят, който я доставя, често е този, който покрива разликата.

Заради прекалената си алчност търговските обекти в Америка си навличат проблеми. Така например луксозните магазини Saks Inc. се съгласиха да изплатят на снабдители 48 млн. долара през 2005 г., след като се оказа, че нечестно са събирали пари от тях с оправдания за намаления между 1996 и 2003 г.

Въпреки това, практиката „markdown money” остава масова в САЩ по време на Черния петък. Защото риториката е в стила "Ако не ти харесва, довиждане! Има стотици производители, с които да се прави бизнес и да ни доставят стоките си." В този момент започва да се чувства значението на това да имаш бранд.