Потъват ли ви гемиите понякога? 19 съвета за победители

Пол Джарвис - уеб дизайнер, автор на бестселъри и учебни курсове за фрийлансъри, написал за себе си ръководство за действие – как да се научи да побеждава в живота.След това решил да го сподели. Руското издание „Лайфхакер” публикува съветите му.

Както всеки човек, и аз имам добри периоди в живота си, а понякога целият свят е срещу мен. И макар да мразя съветите в духа „помогни си сам” (във вид на цитат по снимка в Instagram), понякога имам нужда от ободряване. В повечето случаи, за да се измъкна от блатото, имам нужда да взривя пред носа си логическа бомба, понеже моят мозък има склонност към науката и математиката.

Това ръководство работи, когато в живота се случват всякакви гадости. Някой пише простотии в коментарите? Прочети този текст. Някой иска да му върнеш парите за продукт, над който си работил пет години и дори това не му е достатъчно? Прочети текста. Уволнили са те, напуснал те е клиент? Прочети това. Зомби-апокалипсис? Тогава се запасявай с храна и оръжие. И после прочети този текст.

1. Хората непрекъснато се обиждат.

Ние държим на своите убеждения. Обичаме да разказваме колко са широки възгледите ни, но обвиняваме другите за дреболии. Обвиняваме едва пълзящите по пътя шофьори (които нервничат и искат пътят да е с две платна), 17-годишните инструктори по йога (които в първите 45 минути разясняват смисъла на живота), авторите, които разпалват спорове в интернет (като мен), хората, които се обиждат помежду си или задръстват с глупости социалните мрежи… 

Приеми за даденост, че каквото и да направиш, някой може да остане недоволен. 

Това не значи, че трябва да спреш да правиш, каквото искаш. Просто не се учудвай, когато някой ти каже, че се е обидил.

2. Ако някой ти се е обидил, значи те е забелязал.

Преди да изпаднеш в униние, че някой те залива с кал, осъзнай, че този човек е намерил време и го е използвал специално, за да ти съобщи своето мнение. Той те е намерил, забелязал и оценил продукта, който си създал. Е, да, той те ненавижда. Но ти си отнел от времето му, защото той е похарчил от своите минути, за да говори за омразата си.

Дори нищо да не му отговориш (а и не си длъжен), ти си победил. Той не иска да знае нищо за теб, но ти вече си на неговия радар. А ако някой се възмути от думите му, супер. Животът продължава. Земята се върти, някой се е обидил, а  ти си станал по-умен.

По-трагичният сценарий е някой да се оплаче от теб публично. Това също не е страшно, защото хората обръщат внимание само на това, което ги засяга лично. Затова обществените сензори и Twitter бързо ще забравят за теб.

Губим си разума, ако си помислим, че ще ни намразят. Особено, когато правим нещо за хората и го разпространяваме в интернет. По-добре разбери, че докато няколко души те ругаят, останалите, които мълчат, може дори да купят твоя продукт.  

3. Лошо е да не те забелязват. Но това е положението.

Ако никой не те мрази, значи, че на никого не му пука за теб. Ако ти е нужно внимание, за да добиеш увереност, усещане за собствената ти значимост или за да спечелиш пари, разбери, няма да получиш нищо от това на мига, сега, веднага. Хората, на които ти самият обръщаш внимание, някога са били на твоето място. Те са работили много, докато околните започнат да ги  забелязват.

И още: ако никой не те забелязва, ти си настина свободен.

Танцувай по бельо. Пиши за себе си. Ругай така, като че ли току що си бил на търг за нецензурни думи. Открий себе си. Не по начина, както биха го направили порасналите хипита – с ядене на спагети и медитация в ашрам, а по начин, който ще ти помогне да отсееш важното от маловажното. Направи нещо само защото така искаш. Положи основата на собствената си увереност и тя скоро ще се появи. 

4. Хората ще те обсъждат, независимо какво правиш. Защото хората обичат да обсъждат.

Страхът ни кара да се безпокоим какво ще си помислят другите. Въпросът дали хората ще те обсъждат не стои, защото, да, задължително ще те обсъждат. Хората обичат да се правят на съдии и, да, присъдите им плашат.

Истинска история: Тъкмо бях получил покана за събитие, прочетох я и веднага реших, че е тъпо. Даже на глас казах „Шибани хипита!”. Канеха ме на парти с танци, да ям органични месни продукти, да пия розе, да се снимам с хора, които носят расти, увличат се по боди арта и постоянно се прегръщат. Трябва ли и другите да пропуснат тази вечер само защото аз няма да отида? Не. Партито ще е ужасно, защото нямам високо мнение за хипитата? Те подиграват ли ми се? Не, канят се да пият своето вино (вероятно от чаши, които сами са издълбали от дърво, докато разговарят с феи), да танцуват цяла нощ и да разпускат на максимум.

