Здравната каса: Има опасност да се забавят плащанията към болници, лекари и аптеки

Съществува реална опасност Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да забави плащанията към болници, аптеки и лекари. Причината – изтеклия на 12 февруари мандат на управителя на Здравната каса.

„Предвид обстоятелството, че към днешна дата – 18.02.2015 г., няма оторизиран представител на институцията, който да разписва необходимите за това документи, съществува реална опасност сроковете на предстоящите плащания да не бъдат спазени”, се казва в съобщение на НЗОК.

Вижте още: Трима кандидати за нов шеф на Здравната каса

При така създалата се ситуация не могат да бъдат придвижени и протоколите за лекарства на пациентите. Пациентите с отложени протоколи могат да бъдат лишени от лечение за по-дълъг период, тъй като отлагането им е свързано с предоставяне на комисията на допълнителни изследвания, консултации или други документи, предупреждават от Здравната каса.

Лечебните заведения пък няма да успеят в срок да се разплатят с различни доставчици, респективно - няма да могат да изплатят възнагражденията на персонала. Има реална опасност от предявяване на съдебни искове към НЗОК за лихви към забавените плащания.

Миналата седмица обаче, в деня на изтичането на мандата на досегашния управител Румяна Тодорова, здравният министър Петър Москов категорично обяви, че няма основания за притеснения, че касата остава без директор, тъй като правилата и методиките за финансиране са окончателно одобрени.

Същевременно стана ясно, че парламентът ще избере новия управител на НЗОК с явно гласуване чрез компютърната система в пленарната зала. Това решиха депутатите с приетите процедурни правила за вота, подкрепени от 125 народни представители, без нито един против и двама "въздържал се".

Преди това кандидатите, които всяка парламентарна група има право да предложи, ще бъдат изслушани първо в здравната комисия, а след това допуснатите номинации ще защитят вижданията си в пленарната зала. За избран се счита този, който е събрал повече от половината от гласовете на народните представители, които присъстват в пленарната зала. В случаите, когато има няколко кандидати, вотът е по азбучен ред на собствените имена, освен ако Народното събрание не реши друго. При равен брой гласове между двама или повече претенденти, се провежда повторно гласуване. Ако нито един от тях не получи необходимата подкрепа, следва още едно гласуване, в което участват първите двама, получили най-много гласове.