Донорството ще стане акт на вътрешно усещане за дълг

България изостава по донори, но е номер едно по безвъзмездно даряване, казва Мариела Великова, председател на фондация "Майки за донорството"

- Госпожо Великова, преди два месеца фондация "Майки за донорството" стана на една година. Какви са конкретните резултати от дейността й досега?

- Една година е малко време за големи резултати, но смея да твърдя, че са много добри. Успяхме да проведем с помощта на финансови дарители две информационни кампании. С медийна подкрепа влязохме в повече домове и достигнахме до много повече хора. Подкрепиха ни обществени лица, връчихме първите си награди "Дарител на нов живот", направихме концерт и събития в различни градове. Само за тази година донорите са над 1000, а от старта на донорската програма още през 2010 г. в рамките на фондация "Искам бебе" са над 1700. Родените бебета са над 600. Много добри резултати само за една година.

Малко след годишнината ни Столична община прие с единодушно гласуване проекта за финансиране на двойки с репродуктивни проблеми, нуждаещи се от донорска яйцеклетка. Предложението е на фондация "Искам бебе" с подкрепата на "Майки за донорството". Така до края на 2015 г. ще бъдат подпомогнати финансово около 25 двойки, мечтаещи за дете.

- Оглавявате програмата, след като самата вие дарявате яйцеклетка през 2011 г. Какво освен силен емоционален мотив стои зад решението ви да създадете фондацията?

- Програмата беше създадена от Виктория Георгиева като част от фондация "Искам бебе" още в края на 2010 г. Ставайки донор, останах в каузата и така с Виктория продължихме заедно. Идеята за фондация е на Радина Велчева - основателка на "Искам бебе". Да я оглавя, за мен беше и чест, и огромна тежест. Никога не смесвам силния емоционален заряд, който ми носи донорството, с решенията, които трябва да се вземат, и предполагам, че това много ми помага. Дни преди да стартираме фондацията, дори имахме фирма, която искаше да ни стане основен дарител, но отказахме. Финансово ни е много трудно и до днес, но донорството е хуманен акт, който хората извършват чрез телата си. Носим огромна отговорност към жените и мъжете донори, както и пред обществото. Изключително е важно кой застава до нас, респективно до донорите. Дейността ни е национална, но донорството не е на всяка цена.

Целим да се раждат деца - като най-крайната и хуманна цел. Целим информираност кой, как и кога може да стане донор. Как е редно според нормативните актове да се случва донорството в България. Работим с Изпълнителната агенция по трансплантации и държим донорството да се случва законно, безвъзмездно и анонимно.

Децата ни, когато пораснат, ще знаят какво е донорство на репродуктивен материал. Целим да знаят как могат да помагат или ако имат проблем, как да го решат. Да не се лутат или да не робуват на предразсъдъци. На първо място днес в демографската криза целим мечтаещите за дете да сбъдват мечтата си.

- Как се управлява такъв тип фондация - какви трудности от мениджърска гледна точка срещнахте и на какво се научихте в движение?

- Управлява се трудно. От една страна, убеждаваме хората да бъдат донори и да дарят част от себе си. От друга, трябва да убеждаваме мениджърите на търговските дружества да ни помагат финансово. От трета - убеждаваме медиите колко важна е темата, за да ни помагат, и слава богу - те ни подкрепят.

Ние сме малък екип - с мен са Виктория Георгиева и Валя Попова от УС, както и координаторите на фондацията в различни градове. Всеки работи нещо друго в ежедневието си и заедно отделяме от времето си на каузата. Фондация, в която няма възнаграждения и не е на принципа на фирма, се управлява различно от нормалните представи. В управителния съвет обсъждаме и вземаме решения заедно, но знам и действам така, че каквото и да решим заедно, да мога да нося отговорността сама.

Често практикувам опита си от предишни години като управляващ човешки ресурси, както и финансист на проекти. Понякога обаче има крайно неприложими неща от професионалния ни живот и тогава действаме агресивно и според общия ни опит. Емоционалността винаги е силно изразена, никога не я крия. Обичам да чувам, че има новородено, или да виждам щастливите сълзи след процедура на жена, дарила част от себе си. Знам, че спра ли да бъда емоционална, няма да съм 100% отдадена на това, което правя всеки ден.

- Следите ли как се развива донорството по света - от кои страни черпите опит и кои модели може да се адаптират у нас?

- Да, следим нещата. Изоставаме по донори, но пък сме номер едно по безвъзмездно даряване. На Запад се опитват да променят носители на болести в самата яйцеклетка с медицинска цел, докато тук все още имаме предразсъдъци спрямо нея. Законодателството ни е прилично по отношение на донорството, стига да се спазва. Една промяна желаем много и тя е вдигане на възрастта с 1 година - донорите жени да бъдат до 35 г. включително (сега са до 34 г.), и един подпис ни дели от това. На Запад достига до 38 г. Има и държави, в които е забранено донорството, но е по съвсем други, бих казала, исторически причини, отколкото отричане на начина на създаване на дете.

- Голяма част от работата ви е свързана с диалог с обществото, с отговори на редица въпроси, които притесняват потенциалните донори или техните роднини - каква е бъдещата ви стратегия в тази посока?

- Щастлива съм, че донорите излизат с лицата си и гордо заявяват, че са дарители на нов живот. Това неимоверно показва на обществото какви хора са донорите, какви са мотивите им. Показва, че са реални, сърдечни и интелигентни жени и мъже. Визията, сърцатостта и откровеността са водещи в създаване на образа на донора, а оттам и на дейността ни. Хората се запознават с нас, разпознават работата ни и се вслушват. Пътуваме из цяла България и организираме събития, говорим очи в очи с всеки човек. Финансовата подкрепа, която ни е нужна, е за събития и медийно позициониране - билбордове, флаери и т.н., за да достигнем до повече хора. Смятам, че когато застанеш пред човек и отговориш на въпросите му, усмихнете се заедно, а понякога и поплачете, ти си достигнал до него. Може да стане донор, ако отговаря на изискванията, а може и да ни подкрепи, като сподели на други. Всеки докоснал се до донорството остава в него. Завинаги. Нека не забравяме, че то ражда нов живот.

- Как виждате развитието на донорската програма през следващите години?

- Донорството ще бъде всекидневие, хората ще го разпознават, донори ще има в естествения ход на живота ни. Каузата да се раждат деца ще бъде подкрепяна от сериозни компании, които ще се ангажират не само социално, но и вътрешнофирмено. Добрите мениджъри са психолози и знаят, че щастливият служител дава най-добри резултати. Донорството ще бъде акт на вътрешно усещане за дълг.

Мила Добринова

Повече за "Майки за донорство" вижте ТУК

Банкова сметка:

IBAN: BG65PRCB92301046186613

BIG: PRCBBGSF

"Прокредит банк" ЕАД