10-те божи заповеди за родители на Януш Корчак

Януш Корчак е малко известно име у нас, но светът се прекланя пред него. Той е смятан за един от основоположниците на съвременната идея за правата на децата, а също и за идеолог на т. нар. „морално образование”. Корчак е известен полски педагог, писател, лекар и общественик, който три пъти отказва да спаси живота си в името на децата от Дома за сираци – еврейско сиропиталище във Варшава, което ръководи 30 години.

Първият път: когато решава да не емигрира в навечерието на окупацията на Полша, за да не остави на произвола на съдбата сиропиталището.

Вторият път: когато отказва да бъде изтеглен тайно от варшавското гето, където е преместено сиропиталището след нацистката окупация.

Третият път: когато всички обитатели на сиропиталището, заедно с Корчак са натоварени на влак, който трябва да ги откара в един от концлагерите на смъртта Треблинка. Офицер от СС забелязва Корчак, приближава се до него и го пита:
- Вие ли сте авторът на „Крал Матиуш” (б.р. един от най-популярните за времето си детски романи, преведен на повече от 20 езика). Прочетох я, когато бях дете. Хубава книга. Вие сте свободен.
- А децата? – реагира веднага Корчак.
- Децата заминават. Но вие можете да си тръгнете.
- Грешите. Не мога. Не всички хора са мерзавци! – отсича Корчак

Репликата „Свободен сте, доктор Корчак” става след години заглавие на филм, заснет от германския режисьор Александър Форд и посветен на последните години от живота на хуманиста, посветил се на мисията да проповядва възпитаване на децата чрез любов и разбиране. Известният режисьор Анджей Вайда също снима филм за Корчак.

 Никой от свидетелите на разговора между педагога и нацисткия офицер вече не е жив. Корчак остава до последно със своите деца и влиза заедно с тях в газовата камера в Треблинка. По пътя за лагера, в нечовешките часове, прекарани там, на прага на ада им разказва приказки, за да отвлече мислите им от ужаса и страха. Паметта на човечеството обаче пази най-важните  ключови елементи в концепцията на Корчак за възпитанието на децата:

-   отричане на насилието – физическо или словесно, произтичащо от разликата във възрастта или служебното и социално положение;

 -   идеята за учебно-възпитателни интерактивни методи сред възрастни и деца, с които разширява дефиницията на класическата педагогика;

   - убеждението, че детето е човешко същество, както и възрастният;

   - принципът, че възпитателният процес трябва да отчита индивидуалността на всяко дете;

   - вярата, че детето най-добре знае нуждите си, мечтите и емоциите, следователно би трябвало да има правото възрастните да зачитат неговото мнение;

   - признаване на детето правото на уважение, незнание и неуспехи, лично пространство, собствено мнение и собственост;

    - признаване процеса на развитие на детето за тежък труд.

Ще ги познаете в следващите 10 принципа, проповядвани от големия педагог Корчак:

1. Не очаквай твоето дете да бъде такова, какъвто си ти или какъвто искаш да бъде. Помогни му да стане не като теб, а като себе си.

2.  Не търси от детето отплата за всичко, което си направил за него. Ти си му дал живот, как може то да ти се отблагодари за това?! То ще даде живот на друг, той  - на трети. Това е необратимият закона на благодарността.

3. Не вменявай на детето своите обиди, за да не ядеш горчив хляб на старини. Каквото посееш, това ще порасне.

4.  Не се отнасяй високомерно към проблемите му. Животът е даден на всеки според силите му и бъди сигурен – на него му е тежко не по-малко, отколкото на теб, а може би и повече, тъй като няма опит.

 5. Не го унижавай!

6.  Не забравяй, че най-важните срещи в живота на човек са с неговите деца. Обръщай им повече внимание, защото не ни е дадено да знаем кого ще срещнем в детето.

7.  Не се измъчвай, ако не можеш да направиш нещо за своето дете, просто помни: направеното за детето е недостатъчно само, ако не е направено всичко възможно.

8. Детето не е тиран, който ще завладее изцяло твоя живот, не е само плод от плът и кръв. То е онази скъпоценна чаша, която Животът ти е дал да пазиш и разпалваш в нея творческия огън.

9.  Умей да обичаш чуждото дете. Никога не причинявай на чуждото това, което не искаш да причинят на твоето.

10. Обичай своето дете такова, каквото е – неталантливо, неуспешно, порастващо. Когато общуваш с него, радвай се, защото детето е празник, който все още е с теб.