Анимациите са по-стресиращи от филмите за възрастни

„Този филм не се препоръчва за лица под 12 години. Някои сцени мога да бъдат шокиращи”.  Според канадско проучване това предупреждение трябва да бъде изписано върху много филми за деца. Според  доклад, публикуван от British medical journal (BMJ), голям брой анимационни филми не само не са алтернатива, но и са далеч по-брутални от филмите за възрастни, пише Le Monde. Те потапят децата в  свят на смърт и разрушение.

Рискът рисуваните персонажи да умират по време на филма е 2,5 по-голям от вероятността това да се случи в игрален филм. Още по-лошо:  анимационните герои присъстват на убийство 3 пъти по-често, а когато става дума за техните родители  – 5 пъти по-често.

Идеята да се направи такова изследване е на Йън Колман, епидемиолог от университета в Отава, който получил на имейла си съобщение от приятелка: „Ако се каните да гледате „Търсенето на Немо” тази вечер с децата, ви съветвам да пропуснете първите 5 минути”.

И наистина в рамките на 4 минути и 3 секунди майката на малката рибка беше изядена от баракуда (по-динамично от „Тарзан”, версията от 1999 г., където леопардите чакаха с 5 секунди повече, преди да се нахвърлят на родителите на героя). Приликите със сцената под душа в „Психо” на Хичкок не изглеждат случайни и непреднамерени.

Заедно с трима колеги – канадци и британци, ученият събира 45-те най-успешни американски анимации от „Снежанка” от 1937 до „Снежната кралица” от 2013 г. И започват да сравняват всяка от тези анимации с две драми, стигнали до върха на бокс-офиса през същата година.

 От рисуваните филми екипът изключил лентите с роботи и коли,  за да избегнат объркването с „концепцията за смърт на не-човеци”. Оставили обаче в контролната група на филми за възрастни заглавия като „Дяволът в Емили Роуз”, „Криминале” и „Черният лебед”.

Екипът не се придържа само към безпристрастните числа. Те приканват феноменът да се разглежда като продължителна тенденция. Нищо не подсказва промяна от 1937 г. насам, когато мащехата на Снежанка, преследвана от седемте джуджета, е поразена от мълния и затисната от скала. Тогава, както и сега, смъртта застига редовно основните персонажи – в 2/3 от рисуваните филми срещу ½ от драмите за възрастни.

На върха на тази класация са дивите зверове – „Търсенето на Немо” и „Тарзан”, убийствата с куршуми – „Бамби, Покахонтас”, „Питър Пан”, или хладно оръжие – „Малката сирена”, „Спящата красавица”.

Какво влияние имат тези филми, още повече, че децата имат навика да ги гледат по няколко пъти? Многобройни изследвания са открили, че събитията на екрана оставят следи върху младите зрители. Тези, които гледат удавяне на кино, избягват да се занимават с кану-каяк, например, подчертава изследването. Обратното - когато родителите са склонни да говорят за смъртта, такава среща може да има положителен ефект, ако се подходи по подходящ начин. Авторите на „Цар Лъв” в тоз смисъл печелят поздравления с възпитателния модел да покажат сложността на преживяването на траура.

Но добрият звяр не е сам в кино джунглата. Там дебнат и лоши диви зверове. Изследователите приканват родителите да гледат заедно с децата си анимационните филми, за да ги подкрепят и успокояват, когато се сблъскат с неизбежните сцени на ужас, макар и само нарисувани.