Тайните на древните изобретатели: Чудесата на Херон Александрийски

Парният двигател безспорно е едно от най-важните изобретения в историята. Като минимум той е основна предпоставка за индустриалната революция, която променя завинаги живота на човечеството и поставя основите на нашата съвременна технологична цивилизация.

Повечето хора смятат, че това историческо изобретение е дело на англичанина Томас Нюкомен, който създава първия използваем парен двигател през 1701 г. Подобно на много велики открития обаче, парната машина е плод на продължителни натрупвания на познание и опит. Нещо повече, идеята за използването на енергията на водната пара витае във въздуха още от

зората на цивилизацията.

Първото споменаване на парата като източник на енергия датира от близо 17 столетия по-рано. В своя забележителен трактат Spiritalia seu Pneumatica древногръцкият математик и инженер Херон Александрийски (ок. 10 г. от н.е. – ок. 70 г. от н.е.) описва различни технологични устройства. Сред тях е и апаратът, наречен aeolipile (еолипил), който за първи път описва преобразуването на топлинна енергия в движение. Еолипилът се състои от запечатана сфера, качена на хоризонтална ос. Когато съдът бъде изпълнен с нагорещена пара под налягане, газът започва да излиза през две срещуположно разположени тръбички на кълбото. В крайна сметка реактивната сила на парата завърта сферата.

След този “двигател на Херон” трябва да изминат столетия, преди някой да изпита нужда от обуздаването на парата. Опитите за създаване на парна машина започват отново едва към края на XVII век, когато Томас Сейвъри създава водна помпа, задвижвана с пара.
 

Няма сведения хитроумното парно устройство да е използвано за нещо полезно. Най-вероятно еолипилът е бил сред т.нар. храмови чудеса на Херон – иновативни

механични машини,

които са изглеждали магически за посетителите на храмовете. Друга машина, създадена от Херон специално за да предизвиква благоговение, е устройство, което отваряло храмовите врати, използвайки енергията на свещения огън в олтара. Това без съмнение е било внушителна гледка за богомолците – огромните двери на храма се отваряли без никаква човешка намеса, сякаш от божието дихание.

Сред храмовите чудеса на Херон е и първият монетен апарат в историята. Не е ясно дали създателите на съвременните монетни апарати през XIX век са следвали чертежите на великия александриец. Факт е обаче, че по своята конструкция апаратът на Херон може да бъде посочен като пряк прототип на съвременните монетни машини. Ако изключим наличието на дисплей, единствената съществена разлика между двете епохи се крие във функционалността на древното устройство.

Целия текст може да прочетете на Obekti.bg.