Чуждестранните медии за ЕС, Южен поток и турския гамбит на Путин

Изненадващото изказване на президента на Русия Владимир Путин за прекратяване на работата по проекта за газопровод "Южен поток" предизвика взрив от реакции и коментари в световните медии. 

Ето какво пишат част от тях.

Файненшъл Таймс: "Русия изоставя газопровода "Южен поток", твърди Путин". Британското издание посочва, че проектът е имал стратегическа важност, с която Москва е разчитала да затвърди влиянието си в Югоизточна Европа. "След разговори в Анкара с турския си колега президент Реджеп Ердоган Путин заяви, че Русия ще прекрати проекта за доставяне на газ до България през водите на Черно море, заобикаляйки Украйна, освен ако Европейският съюз не прекрати противопоставянето си", пише "Файненшъл Таймс". Вестникът отбелязва, че новината идва ден след съобщението за продължителен спад в цената на петрола и снижаване на цената на рублата спрямо американския долар. 

Заглавието на американския вестник Уолстрийт Джърнъл е почти същото. Руският президент твърди, че съпротивата на България е причина за решението, информира той. "Не можахме да се сдобием с необходимото разрешение от България, така че не можем да продължим с проекта. Не можем да направим цялата тази инвестиция само за да бъдем спрени на българската граница. Разбира се, това е изборът на нашите приятели в Европа", е казал Путин, цитиран от медията. 

Русия назова Турция като предпочитан партньор за атрактивната газова линия, с обещание за големи отстъпки, посочва европейският информационен сайт Euractiv. Той цитира комюнике на "Газпром", в което се казва, че "нов газопровод през Турция ще позволи да се доставят около 50 милиарда кубични метра до гръцката граница". "Путин обвини Европейският съюз, че е забранил участието на България, силно зависима от руския газ, въпреки нейните суверени права, и заяви, че блокирането на проекта е в противоречие с икономическите интереси на Европа и причинява щети", продължава изданието.С обещанието за 6% отстъпка във вноса на газ от Русия за следващата година на Турция Путин затвърждава икономическите и международни връзки на Русия с Турция, която също е кандидат за членство в ЕС, при това отдавна. 

"Ще фокусираме енергията си в други региони на света", каза Путин при новината за оттегляне на плановете, свързани с България, посочва британският Гардиън. "Ще работим с други пазари и Европа няма да получи този Газ. Не и от Русия", е посочил той. "Моите български партньори винаги биха казали, че, каквото и да се случва, "Южен поток" би продължил, защото е в българските национални интереси", е казал президентът, цитиран от вестника. "Щом България е лишена от способността да се държи като суверена държава, нека поискат парите от изгубените печалби от Европейската комисия", е казал Путин. 

"Руската икономика, която е много зависима от износа на петрол и газ, се бори в последните седмици с намаляващи цени на петрола в комбинация с ефектите от западните санкции заради опасенията от удари и понижаване на цената на рублата. В понеделник тя достигна исторически спад. Руският и турски лидер често са сравнявани заради склонността им към авторитаризъм. Те имат различни позиции спрямо кризата в Сирия, но се очаква да ги оставят настрани по време на срещата в новия мегапалат на Ердоган, който бе силно критикуван от турските опозиционни партии заради неговите 1000 стаи, твърде скъпи и екстреваганти. Русия остава най-близкият съюзник на сирийския президент Башар Аасд, докато Турция подкрепя сирийските опозиционни сили. Освен това Турция защитава татарската общност на кримския полуостров, анексиран от Русия, и публично подкрепи териториалната цялост на Украйна", продължава "Гардиън". 

Европейският съюз се опасяваше от факта "Газпром" да притежава и самата газопроводна мрежа. Изграждането на проекта "Южен поток" от 930 км започна през октомври 2013 г., но бе прекратено през юни, след като Европейската комисия заяви, че е в нарушение на правилата за конкуренция в ЕС, съобщава в информация по темата BBC News. 

„Южен поток” ще плати сметката за  охлаждането на отношенията между Москва и ЕС, пише френският L’Eхpress. Санкциите на Брюксел срещу Москва заради кризата в Украйна ще се отразят на проекта. Турция става втория най-голям клиент на руския газ след Германия. Москва ще й доставя 60% от необходимия газ, съобщава изданието. 

Под заглавието „Украинската криза: Путин спира проекта за газопровод към Южна Европа” Le Monde цитира заплахата на Путин за доставките за Европа. „Ние ще пренасочим нашите енергийни ресурси към други райони на света и Европа няма да получава вече същите обеми руски газ”, казва руският президент и добавя: „Но това е изборът на нашите европейски приятели”.

