Дори най-близките съюзници на Макрон се опасяват, че бранда му е токсичен

Ден след като Еманюел Макрон смая Франция със свикването на предсрочни избори, една неудобна истина излезе на преден план на спешна среща на висши представители на правителствената преса - те отговарят за представянето на изключително непопулярен президент в процес, който на практика се превърна в референдум за неговото лидерство.

Ръководителите на комуникациите в Елисейския дворец, че не разполагат с проучвания или данни, които да предполагат, че кандидатите за места в парламента трябва публично подкрепят Макрон, за да запазят местата си, според трима души, които са присъствали на събирането на 10 юни и са говорили при условие за анонимност. Не само че Макрон поднесе нежелана изненада на повечето от най-близките си сътрудници, но и брандът му вече изглежда е токсичен, опасяват се те.

Близостта до президента се смята за такъв пасив, че десетки законодатели, които се присъединиха към него в най-ранните дни, докато той изграждаше своята центристка партия от нулата, не искат да бъдат свързвани с името му, пише Блумбърг.

Дори някогашните верни съюзници - тежки играчи като министъра на финансите Бруно Льо Мер, министъра на вътрешните работи Жералд Дарманен и премиера Габриел Атал - се държат на разстояние.

Въпросът около това как светлината на прожекторите да бъде отклонена от 46-годишния президент става все по-належащ, тъй като поведението му става непостоянно. Само тази седмица той говори с нацията в почти двучасово подкаст интервю, предупреждавайки за „гражданска война“, ако крайнодесните или крайнолевите спечелят изборите. Неговият основен съперник - Марин льо Пен от „Национален сбор“, отхвърли коментарите като „всяване на страх“, което не работи при избирателите.

Последните социологически проучвания, показващи увеличаване на преднината на нейната партия на изборите за парламент, подкрепят аргумента, че тактиката му се проваля.

Две седмици след необмисленото му изявление повечето проправителствени кандидати не са включили образа на Макрон в предизборните си плакати или листовки.

„Да, има отхвърляне на президента“, каза Едуар Филип, който беше министър-председател в по-ранен кабинет на Макрон, обобщавайки настроенията на хората по BFMTV.

Докато бързото издигане на Макрон до президент през 2017 г. беше белязано от широко разпространени празненства, меденият месец продължи кратко. Неговият стил на лидерство отгоре надолу в крайна сметка отслаби собствената му партия и означаваше, че много французи го обвиняват за всичко, което според тях е не върви добре в страната.

Тъй като Макрон заема широкия център на френската политика, много избиратели сега изглеждат готови да дадат шанс на периферията.

Човек, близък до Макрон, настоя, че е нормално много кандидати да не използват образа му, като каза, че изборите са за парламента, а не за президентството. Лицето призна възможността за поражение, но добави, че само диктаторите не поемат рискове.

Президентът обеща, че независимо колко лош ще бъде резултатът на неговата партия на предстоящите избори, той ще остане на поста до края на мандата си през 2027 г., въпреки че някои наблюдатели започват да поставят под въпрос този коментар, като се има предвид колко непредсказуем е Макрон в последно време.

Ако партията на Макрон загуби изборите, президентът ще запази контрол единствено върху сферите на външните работи и отбраната. Премиерът ще отговаря за вътрешните въпроси, включително полицията и фискалната политика - и ако Льо Пен си осигури мнозинство от местата в парламента, този човек ще бъде нейната дясна ръка – Жордан Бардела.

Макрон вярва, че правителството така или иначе ще се разпадне през есента поради вот за недоверие, широко афиширан от опозицията, и настоява, че законодателният вот ще „изясни“ нещата.

Въпреки че дойде като шок, този ход беше обсъждан в парижките политически кръгове от 2022 г., когато Макрон спечели втори мандат, но не успя да спечели пълно мнозинство в Националното събрание – долната камара на парламента.

„Всички знаехме, че Дамоклевият меч виси над главите ни“, каза в интервю Елеоноре Кароа, напускащ поста депутат от партията на „Ренесанс“ на Макрон. „Просто не очаквахме да падне толкова бързо.“

Когато падна, премиерът Атал и външният министър Стефан Сежурне бяха сред онези, които призоваха Макрон да остане на заден план, казват запознати източници.

Според тях кампанията е трябвало да бъде много по-различна от тази за изборите за европейски парламент и предишния вот за Национално събрание, в които Макрон хвърли цялата си политическа тежест зад свързани с правителството кандидати.

Макар че Макрон е слушаш внимателно тези аргументи, той не е могъл да се сдържи, твърдят източниците.

Елисейския дворец да се обръща към кандидатите, за да предложи политическа подкрепа. Депутат, подкрепящ Макрон, който говори при условие за анонимност, каза, че някой наскоро му се е обадил от двореца, за да предложи да изпрати висш министър, който да му помогне в кампанията. Той обаче е отказал подкрепата.