Уроци по достойнство

Документалната поредица на БНТ „Отворени досиета” даде възможност на българското общество да се докосне до преживяното по време на комунистическия режим от хора, подложени на репресии.

Шест документални филма разказват за личности, изпратени в комунистически лагери, изселени или осъдени на затвор по политически причини. Кои са те, разказва Христо Христов, сценарист на поредицата, разследващ журналист и основател на сайта desebg.com.
 

От другата страна на светлината

Тези разкази осветяват най-тъмните страни на тоталитарната власт в България в периода 1944-1989 г., когато за различна политическа гледна точка, за лично творчество, за четенето на забранени от режима книги или вменяване на вини човек е лишаван от свобода, а правата му са потъпквани.

През годините на прехода престъпленията на комунизма бяха забравени, а жертвите – изтикани в периферията на обществото, без да получат не само правосъдие, но и уважение. В крайна сметка обаче такива хора като тях са платили най-високата цена за свободата, която имаме като общество днес. Повечето от героите са творци под една или друга форма или хора вярващи. Те не са изменили на своите убеждения, въпреки че това им е струвало свободата. Днес те най-точно могат да определят онези демократични ценности, които голяма част от българите не ценят, защото мислят, че са даденост.

Кои са те?

Петко Огойски, писател земеделец, който през 1950 г. е осъден на 5 години затвор за „вражески стихове и заговорническа дейност”. Отново е съден през 1962 г. Въдворяван е два пъти в концлагера „Белене”. Лежал е в 6 затвора. Автор е на трилогията „Записки за българските страдания”. Депутат от „БЗНС-Никола Петков” в Седмото Велико народно събрание.

Георги Саръиванов, син на индустриалец. През 1953 г., когато е в казармата, е арестуван и осъден три пъти на смърт по обвинение в саботаж и вредителство. Смъртната му присъда е заменена с 20 години затвор, от които излежава 9 години и 3 месеца. Прави четири опита за бягство от комунистическия режим със семейството си. На петия, през 1972 г., успява.

Алфред Фосколо е син на българка и французин. Роден е в София, но през 1949 г. заедно със семейството си се премества в Париж. Там завършва право и българска филология. Арестуван е през 1968 г. и осъден на 15 г. затвор за разпространение на позиви за приобщаване на България към Европа.

Катрин Макаров е потомка на руски белоемигранти. Завършва руска филология в Сорбоната и специализира български език в Института за източни езици. За първи път пристига в България през 1965 г. по време на Летния семинар по български език за чужденци. През 1973 г. е арестувана и после осъдена по обвинение за разпространение на забранена литература и клеветнически твърдения, засягащи държавния и обществен строй в НРБ и СССР. Освободена е след намесата на френското посолство.

Георги Заркин, журналист и писател. През 1966 г. е осъден на 6 години затвор за разпространение на анонимни позиви, които карат Държавна сигурност да предполага, че съществува друга група след тази на Иван Тодоров-Горуня, замисляла свалянето на Тодор Живков от власт. В затвора получава още две вътрешни присъди, едната от които е за „вражески” стихотворения, и е подложен на „усилено строг режим”. В затвора ДС го разработва под псевдонима Проклетник, но не успява да го пречупи. През 1977 г. е умъртвен след жесток побой в Пазарджишкия затвор. За него във филма разказва синът му Лъчезар Заркин.

Халил Расим от Кърджали е 23-годишен, когато е осъден по обвинение в шпионаж на 20 години затвор. Излежава 14 години в Старозагорския затвор. През 1985 г. е въдворен без съд и присъда в лагера „Белене”, след като се противопоставя на „възродителния процес”. Екстрадиран е от НРБ през май 1989 г. Завръща се в България след промените.