Културни кодове: Какво (не) знаем за миграцията

В откъс от „Кратка история на миграцията“ Иън Голдин, икономист и експерт по глобализацията, разказва подробно какво знаем и какво не знаем за съвременната миграция в света. Въпреки че броят на мигрантите се е увеличил почти двойно от 1990 г. насам, като процент от световното население миграцията остава относително стабилна: 3,6 % от общия брой на хората. Принудителното разселване напоследък достигна застрашителни размери - 122,6 милиона души са напуснали домовете си поради преследване, конфликти, насилие и нарушения на човешките права.

Днес мигрант е всяко лице, което пресича международна граница. Освен основното определение, начините за категоризиране на миграцията се различават значително. Счита ли се еднодневното пътуване за миграция? Едномесечно посещение? Трябва ли студентите, туристите и хората, пътуващи по работа, да се считат за мигранти? Към тези въпроси могат да се добавят и обичайните проблеми, свързани със статистиката - от лошото водене на регистрите до изкривяванията от страна на политиците.

Знаем със сигурност, че през последните десетилетия броят на мигрантите в света непрекъснато се увеличава. Броят им почти се е удвоил: от 153 милиона през 1990 г. до 281 милиона през 2020 г. (тогава ООН публикува последното глобално преброяване). Въпреки това, като процент от общото население, днес мигрантите не са много повече, отколкото в миналото. През последните тридесет години населението на света се е увеличило с почти три милиарда души, което означава, че делът на мигриращите хора е останал относително постоянен. През 2020 г. около 3,6 % от всички регистрирани граждани ще са родени в друга държава. Преди тридесет години този дял е бил 2,9 %.

Въпреки че този процент може да се промени в бъдеще, общият брой на хората на планетата може би наближава своя връх. Темповете на нарастване на световното население се забавят след период на бързо нарастване - от 2,5 милиарда през 1950 г. до 5,3 милиарда през 1990 г. и 8 милиарда днес. Прогнозите са световното население да достигне около 9,5 млрд. души в средата на този век и да спадне под сегашните нива до края на века.

Игра с числата

Към статистическите данни за миграцията трябва да се подхожда с голяма предпазливост. Тя не само е трудна за събиране и анализиране, но и става лесен обект за манипулиране в политически игри.

Страните измерват и отчитат мигрантите по различни начини. Някои измерват престоя или периода на отсъствие от първия ден, а други - само след една година. Някои добавят към общия брой на мигрантите оценки за незаконно пътуващите, докато други не го правят. Например, между двадесет и деветте страни от Шенгенското пространство в Европа няма граничен контрол, така че трябва да се разчита в голяма степен на предположения.

Дори най-развитите в икономическо отношение страни не могат да измерват миграцията с точност. Обединеното кралство е една от многото страни, в които се регистрира влизането, но не и излизането. Това води до значителни разминавания между данните за имиграцията и емиграцията. Данните често се различават в зависимост от това кой ги съобщава. Например данните на Полша за мигрантите в Обединеното кралство са много по-ниски от статистическите данни на Обединеното кралство и е вероятно нито една от двете цифри да не е точна.

Не е лесно да се разграничи пътуването с цел установяване в дадена страна от пътуването с цел туризъм, бизнес или обучение, дори и със специални визи, входни карти и разрешителни.

Така стигаме до момента, в който разполагаме с много по-точни данни за движението на стоки, отколкото за движението на хора през границите.

Къде отиват?

От предполагаемите 281 милиона мигранти през 2020 г. повече от две трети са работници, като повече от половината (59%) от тях са мъже. Две трети от тях работят в страни с високи доходи.

Понастоящем Европа е основната дестинация за мигрантите. Тя приема 87 милиона, или почти една трета, от общия брой мигранти в света. Непосредствено до нея се намира Азия, в която живеят около 86 милиона мигранти, или 30 % от общия брой. Около 59 милиона (20 %) живеят в Северна Америка, а 25 милиона (9 %) - в Африка, въпреки че статистическите данни за пресичането на границите между 52 държави в Африка са много ненадеждни, така че последната цифра вероятно е много по-висока.

В Латинска Америка и Карибския басейн миграцията се е удвоила през последните петнадесет години и е достигнала 15 милиона души (5 % от мигрантите в света), въпреки че тези цифри също са силно занижени, като се има предвид мащабът на незаконните потоци между страните от Централна Америка и неотдавнашната масова миграция от Венецуела.

Географията и броят на населението обясняват някои от статистическите особености. Изключително големият, разнообразен и рядко населен регион на Океания се характеризира с най-висок дял на мигрантите: около 22 % от живеещите в една държава са родени в друга. За сравнение, мигрантите съставляват 16 % от населението на Северна Америка и 12 % от населението на Европа.

Най-голям брой мигранти - 51 милиона, или 15% от общия брой, живеят в Съединените щати, като по-голямата част от тях идват от Мексико, Китай, Индия и Филипините (в този ред). Повече от 11 милиона мигранти са влезли в САЩ от Мексико, като границата между тези две държави е с най-голям брой регистрирани пресичания на граници в световен мащаб.