Не прави като мен. Прави като тези хипита. Не буквално, разбира се (а защо пък не), но разбираш идеята.

Погледни от такъв ъгъл: ако правиш или не правиш нещо, все някой ще те осъди за това. Дори да те е страх и да не правиш изобщо нищо – пак ще си получиш порцията критика. А щом няма разлика, може би си струва да се заемеш с нещо? Така, дори сам да се критикуваш, може би ще започнеш да спиш по-спокойно (уморен от вино и танци – в преносен смисъл). А другите, които се опитват да те критикуват, можеш вежливо да изпратиш по…  

Важно ни е какво ще кажат другите. Но е опасно да ценим повече чуждото мнение, отколкото своето собствено. Списъкът би трябвало да е подреден по важност така:

1.Твоето мнение за теб,

2.Чуждото мнение за теб.

Между първото и второто трябва да има огромно разстояние.

5. За щастие, критиките и уважението са различни неща

Хората могат да мислят, че си задник, но да те ценят високо. Могат да са напълно несъгласни с теб, но да признават заслугите ти.

И обратно – може да те мислят за добър и приятен човек, но да нямат и капка уважение към теб. Прието е, че приятните хора служат за изтривалка. Отвратително, но какво да се прави. От друга страна, никой няма да си измие ръцете с човек, който предизвиква уважение.

6. Ако уважаваш себе си, и другите ще започнат да те уважават

В свят, в който всеки се опитва да те обиди и осъди, да се уважаваш е дяволски трудно. Но е необходимо.

На първо време реши за какво уважаваш сам себе си, а другите скоро ще започнат да те уважават за същото това нещо. Така е, защото хората се държат като стадо овце. Виждат, че някой действа по определен начин и започват да повтарят този начин.

Дерек Сивърс разказваше на лекция за TED как някой си започнал да танцува и всички подхванали движенията  (а човекът може просто да е пил вино розе). Ако уважаваш себе си – силно и гордо, има шанс и останалите да започнат. А и да не се получи точно така, да имаш самочувствие е яко.

7. Самоуважението и самоувереността са много, много различни понятия.

Самоуважението означава, че знаеш какво точно си готов да направиш и какво – не. То е твоята чест и достойнство.  Това е линията, която теглиш, за да разбереш своето място в живота и да оцениш какво си направил.

Самоуважението не ти дава привилегии и допълнителна права. Намали скоростта, човече!

Самоувереност е, когато мислиш, че си достоен за нещо. Ти заслужаваш само самоуважението и адекватната оценка на околните. За да получиш останало,  трябва да се потрудиш. И дори тогава не всичко се получава, както ти се иска. Просто не си изтеглил правилната карта от тестето.

Наглостта е най-бързият начин да загубиш уважение. Светът не се върти около теб. Не заслужаваш нищо, което не си спечелил. Трябва да започнеш с малко и да растеш, като инвестираш в развитието. Не можеш просто изведнъж да станеш известен или да изкарваш кинти с това, което обичаш да правиш. Светът работи по друга схема и се радвам, че е така.

Ащън Къчър е прав, когато казва: „Пътят към хубавия живот е: много работа, да си умен, внимателен и великодушен. Единственото, което може да е под достойнството ти, е да не работиш.”

Самоуважението не значи, че ти си заслужил нещо или че си по-добър от другите. Не значи, че можеш да си позволиш да не рискуваш (както правим всички)  и да не се интересуваш какво ще предизвикат действията ти.

8. Който не те уважава, не ти е нужен.

И така, ти си се заредил със самоуважение. И си разбрал, че самоувереността е боклук. И някои хора все още не искат да те уважават.

Най-добрата реакция към такива хора: докато не ти пречат, да не ти пука от тях. Те не да започнат да подкрепят работата ти и няма да ти помогнат да станеш по-добър. Отърви се от тях веднага, бързо и тихо. Иначе ще ти висят на врата като тежък товар и ще ти пречат да вървиш към победата.

Докато не ти пречат, не обръщай внимание. Хората, които не те уважават, не трябва да са наблизо в живота ти. Това не е твоята аудитория, не е твоето пространство, не са твоите клиенти. Изобщо не са ти необходими.

9. Трябват ти само хората, които те уважават и ценят.

