Културни кодове: Практиката на колективното любопитство

В древна Атина Аристотел е насърчавал всички да се разхождат из градината и да обсъждат идеи, вместо да седят в мълчание по време на лекциите в неговото училище. Преподаватели и ученици са разглеждали въпроси, спорили са и са развивали идеите си взаимно.

Традицията да се разхождаме и да мислим заедно била толкова успешна, че се запазила в продължение на векове, оказвайки влияние върху обмена на знания в целия древен свят.

Днес обаче рядко организираме пространство за подобно колективно любопитство. Макар да имаме безпрецедентен достъп до информация, често сме твърде заети, разсеяни или загрижени за незабавни резултати, за да участваме в съвместни изследвания. Освен това образователната система и работното място дават приоритет на индивидуалните постижения пред съвместните открития.

Това е жалко, тъй като съвместните изследвания могат да доведат до забележителни резултати. Когато обсъждаме даден проблем заедно, ние създаваме нови възможности, които никой не би могъл да си представи сам. Нека да проучим защо се случва това и как да го направите полезно за вас.

Отвъд личния гений

Историята често създава романтична представа за самотния гений: изобретателят в работилницата, ученият в лабораторията, писателят, уединен на тавана... Тази история е убедителна, но непълна: индивидуалният гений рядко е достатъчен, за да доведе до революционни открития.

Братята Райт не създават самолета сами, а водят обширна кореспонденция с други любители на авиацията. Проектът „Човешки геном“, в рамките на който успешно е съставен генетичният код, не е дело на един блестящ ум, а на мащабно сътрудничество, в което хиляди учени споделят въпроси, предизвикателства и открития.

Колективното любопитство е практиката да изследваме въпросите и да търсим отговорите заедно, където надграждаме знанията си и създаваме атмосфера за открито търсене и учене.

Колективното любопитство води до впечатляващи резултати:

• По-бързо учене. Съвместното учене с други хора създава естествени възможности за обратна връзка и нови гледни точки. Освен това получавате достъп до различен опит и ресурси, което ви помага да се развивате по-бързо, отколкото бихте го направили сами.
• Намаляване на предубедеността към чуждото мнение. Екипите, в които се насърчават уважителните прояви на съмнение, неизменно вземат по-добри решения от тези, в които това не се случва. Всичко се дължи на факта, че колективното любопитство по естествен начин ни насърчава да поставяме под въпрос предположенията на другите, което помага на всички да идентифицират недостатъците в разсъжденията и да предложат по-добри решения.
• Вдъхновяване на другите. Изследванията показват, че когато виждаме как другите се занимават с интересни въпроси, ние самите ставаме по-любопитни. Това създава положителен цикъл, в който въпросите на един човек вдъхновяват други да се включат в изследването.
• Създава дългосрочна стойност. Организациите, в които хората са насърчавани да учат заедно, създават преживявания, които остават дори и след като хората напуснат. Например клиниката „Майо“ поддържа култура на медицински иновации повече от век, защото нейните лекари и изследователи постоянно споделят въпроси и идеи помежду си.

Мнозина се противопоставят на колективния интерес по очевидни причини. В една конкурентна среда подобни несигурни практики могат да изглеждат рисковани. Ограниченията във времето налагат вземането на бързи решения. Съществуват опасения, че като задавате въпроси, показвате слабост. Въпреки това тези, които допускат съвместно, ползотворно състояние на несигурност, често откриват, че то води до по-добри резултати.

Споделена разходка в неизвестното

По-добри идеи, по-силни взаимоотношения, по-приятна работа... Въпреки че ползите от колективното любопитство са очевидни, създаването на среда, в която хората се чувстват комфортно да изследват нещо заедно, изисква известни усилия.

Въпреки това си заслужава. За щастие, има практически съвети как да започнете. Ето пет начина, по които можете да се възползвате от тези предимства:

1. Картографирайте непознатото. Много открития започват с това, че някой си признава: „Не разбирам защо...“. Седнете с колегите си и запишете какво не знаете или не разбирате по дадена тема. Това превръща пропуските в знанията в споделени възможности за открития.

 2. Метапознание на няколко нива. Оспорване на предположенията като форма на самореферентна антропология. Помолете екипа да си припомни как са възникнали техните предположения. Започнете с всеки текущ процес и попитайте: „Защо правим това?“. За всеки отговор попитайте: „Защо мислим по този начин?“. Тази метакогнитивна практика помага да се идентифицират скритите фактори, които може да ви пречат да намерите по-добри решения.

3. Споделени разходки. Разхождайте се с колегите си, за да споделите кой върху какво работи и с какви проблеми се бори. Можете да опитате да правите това индивидуално или в малки групи. Неформалната обстановка и движението често водят до по-открити разговори и неочаквани връзки.

4. Малки експерименти. Опитайте нов формат на среща за една седмица или изпробвайте различен подход с трима клиенти. Експериментите трябва да са достатъчно малки, за да изглежда неуспехът безопасен. Това стимулира по-смели въпроси. А понякога най-интересните открития идват от експерименти, които не са протекли по план.

5. Отворено учене. Започнете да издавате бюлетин за това, което научавате, или организирайте Час на любопитството, в който хората споделят какво са научили. Когато говорим открито за несигурността, това създава психологическа сигурност за другите. То също така генерира случайни открития, тъй като другите могат да забележат модели, които вие сте пропуснали.

Най-големите открития в човешката история не са направени от самотни гении, а от общности от любознателни умове, които са развивали взаимно своите въпроси и идеи.

Когато практикуваме колективно любопитство, всеки разговор се превръща в шанс да научим нещо ново. Какви въпроси проучвате вие и екипът днес?

Източник: Ness Labs