Комплексът на Оливър Туист или как да се превърнем от жертва в творец

Бизнес треньорът Реми Блуменфелд предлага модел за трансформиране на ролите на известния триъгълник на Карпман с помощта на правилните въпроси

Във всяка велика история има жертва – Оливър Туист, заключената в кула принцеса или пък Червената шапчица. Ако някога сте разговаряли с дете, което е наранено вътрешно, чувства се безпомощно и обвинява другите за това, значи сте запознати с тази роля. За една грабваща и увлекателна история също така е нужен злодей или преследвач – злите доведени сестри на мащехата, Жокерът, Бил Сайкс. Ако разпознаете в себе си упрекващия родител, който се срамува и обвинява другите, има вероятност вие да изиграете тази, спомената по-горе, роля. И разбира се, убедителният разказ се нуждае от герой или спасител – жената-чудо, Нанси, прекрасният принц. Ако сте помагали някога на някого, попаднал в заплетена ситуация, без да ви моли за това, значи разбирате за какво говоря. Както в мечтите, всеки герой се явява и автор. Жертвата, Преследвачът и Спасителят представляват нашите различни части. И са ни нужни всичките тези три архетипа, за да разкажем интересни, смислени и драматични истории.

Истинската драма възниква когато Жертвата стане Герой, а Преследвачът – Спасител. В приказката за Пепеляшка и в историята за Оливър Туист ние се срещаме с  Героя в ролята на Жертва. А Червената шапчица в началото е Спасител на своята баба, а след това се превръща в Преследвач. Хамелинският ловец на плъхове започва като Спасител на града и Преследвач на плъхове, след това се превръща в Жертва на измама от Преследвача – кмет и за отмъщение сам се превръща в Преследвач на градските деца. Така че и в реалния живот ще има различни ситуации когато вие влизате в различни роли или пък просто другите ви възприемат така – Жертва, Спасител, Преследвач. Когато никой не оценява и не отговаря със съпричастие на опитите всичко да подреди и оправи, измъченият Спасител често се вижда като Жертва. А Жертвата, която търси възмездие се превръща в Преследвач, който обвинява и преследва другите или преминава на противоположната страна в качеството на Спасител. Но повечето от нас, от време навреме, откриват, че са привлечени само от една от тези роли. Това се нарича „Драматичен триъгълник“ – деструктивен цикъл на човешко взаимодействие, наречен така през 60-те години на миналия век от психолога д-р Стивън Карпман, който даже бил и член на Гилдията на киноактьорите. Карпман особено наблягал на ролевите игри. Жертвата е този, който „играе“ Жертва, а не този, който буквално е наранен и потиснат. Спасителят не е нещо от типа на пожарникар, който смело се справя с истинска извънредна ситуация. Всяко едно от тези три състояние се явява роля и нито едно от тях не може да се сравни с това какви сме ние всъщност в действителност. Всеки човек може да попадне в този порочен кръг, от който няма измъкване.

Жертвата: „Ти винаги ме обвиняваш. Това е толкова несправедливо“

В „Драматичния триъгълник“ Жертвата възприема живота като нещо, което се случва с нея, но тя се чувства безсилна да промени обстоятелствата. Безнадеждните, потиснати и заклещени Жертви хвърлят вината на Преследвача, който може да бъде човек или ситуация. Чувствайки се безсилна, Жертвата се предполага, че търси Спасителя, който да реши нейните проблеми. Освен това Жертвите имат скрит интерес да признават своите проблеми за неразрешими. Жертвата пренебрегва своите способности да реши проблема или да инициира промени.

Преследвачът: „Ти си виновен, че нещата не вървят“

Осъждащата и критикуваща роля на Преследвача се състои в това, че Жертвата трябва да си остане Жертва. Най-често това става със заповедни думи и контрол на поведението и постъпките. Запомнете – ако Жертвата повече не се чувства потисната, тя може да се вдигне и да напусне триъгълника и тогава Преследвачът и Спасителят нямат вече никаква роля. Преследвачът се стреми да понижи стойността, почтеността и чувствата у другите хора.