Ако изключим от живота троловете и задниците, на света ще останат две категории хора: тези, които не знаят нищо за теб, и тези, които те ценят. С първите може да не се съобразяваш, докато не ти се наложи да завладяваш вниманието на аудиторията. Тогава ще ти се наложи да им кажеш за съществуването си.

Вторите са твоите хора. Най-важни за теб на света. Те не просто ти обръщат внимание, а се интересуват от теб. Към тях трябва да се отнасяш като към членове на кралското семейство. Работи за тях, бъди щедър към тях, и се убеди, че те знаят, че ги цениш.

10. Уверени могат да са дори срамежливците, интровертите и чишитите

Аз съм странен малък маниак, който се страхува от всичко, не обича тълпите и обожава самотата. Не съм типичният екстроверт.

Аз съм уверен в себе си и не заради това, че съм егоист (добре, де, малко и  заради това), а защото се опитвам да правя нещо, греша и се уча. Прекарах целия си живот в изучаване как да направя две неща (и още работя над това). Ти също можеш да добиеш увереност по този начин. За това трябва да работиш и да се учиш.

За да бъдеш уверен, не е нужно да си шумен. Понякога най-увереният човек в стаята може да каже само 3 изречения за цялата вечер. Но когато той говори, останалите млъкват и слушат.

За да бъдеш уверен, не е нужно да съобщаваш на всички и на всеки, колко много знаеш. Уверените хора са наясно със знанията си и не им е необходимо да доказват нищо. Те споделят опит, когато това е уместно или когато ги попитат. И го правят, за да помогнат на себе си.

Увереният човек не е този, който скача по сцената, крещейки баналности и размахвайки ръце. Бас ловя, че такъв човек не изпитва увереност. Увереният човек може да е спокоен, сдържан и знаещ кога трябва да се оттегли или да се забави.  

11. Не преживявай всичко така, все едно утре е краят на света.

Стресът и притесненията са твоята всекидневна реалност.

Ако ще си хабиш нервите за всичко и за всички, скоро ще останеш без тях или, още по-лошо, ще станеш длъжник към нервите си. Няма да ти остане време, ще го изгубиш за дреболии и незначителни хора, обстоятелствата ще управляват живота ти и ще закопават в земята всяко твое начинание.

Ако твърде често обръщаш внимание на маловажни неща, това е сигнал, че с живота ти нещо не е наред. Търси идеи и хора, които са достойни за нервите ти.

Не се хаби за дреболии, които не можеш да контролираш, и за хора, които не си струват.За тролове например. И висенето на опашка пред касата не си струва да загубиш нито една нервна клетка. По-добре помедитирай.

Ако можеш да овладееш емоциите си и да натрупаш запас от тях, ще имаш с какво да реагираш, когато наистина ти се наложи. Пази си нервите! Преглътни негативите до момента, когато наистина ти се наложи да избухнеш. 

12. Можеш да се притесняваш за важните неща.

Когато нещо или някой имат значение, можеш да похарчиш няколко нервни клетки и  силни думи. Раздавай чувства, когато се налага, иначе те се обезценяват и ти ставаш циник. Има съвсем малка група хора и идеи, заради които съм готов да рискувам. И за тях съм готов да изразходвам преживяванията си, защото съм натрупал запас, като катерица за зимата.

13. Спокойствието и апатията не са едно и също.

Апатията е безразличието, което чувстваш към маловажните неща. Спокойствието е умението да не придаваш значение на неща, които не го заслужават. Върху това трябва да помислиш и това трябва да разбереш.

Спокойствието е свойство на характера, което прилича на силната воля. Апатията е отсъствие на чувства.

14. Славата идва, когато се отнасяш нормално към глупостите.

Истината е, че никой не знае какво трябва да направи.

Експертите, идеолозите, за които ти се струва, че имат всичко на света, трябва да отчитат твърде много мнения, за да решат кое ще им донесе успех и кое –не. А разликата между успешните хора и неудачниците е това, че първите са привили дявол знае какво и са продължили да го правят, докато не сработи. А след това са написали бестселър как са постигнали успеха, все едно през цялото време са разбирали какво правят. И така са станали още по-успешни. Това е кръговратът.

Да правиш нещо ново и неизвестно винаги е страшно. Никой не може да ти гарантира резултата. Трябва да станеш, да се изправиш и да направиш крачката. Понякога успяваш да се придвижиш напред. Понякога се оплиташ и падаш по лице.

Най-успешните хора не се страхуват да изглеждат глупаво, когато опитват да направят нещо. Те мислят какво ще се получи, не какво мислят другите за тях.

