ЕК избягва публичната отговорност по делото „Пфайзергейт“

Европейската комисия щеше да сподели предполагаемите текстови съобщения между своя председател Урсула фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на фармацевтичната компания  Pfizer Алберт Бурла,  ако беше открила такива и ги счете за достатъчно важни, стана ясно по време на изслушване в Общия съд на Европейския съюз днес, съобщи Politico.

Въпросът в основата на изслушването е дали съдържанието е било достатъчно съществено, за да е трябвало да бъде регистрирано в системата за управление на документи на Еврокомисията - и дали следователно тя а е трябвало да предостави на журналистите достъп до текстовете.

Представяйки позицията си пред препълнения съд на ЕС в Люксембург, европейската изпълнителна власт се защитава в така нареченото дело „Пфайзергейт“, заведено от в. New York Times и  бившият шеф на бюрото на изданието в Брюксел Матина Стевис-Гриднеф.

Статията на New York Times от април 2021 г. предполага, че Бурла и фон дер Лайен лично са общували чрез текстови съобщения, за да помогнат за сключването на най-голямата сделка за ваксина срещу Covid 19 в Европа. „Това беше важна сделка в много трудни времена за всички граждани на Европейския съюз“, казаха пред съда Стивис-Гриднеф и адвокатът на вестника Бондийн Клоостра.

Американското издание иска от съдиите в Общия съд на ЕС  да решат дали офисът на фон дер Лайен е сгрешил, като е отказал да публикува текстови съобщения, които тя  е разменила с шефа на производителя на ваксини срещу Covid Pfizer в началото на 2021 г.

По това време шефът на ЕК преговаряше за ценна сделка за осигуряване на до 1,8 милиарда дози ваксини срещу Covid-19 от компанията.

Досега съдиите разпитваха Комисията за съществуването на текстовите съобщения и дали съдържанието им е било достатъчно значимо, за да наложи освобождаването им - нещо, което New York Times каза, че не може да бъде доказано, освен ако не бъдат публикувани.

Превод от интервюто на New York Times  с Алберт Бурла беше прочетена в съдебната зала от адвоката на вестника Флип Шюлер. „Ако има проблем, който тя (фон дер Лайен) искаше да знае, а също така исках да знам дали имат някакви притеснения. Така че си разменяхме текстови съобщения, ако имаше нещо, което трябваше да обсъдим”, гласи един от цитатите от него.

Но ЕК написа в своите писмени аргументи, че текстовете „щяха да бъдат регистрирани“ в нейната система за управление на документи – и следователно достъпни за обществеността да поиска достъп – ако съдържаха „важна информация“, която не беше „краткотрайна“, или ако са довели до или са изисквали последващи действия или действия от страна на Комисията или на някой от нейните отдели.

Адвокатът на ЕК Паоло Станканели каза, че текстове относно „преговори за договори за ваксини между президента и главния изпълнителен директор на Pfizer със съществено съдържание никога не са съществували“.

Но той добави, че „не може да отрече“, че са били разменени текстови съобщения между Фон дер Лайен и Бурла, но тъй като те „не са били свързани с съществено съдържание“ за политиката на ЕК, изпълнителната власт „никога не е получила документа в нито един момент, така че не можем да ви кажем до кога са съществували или дали все още съществуват."