Колко далеч ще стигне сближаването на Тръмп и Путин? 

Трагикомичната размяна на “реплики” между Тръмп и Мъск още повече засилва краските на настоящата ексцентрична американска политика.

Мъск - виждащ ясно финансовата бездна, която може да погълне  бъдещите му купувачи - заплаши всеки републиканец подкрепил “големия, красив бюджет”, че ще финансира неговия противник на изборите В негов стил Тръмп го заплаши, че ще му спре бюджетното финансиране чрез DOGE  и ще го изпрати обратно в Южна Африка. 

Това е вътрешната дълбока разделителна линия в САЩ: по отношение на бюджета и неговите политики. Но докато тя е все пак предимно партизанска, външната разделителна линия в обществото е по отношение на Израел, която изостри отношенията между MAGA базата и мощното еврейско лоби в Конгреса. Има и още една линия - уви, на заден план - по отношение на Украйна, чийто защитници звучат все по-слабо на фона на предпочитанията на Тръмп към Путин. Там огромното сенатско мнозинство за жестоки санкции срещу Русия стига до това да приеме акт, който Тръмп “може” да приложи - т.е. ще е инструмент Тръмп да получи по-голямо “уважение” от Путин и нищо повече. И да отвори нови хоризонти за конвергенцията между режимите в САЩ и Русия.

Докато 20-ти век бе векът на идеологиите, а Студената война бе основно битка чии ценности ще надделеят, то сега взаимоотношенията са по-скоро базирани на личните интереси на лидерите на САЩ и Русия. Ако през миналия век комунизмът настояваше, че е най-прогресивната идеология, гарантираща сигурност за всеки човек за сметка на свободата, то капитализмът наблягаше на свободата на избора, често за сметка на сигурността. 

Но и двете идеологии показваха успехите си чрез живота на малкия човек. И в крайна сметка - чрез демонстрацията на тяхното количество и качество - капитализмът обезоръжи комунизма и го направи несъстоятелен.

През този век обаче всичко това изчезна - Русия прегърна същата икономическа система без политическата надстройка и трансформира своите агенти в капиталисти. Които пък станаха агенти на същата имперска политика в новото време. 

Този момент бе проспан от надменните победители в Студената война, които не разбраха, че тя реално продължава, но под друга много по-коварна форма. Целта на Русия стана именно разглобяването на демократичните институции, които реално направиха разликата и осигуриха победата на Запада през миналия век. Без тях - както Тръмп ни демонстрира -  разликите между САЩ и Русия се стопяват всеки ден. 

Този процес започна още след Мюнхенската конференция през 2007 г, но сега драматично се ускори с назначаването на “приятели на Русия” по върховете на американската политика. Копнежът по силната “бащина ръка” бе внимателно култивиран през последните 10-15 години, за да се формира бъдещата MAGA, която имаше само нужда от свой водач, за да стане политическа сила. И той й се яви - по стогодишна рецепта като спасител. И така, светът започна да зависи от един култ.

Демократичните ценности се оказаха прекалено далечни и неясни, за да решават проблемите на MAGA, която - както винаги в трудни времена - видя нуждата от твърда ръка. А защитниците на демокрацията продължават да почиват на старите допускания, че следващите избори ще оправят нещата. Ала изглежда Тръмп и неговият кръг отидоха твърде надалеч, че да оставят свободни избори да решават съдбата му.

Ето как се случва на практика конвергенцията между Русия и САЩ: чрез заличаването на разликата в елитите. Днес и двете държави на власт са лидери с еднакви разбирания за целта на властта - да обслужва личните им интереси.

автор: Евгений Кънев