Дори открих (за разочарование на жена ми), че ми харесва да се правя на глупак пред публиката. Ще ви разкажа малко известен факт: „неудачниците” получават повече удоволствие от живота, защото знаят кога си струва да се притесняват и кога да чуват чуждото мнение, и се веселят, отпивайки от своето розе и танцувайки сами със себе си на концертите (или като мен – на пътеките между щандовете в супермаркета).

15. Ние всички сме странни, необикновени, различни.

Ти също. Използвай това като предимство. Единственият начин да се отличиш е да бъде странен, не-нормален сам по себе си. Иначе се сливаш с тълпата.

Разбери какво те отличава от другите, дори да ти е трудно да го откриеш. Всички хора, на които с възхищаваш и от които вземаш пример, правят точно така. Те всички са приели своите особености и ги използват като свои достойнства. Никой не е станал известен или успешен, докато е бил като всички останали.

А тези, които ти изглеждат нормални,  просто се преструват. Или пък ти лошо ги познаваш. Всеки луд - с номера си. Всички сме чудаци. Затова животът е толкова интересен.

16. Отхвърли границите, които другите ти налагат

Ако някой ти казва „Не прави това, няма да се получи”, тези думи се отнасят за него, а не за теб. Хората може да имат най-добри намерения, но дават съвети според личния си опит, личния си избор и прочее бла-бла. Определи свои граници и признавай само тях.

Не искаш да отговориш на телефона или на мейла на шефа след 11.00 вечерта и в събота? Ами не отговаряй.

Границите са като самоуважението. Повечето хора ще са доволни, ако стоиш в рамките, които те са измислили. Дай им да разберат, че това не те устройва. Няма да те сметнат за задник, а за силна личност и заслужаващ уважение човек. 

Никога не позволявай на никого да определя твоята рамка. Ако тя не е според твоята, а според нечия чужда нагласа, ще ти се наложи да се държиш като някой, който не си.

17. Бъди честен със себе си. Знак кой си и какъв не си.

Когато придобиваш самочувствие  и създаваш свои собствени граници, научаваш много нови неща за себе си и можеш да определиш кой си. Но бъди честен по този въпрос.  Първо със себе си, а след това и с другите.

Да си честен е много по-просто, ако играеш ролята, която искаш. Да си честен е по-лесно и, в крайна сметка, по-интересно.

18. Можеш да си честен без грубост

Почувствай разликата между ситуациите: да изразиш ясно мнението си за нещо или да се държиш като овен на мост. Ако някой или нещо не ти харесва, не е нужно да го ругаеш. Понякога да бъдеш честен значи просто да замълчиш и да подминеш. За да станеш голяма личност, не е необходимо винаги да побеждаваш. Понякога трябва да оставиш другите да се почувстват победители. Понякога е по-добре да си приятен човек, отколкото да си прав.

Честността не ти дава право безнаказано да дрънкаш, завършвайки с думите „Исках просто да кажа истината!”. Не, в този момент ти си просто груб. А не бива. Грубиянът не го обичат дори другите грубияни. Ако ще си груб, ще умреш в самота, заобиколен от 17 котки,  които няма да има кой да нахрани.

За да разбереш кога си честен и кога – груб, първо помисли, после говори. Иначе, вместо думи, рискуваш да избълваш ругатни. Ако си забелязал този недостатък у себе си, прави 5 секунди пауза, преди да заговориш. Паузата върши чудеса.

19. Колкото по-малко очакваш, толкова по-успешен ще станеш.

„Бхагавад-гита”, мега мъдра и стара индуистка книга, казва: „Ние сме достойни за труда, а не за неговите плодове”.

Дълбока и правдива мисъл.

Не започвай нещо само защото искаш да получиш възнаграждение. Започвай, защото искаш да го направиш. Това е все едно да пишеш книга, понеже искаш да издадеш бестселър. Гарантирам ти неуспех. Никой не може да ти обещае добър резултат. Трябва да пишеш книга, защото искаш да пишеш. С този подход, независимо от развитието на събитията след това, ти ще си изпълнил задачата.  

Фокусирай се върху това какво правиш, сякаш резултатът няма значение.

Всички точки, изброени дотук, не струват нищо без твоето внимание. Внимание към околните, към нервите ти и, най-важното, към себе си. Ти единствен отговаряш за живота си, затова започни сам да се разпореждаш с него.   

Така. Това са 19 трудни и ободряващи съвета, които помагат да побеждаваш. Сега престани да четеш в интернет и иди да работиш.