Френските издания съобщават, че Русия ще увеличи доставките на руски газ за Турция и ще намали цената за Анкара с 6% от януари.  Москва и Анкара искат да увеличат три пъти размера на търговията помежду си, така че да достигне 100 милиарда до 2023 г., става ясно от информациите на Франс прес и Ройтерс.

Руският всекидневник Взгляд цитира български политици, които заявяват, че вина за спирането на проекта има и България, тъй като не е положила достатъчно усилия за осъществяването му .„Русия не може да чака безкрайно ще има или няма да има „Южен поток” и е решила да защити икономическите и политическите си интереси. Това е логичен край на проточилата се история”, казва  депутатът Борислав Борисов пред ТАСС. Бившият министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров смята, че София не се е проявила като надежден партньор и се оказала на губещата страна. Взгляд предава думите на министъра на икономиката Божидар Лукарски: "Българските власти все още смятат "Южен поток" за действащ проект, доколкото не е получено официално заявление от страна на Русия", както и изявлението тази сутрин на Мартин Димитров, че решението на Москва е тактически ход.

Решението за отказ от проекта „Южен поток” ще бъде прието положително от акционерите на „Газпром”, съобщава РИА Новости. В новия проект на първо място ще бъде поставена икономическата ефективност, докато по-рано с предимство е била енергийно-политическата целесъобразност. Европейските страни, през които трябваше да мине газопроводът, няма да получат приходите от транзит, а Турция ще осъществи плановете, които има отдавна, да стане транзитна страна за газа към Европа. По-късно изданието цитира представители на руското министерство на външните работи, които наричат "панически коментари" изявленията на част от западните партньори и адресира загрижеността им към тези, които от европейска страна трябва да участват в проекта. Агенцията публикува и коментар на президента на Република Сръбска Милорад Додик, че не разбира позицията на европейските страни да блокират строителството на газопровода. Додик коментира пред РТРС: „Русия заяви, че не може да построи „Южен поток“, ако Европа не го желае. "Преди няколко години беше построен „Северен поток”  с газ от същите източници и той стига до Германия и развитите страни в Европа. Там нямаше съкращения на газовите доставки по време на кризата в Украйна. Защо не ни позволяват при същите условия  да строим „Южен поток”?".

Газета.ру публикува обширен текст под заглавие „Южен поток” по турски": „Като отчитаме двойно по-късото разстояние, стойността на новата тръба ще бъде съответно два пъти по-малка, отколкото за „Южен поток”, казва зам.-шефът на Фонда за национална енергина сигурност Алексей Гривач. По думите му отказът от „Южен поток" е отговор на политиката на Европейската комисия. „Бяха хвърлени сериозни политически ресурси, за да се предотврати или поне да се забави строителството на „Южен поток” и така Русия да бъде зависима от транзита през Украйна, казва експертът. Украйнският транзит обаче все още остава най-важният въпрос – през страната минават повече от половината доставки на руски газ за Европа, макарр че през последните месеци те постепенно се съкращават, продължава изданието.

Изглежда хипотезата за отказ от строителството на „Южен поток” е била обсъждана във висшия руски ешелон още през септември или октомври 2014 г. Тогава са произведени „първите предупредителни изстрели във въздуха”, коментира Лента.ру. Авторът на статията нарича споразумението в Анкара "Турски гамбит". Руски експерти коментират, че в резултат на договореностите с Руската федерация Турция получава нов регионален статут. Укрепването на отношенията Русия-Турция става нов фактор в европейската политика и в политиката в Близкия изток.Турция ще се чувства по-уверена на всички преговори с ЕС по всички теми. Политологът Дмитрий Ефстафиев отбелязва, че с този обрат в енергийната политика Путин затваря въпрос, който е бил използван за натиск върху Русия, и показва, че Москва „няма да страда” за енергийната сигурност на Европа. Анкара получава нова преговорна позиция, в която трябва да се отчетат газовите договорености и ролята на Русия и Турция в ситуацията в Сирия, казват и анонимни служители, близки до преговорите. Лента.ру цитира мнението им: „Можем да говорим за създаването ако не на алтернатива на международната коалиция  (оглавявана от САЩ), то във всеки случай за още един център на силите, способен да влияе на процесите в Близкия и Средния изток с единното си мнение по много въпроси.”

Европа няма къде да избяга от руския газ, казва в интервю за руското издание Комерсант Валерий Язев, шеф на комитета по природните ресурси в Дърважната дума (руския парламент).