САЩ са следвани от Германия с 16 милиона мигранти, което представлява 19% от населението на страната. Саудитска Арабия е третата по големина дестинация с 13,5 млн. мигранти, които съставляват 38% от населението на страната. Те идват основно от Индия, Индонезия и Пакистан.

По дял на населението Обединените арабски емирства са на първо място. Около 88% от хората, живеещи в ОАЕ, са с чуждестранен произход. Около 3,8 милиона индийци работят в страната, като над един милион са от Керала, а половин милион - от Тамил Наду.

Принудително преселване

Агенцията на ООН за бежанците изчислява, че през втората половина на 2023 г. е имало 114 милиона мигранти, принудително разселени поради преследване, конфликти, насилие и нарушения на човешките права. До края на юни 2024 г. тази цифра е нараснала до 122,6 милиона.

От тях 35,3 млн. са бежанци, за които се грижи Агенцията, 5,9 млн. са палестински бежанци, регистрирани в UNRWA (Близкоизточната агенция на ООН за помощ и организация на работата БАПОР), 62,5 млн. са вътрешно разселени лица, а 5,4 млн. са лица, търсещи убежище, които очакват правно признаване на нуждата от закрила.

Три четвърти от всички бежанци са били приети от страни с ниски и средни доходи. 45-те най-слабо развити страни, класифицирани от ООН, са предоставили убежище на 20% от общия брой бежанци.

Повечето бежанци бягат към най-близките места за относителна безопасност. Почти 70 % от хората, които се нуждаят от международна закрила, живеят в съседни държави. Турция и Иран приемат най-много бежанци в света: по около 3,4 млн. души, предимно от Сирия в Турция и от Афганистан и Ирак в Иран. САЩ получават най-много индивидуални молби за убежище, но в крайна сметка приемат сравнително малко бежанци.

Заедно с приблизително 6,8 милиона разселени лица от Палестина, повече от половината от всички бежанци и други лица, нуждаещи се от международна закрила, идват само от три държави: Сирия (6,5 милиона), Афганистан (6,1 милиона) и Украйна (5,7 милиона).

Изчезнали и загинали

В световен мащаб по-голямата част от мигрантите пресичат границите официално. Нерегистрираната или незаконната миграция обаче е трудна за количествено определяне, тъй като често включва тайни и опасни пътувания на отчаяни хора.

През последното десетилетие най-малко 60 000 души са загинали при опит да се преместят в друга държава, като почти половината от тях са изчезнали безследно, а телата им никога не са намерени. През 2023 г., най-тежката година за мигрантите от десетилетие насам, се предполага, че 8 565 души са загинали, опитвайки се да достигнат дестинацията си. Средиземно море е може би най-голямото гробище на изчезнали мигранти, като всяка година десетки, а понякога и стотици хиляди отчаяни хора се опитват да го прекосят.

Само малка част от мигрантите, които потъват в морето, биват открити. Повечето от тези „невидими корабокрушения“ изчезват без следа. Сред тези, които се опитват да стигнат до САЩ от Мексико, хиляди се изгубват или умират всяка година поради отвличания, автомобилни катастрофи, ухапвания от змии, обезводняване и глад.

Да напусна или да остана?

Около 97 % от населението на света не са международни мигранти. Повечето хора не желаят или не могат да се впуснат в неизвестното. Те може да предпочитат комфорта на познатата среда или да не могат да заминат в чужбина поради бедност, възраст, лошо здраве или други ограничения.

Миграцията в рамките на държавите е много по-голяма от миграцията между държавите. Това също така отразява трудностите при преминаването на границите и желанието на много хора да останат близо до дома си. Преместването в собствената страна е достатъчно трудно, а преместването в чужбина е още по-трудно и рисковано.

Често преселването е огромна жертва, направена в името на другите. В много бедни общности по-големите синове или дъщери, както е по-често срещано във Филипините, могат да бъдат насърчавани да заминат в чужбина, за да подкрепят финансово семейството. Опасните маршрути, трудностите и самотата, които мигрантите често понасят в името на другите, са свидетелство за тяхната жертвоготовност и смелост.

Бежанците и другите вътрешно разселени лица се стремят да изминат възможно най-кратко разстояние, за да се завърнат, когато това е безопасно. Между една пета и половината от всички мигранти се завръщат у дома или се преместват в трета държава в рамките на пет години. Понякога причината е, че са спестили пари, придобили са квалификация или се връщат, за да се установят, да създадат семейство или да се пенсионират.

Мигрантите обикновено са готови да поемат рискове и да правят жертви. Тези качества са предотвратили изчезването на нашия вид в началото на еволюцията, когато сме били застрашени от суша и глад. Те са и в основата на изключителния напредък, който хората са постигнали оттогава насам. Въпреки че мигрантите са малцинство, не бива да приемаме, че уседналият начин на живот е по-добър или по-естествен. Мигранти могат да бъдат както най-обикновените, така и най-изключителните хора.

Източник:  Big Think