В сърцето на бежанската криза

„Това е нещо, което не искате да виждате“, казва Имраан Исмаил, един от режисьорите на нов документален филм на списание New York Times и продуцентската компания Vrse.works за бежанската криза, озаглавен The Displaced.

11-минутната виртуално-реална (VR) продукция разтърсва из основи и определено си струва да й отделите част от времето си, смята екипът на The Creators Project.

Филмът върви по стъпките на Clouds Over Sidra (VR продукция на ООН за сирийския конфликт) и проследява живота на 3 бедстващи деца от най-опустошените кътчета на планетата.

Олег Териокин (11г.) е бежанец от Украйна. В компанията на група свои приятели Олег изследва руините на родния си град и обсъжда смъртта на дядо, обещавайки никога повече да не напуска дома, независимо колко ожесточени са боевете.

Хана Абдула (12г.) от Сирия е прекарала 1/4 от живота си далеч от родината на своите родители, която за нея е само далечен спомен. Тя обаче е тормозена от спомени за всички онези моменти, в които е трябвало да се крие в бетонен цилиндър, когато близо до училищния й автобус започнат да ехтят изстрели.

Чуол (9г.) живее с баба си в блатата на Южен Судан, защото баща му и дядо му са били заровени живи от войници, а майка му се изгубила в суматохата на един от боевете.

Те са само 3 от 30-те милиона бедстващи деца, за които ООН съобщи по-рано тази година.

Докато работи с журналиста от New York Times, Бен Соломон, Исмаил черпи вдъхновение от опита си като бранд мениджър за галерия Saatchi и автор на визуалните ефекти на големи продукции като „Игрите на глада“ и „Зората на планетата на маймуните“, за да надскочи границите на виртуалната реалност в киното. „По някаква причина мозъците ни не могат да се справят с размера и обхвата на бежанската криза, както и с безсилието, свързано с нея... Като в 'Зверовете на дивия юг', само че в действителност.“

Именно по тази причина New York Times си партнира с Vrse.works – за да свърже утвърдената си международна мрежа и експертните си познания в областта на журналистиката със страстта и таланта на VR компанията към въздействащото разказвачество.

„Главният редактор на NYT Magazine, Джейк Силвърстайн, бе гледал лекцията на Крис Милк за виртуалната реалност като машина за съпричастие“, казва Патрик Милинг-Смит, съосновател на Vrse.works заедно с Милк.(Продължава на следващата страница.)

Уникалното въздействие на формата личи в една от сцените от The Displaced, която документира спускането на хуманитарна помощ в Южен Судан. Звукът на самолетния двигател отвлича вниманието на зрителя от бежанците и го насочва към небето, където се вижда летателният апарат. Кадърът рязко се сменя и самолетът изведнъж започва да се отдалечава. Поглеждайки надолу зрителят вижда чували с храна и други продукти от първа необходимост, а заобикалящата го тълпа бързо разграбва каквото може.

В друга сцена снимачният екип реализира една простичка идея от селфи поколението – поради липсата на кинооператорска количка камерата е дадена на децата. „Толкова е естествено“, казва изпълнителният продуцент Саманта Стор. „Зрителят наистина се потапя в атмосферата, а когато се намира в ръцете на деца, тя е дори по-естествена, а въздействието – още по-голямо.“

Това е целта на VR киното, смята Исмаил. „Искам да създам едно интимно преживяване между децата и зрителите“, казва той. „Сливаме ви с тези деца и техните емоции, вместо само да излагаме факти. Така наистина добивате представа за техния свят и страданието им. Когато сте в атмосферата, наистина сте в нея, на 100%. Но щом се приберете у дома и асимилитаре всичко, цялото бреме ви смазва. Аз все още се чувствам безпомощен, особено след като бях там“, обяснява той.

В лекция за TED Милк представя виртуалната реалност като машина за съпричастие, която „свързва хората по дълбок начин, който е невъзможен за по-старите медийни форми“. Исмаил, Стор и Смит са съгласни, че филми като The Displaced и Clouds Over Sidra – колкото и емоционално разтърсващи – са само началото.

Кадри от The Displaced можете да разледате отдолу.