Спасителят: „Горката. Сега всичко ще оправя“

Излишно услужлив, самоотвержен и жадуващ другите да имат нужда от него, Спасителят на свой ред, под формата на желание да помогне на Жертвата, всъщност действа, за да удовлетвори своята потребност за одобрение, което да го спаси. Много често Спасителите несъзнателно се опитват да помогнат на изоставеното дете вътре в себе си -  те „спасяват“ другите с надеждата, че някои  ще им се притече от своя страна  на помощ.

Определението на Спасителя в драматичния триъгълник е човек, който привидно се стреми да разреши проблемите на Жертвата, но всъщност обръща  ситуацитя, така че Жертвата губи силата си, а Спасителят получава повече ползи от Жертвата.

Спасителят отрича способността на другите да действат по собствена инициатива и да решават проблемите сами.

От „Драматичния триъгълник“ има изход

Запознати ли сте с тази форма на игра на ума, базирана на тревожност, която се фокусира върху проблемите? Това е игра, която поддържа сама себе си и е предназначена да държи Жертвата в динамика подобно на преживяванията във влакче на ужасите в увеселителен парк - напрежение и облекчение. В продължение на много години се смяташе, че единственият начин да се справите с „ужасния драматичен триъгълник“ е просто да го осъзнаете и с голяма воля да излезете от ролята, която играете. През 2005 г., треньорът на екип Дейвид Емералд Уомелдорф публикува нов модел, който сега започва да се използва широко за улесняване на екипната работа и повишаване на производителността в организациите по целия свят. За разлика от ужасния „Драматичен триъгълник“, който се фокусира върху проблемите, методът TED (The Empowerment Dynamic) е фокусиран върху страстите и увлеченията. Той е съсредоточен върху целите и резултатите от постигането им.

TED – това е история за самостоятелност и лидерство. Принципите и системата се основават на изследванията  на Уомелдорф в областта на сътрудничеството между хора и организации. Той предлага толкова необходимата противоотрова срещу „Драматичния триъгълник“. Уомелдорф създава нов триъгълник, в който

• Жертвата става Творец
• Преследвачът приема ролята на Съперника
• Спасителят приема позицията на Треньора

Разбира се, всяко от тези преобразования изисква огромно въображение и мъжество. За този, който винаги се е определял като Жертва, може да се окаже много сложно да прояви творчески подход и това може да се окаже неговата първа дългосрочна цел и визия. Създателите са съсредоточени върху резултатите, а не върху проблемите. Да, разбира се, проблеми могат да възникнат винаги, но TED ни обучава да ги приемаме като предизвикателства, които ни карат да изясним собствените си цели. Като правите това, което Уомелдорф нарича “детски крачки“, като Творци ще получите по-ясна представа за резултатите, които искате да постигнете.

Последната роля в този триъгълник е на Треньора. Вместо да чувства като свое задължение спасението на някого, Треньорът задава въпроси,  които помагат на човек да направи собствен избор. Ключовата разлика между Спасителя и Треньора е, че последният вижда хората като способни да направят своя избор и да решават собствените си проблеми. За Спасителя, жертвата е съсипана и сломена. За Треньора, човекът е способен, да създава, той е находчив и целеустремен.

Детски крачки

„Главното е да признаем, че ролите, които играем не са реални, те са избор“, казва Уомелдорф. „Ако се вживеете в ролята на Жертва, задайте си въпроса, кое от това, което ще кажете или направите сега, ще ви помогне. Ако се вживеете в ролята на Преследвача, попитайте се, кое може да допринесе да за този проблем.

Ако приемете ролята на Спасител, задайте си въпроса, как можете да разширите възможностите на този човек и да го научите самостоятелно да решава проблеми. Ако в настояще време по-често от всичко приемате ролята на Жертва, Спасител или Преследвач, бих ви предложил да превключите на повече вдъхновяващите и основани на страсти и увлечения, роли на Съперника, Треньора или Твореца. Като трансформиран Спасител, който сега се явява професионален Треньор, аз виждам във всички Жертви, Преследвачи и Спасители, всъщност създатели, които просто чакат своята изява.

Източник: Thrive Global