Културни кодове: Как и защо се е появила емпатията 

Способността да разпознаваме и да реагираме на собствените си и чуждите емоции е помогнала на нашите предци да оцелеят и да се адаптират към околната среда. Разказваме ви защо хората (и не само) са развили способността си да съпреживяват 

 Емпатията ни позволява да разберем какви емоции и чувства изпитва друг човек и как да реагираме правилно на тях - да изразим съчувствие и да предложим помощ или, напротив, да се отдръпнем от агресора и да избегнем конфликта. 

 Не само човешка черта 

През първата половина на XX век руската и съветска психоложка Надежда Ладигина-Котс отглежда шимпанзе Джони и забелязва, че маймуната може да изпитва емпатия. Например, ако Джони избяга на покрива, най-лесният начин да го накара да слезе е чрез емпатия. Психологът започвал да се преструва, че плаче, след което маймуната веднага слизала и се вглеждала в лицето му. Изследователят интерпретира това поведение именно като проява на емпатия. 

През 1964 г. в САЩ учени провеждат експеримент, при който два макака са поставени в кутия с преграда, която ги разделя. На единия от тях били дадени две верижки: така че, ако се дръпне първата, животното да може да получи храна. Ако се дръпнела втората верига, единият макак отново получавал храна, а другият получавал електрически шок. В крайна сметка и двата макака се научили да правят разлика между верижките и не дърпали тази, която водела до поразяване на другото животно с електрически ток. А някои маймуни, които сами са преживели електрошок, са спрели да дърпат и двете вериги изобщо и не са яли в продължение на дни. 

Огледални неврони 

През 1992 г. изследователи от университета в Парма откриват огледални неврони при макаци, които се възбуждат при наблюдение на други животни. По-късно учените доказват съществуването на такива неврони и при хората. 

 Съществуват два вида огледални неврони. Едните отговарят за свиването на мускулите и повтарянето на действията за друг човек (или индивид), а другите - за проявата на емпатия. Тези, които насърчават емпатията, са разположени в темпоралната кора и амигдалата. От биологична гледна точка огледалните неврони и емпатията помагат на животните да оцелеят. Когато членовете на стадото или общността споделят емоция, като например да бягат заедно от хищник или да празнуват празник, животът им става по-безопасен и по-продуктивен. 

Наличието на емпатия при животните предполага, че тази способност е била предадена на хората от техните предци - маймуните - и се е развила по време на еволюцията на хомо сапиенс като биологичен вид. Сред причините за развитието могат да се разграничат три: грижа за потомството, сътрудничество и отговор на заплаха. 

Грижа за потомството 

Една от причините за развиване на емпатия е грижата за потомството. Чувствителността към нуждите на потомството е важна за запазването на вида и за предотвратяване на риска от изчезване. Бебето не може да се грижи само за себе си, така че родителите трябва да могат да разпознават кога да хранят, утешават и да ангажират вниманието на детето. Бебетата сигнализират за тези и други нужди чрез реакции като плач и усмивка. Емпатията помага на родителите да разпознават и да реагират на сигналите на потомството си. 

 Сътрудничество 

Друга причина за еволюцията на емпатията е необходимостта от съвместна работа. Първо, така е по-лесно да се оцелее. Второ, в групата се развива взаимопомощ: хората са по-склонни да помагат на тези, които са им помогнали. Трето, сплотената общност може по-добре да се конкурира за ресурси с друга група и да устоява на различни предизвикателства и заплахи. В груповата работа емпатията помага да се разберат емоциите на другите и, като се вземат предвид, да се изгради комуникация с членовете на общността. 

Реакция на заплаха 

Своевременното разпознаване на гнева и яростта може да ви помогне да избегнете опасност, нараняване и дори смърт, като избягате от източника на агресия, заемете отбранителна позиция или се подготвите за бой. Забавянето на правилната реакция дава на хищника или агресора предимство при нападение над по-слаба жертва. 

Уж вродена, а не всеки я притежава 

Емпатията е вродена човешка способност, но тя не е развита у всеки. При хората с аутизъм и някои психични разстройства уменията за емпатия понякога са на много ниско ниво поради нарушена мозъчна функция. 

  През 2018 г. учени от Университета в Кеймбридж изследват също така дали способностите за емпатия се различават при мъжете и жените. За целта те помолили респондентите да отговорят на въпроси в онлайн въпросник и да дадат проба от слюнка за генетичен анализ. Оказало се, че на генетично ниво и мъжете, и жените могат да съпреживяват по един и същи начин. Въпреки това, въз основа на отговорите на въпросника, се оказа, че жените са по-емпатични. Според учените тези резултати кореспондират с предишни изследвания в тази област. Освен това изследователите обясняват по-високите способности за емпатия при жените с различен хормонален фон от този на мъжете и със социални фактори - стереотипи и нагласи относно специалните способности на жените да съпреживяват и да се грижат за другите. 

Новите данни от проучването „Емпатия 2024“, проведено от Businessolver, което изследва темата за девета поредна година, подчертават критичната разлика между желаната и реалната емпатия на работното място. Данните от проучването „Състояние на емпатията на работното място“ показват, че емпатията, макар и високо ценена от служителите на всички нива, е слабо реализирана. Служителите не се сблъскват с емпатично поведение и не го моделират. 

Например 85 % от служителите са заявили, че „демонстрирането, че семейството на служителя е толкова важно, колкото и работата му“, е важно поведение за проява на емпатия на работното място. Само 35 % обаче са се сблъсквали с такова поведение от страна на колеги и началници. Още по-забележително е, че само 30% казват, че самите те проявяват такова поведение, въпреки че всички групи отбелязват, че са „много по-емпатични“, отколкото преди четири години. 

Изследването установи, че основата на устойчивата култура на съпричастност в една компания се основава на способността да се подкрепят служителите в три направления - професионално, лично и общностно. „В идеалния случай организациите трябва да се стремят към култура, която съчетава висока отчетност с високи нива на емпатия“, казва Рей Шанахан, главен директор по стратегията в Businessolver. - Без отчетност дори среда с високи нива на емпатия може да заприлича на детска градина, а високата отчетност без емпатия може да е като лагер за обучители. Най-добрите резултати се постигат, когато има оптимален баланс между двете“.