Губим второто плащане от 653 млн. евро по Плана за възстановяване

Второто плащане за България по Плана за възстановяване, което е за 653 млн. евро, не е под въпрос - то ще бъде отказано със сигурност, въпреки че страната ни е изпълнила 85% от реформите. Това заяви на брифинг вицепремиерът Томислав Дончев. Той уточни, че ще се наложи да се предоговорят част от предвидените реформи в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Дончен обясни, че ПВУ е 1/3 от финансирането, на което България има право. Мерките по целия план са 321. До момента трябваше да изпълним 115, каза той. 

Парите, с които разполагаме, ще ни бъдат достатъчни до септември тази година. Крайният срок за извършване на плащания по ПВУ е август 2026 г., уточни вицепремиерът. 

"С колегите от ЕК постигнахме съгласие, че колкото и трудно да е, най-разумното е да стартира анализ, който да направим с колегите от Министерството на финансите за това кои от критериите по плана да отпаднат. Ще бъдем амбициозни, въпреки необходимостта от много реформи. Ще се опитаме да спасим част от финансирането по ПВУ и държавния бюджет за 2026 г.", посочи още той. 

"Анализът, който прави Министерството на финансите показва следното: Идентифицирали сме 7 инвестиции, които няма как да бъдат реализирали до 31 август 2026 г. Освен това други 15 проекта са с изключително ниска степен на вероятност за реализиране до същата дата. Това означава, че всички тези инвестиции, които няма да могат финансирани със средства по ПВУ трябва да останат за сметка на националния бюджет. Това ще се отрази изключително негативно върху публичните финанси на страната за 2025 и 2026. Затова трябва да бъдем изключително прецизни, предпазливи и практични по отношение на действията, които трябва да предприемем през следващите няколко седмици. Надявам се да имаме конкретни резултати до две седмици", обясни на свой ред финансовият министър Теменужка Петкова.

В Министерството на енергетиката направихме детайлен анализ във връзка с реформите и проектите в ПВУ в частта "енергетика". Ситуацията е меко казано критична и дори драматична. Видът, в който е подаден ПВУ е определим като неизпълним. Две са основните причини – тези реформи застрашават енергийната сигурност на страната и изцяло противоречат на националния интерес. Неизгодните реформи водят до това, че ще бъде бръкнато дълбоко в джоба на българския гражданин, ако те не бъдат внимателно преформатирани и преговорени, каза енергийният министър Жечо Станков.

По думите му, става въпрос за две основни реформи – изкарване на две стратегически дружества за страната, които гарантират енергийната сигурност на България, както и извънредно поетия ангажимент от Кирил Петков за 40% намаляване на емисиите от въглищните централи. „Няма такъв ангажимент в нито един документ и директива. Дори и една централа да затвори, другите продължават да имат същия ангажимент да намалят емисиите с 40%. Не на последно място трябва да има пътна карта за климатична неутралност, която не поема допълнителен ангажимент през Брюксел, но създава политическо напрежение и неразбиране в обществото”, заяви още Станков.

"Ще опитаме в авариен режим да спасим каквото е възможно по първата част на програмата, а втората няма как да се случи със средства по ПВУ”, каза министърът на регионалното развитие и благоустройство Иван Иванов.

Ситуацията в министерството на транспорта и съобщенията е подобна, както при останалите ведомства, отчете транспортният министър Гроздан Караджов. "Най-важната реформа е провеждането на търг и сключването на договори с превозвачи за обществения договор за жп превоз. Тази инициатива трудно може да бъде изпълнена в срок. Въпреки това ще направим сериозен опит това да се случи и до 31 декември да имаме подписани договори. По отношение на проектите сме в етап на оценка на конкурсната документация за закупуване на 35 електрически влака. Оставащото време до края на срока е едва 16 месеца. Няма възможност влаковете да пристигнат до това време. Другата инвестиция, която е поставена в риск е тази за широколентовия достъп", посочи той.