Как плановете за „деня след това“ могат да помогнат за спиране на боевете в Газа?

„Денят след това“ може да звучи като заглавие на филм или роман. Но за дипломатите и политиците тази фраза има само едно значение и то е какво ще се случи „на следващия ден“ след спирането на боевете в Газа.

Предвид интензивността на конфликта и липсата на надежда, подобно мислене може да изглежда изненадващо, дори пожелателно.
И все пак все повече се обръща внимание на това какво може и трябва да се случи, ако и когато оръжията в Газа замлъкнат.
Министрите на външните работи на ЕС ще обсъдят точно това в Брюксел в понеделник, когато ще проведат разговори с колегите си от Йордания, Египет, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ, както и с генералния секретар на Арабската лига, предаде BBC.
В целия Близък изток и сред западните държави се водят разговори и се изготвят планове. Много от тях са наясно, че времето преди изборите в САЩ през ноември изтича.

Въпреки всичко това обаче изглежда, че няма съгласие относно това какво трябва да се случи и кога.

За трите европейски държави, които тази седмица официално ще признаят държавата Палестина - Норвегия, Испания и Ирландия - фокусът е да се съживи дискусията за решение, основано на съществуването на две държави, което от години не е нищо повече от лозунг, на който политиците обръщат внимание.
Те се надяват, че разговорите за политически „ден след това“ ще открият пътя към прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците. „Единственият път към мира е политическият“, заяви ирландският министър-председател Саймън Харис.

Британските министри се фокусират върху това как най-добре да подкрепят Палестинската автономия (ПА), за да може тя евентуално да помогне за управлението на следвоенна Газа. Външният министър Дейвид Камерън заяви пред Камарата на лордовете тази седмица, че настоява Израел да спре да спира парите на ПА.
Израел не само отказва на ПА данъчни приходи, но и крайно десният министър на финансите Белазел Смотрич заплашва да прекъсне връзката на палестинските банки с израелските им партньори.

Дейвид Камерън заяви, че е казал на израелското правителство: „Може да не смятате, че Палестинската власт е идеална. Може да смятате, че тя се проваля в много отношения. Но трябва да намерите партньор, който да не е Хамас, с когото да можете да работите в Газа и Западния бряг, и този партньор трябва да бъде новото технократско правителство, ръководено от Палестинската власт.“
Предполага се, че служители на британското министерство на финансите подготвят нови форми на финансова и техническа подкрепа за Палестинската автономия.
Но в правителството има и такива, които настояват Обединеното кралство да изрази по-ясно собствените си виждания за това как ще бъде създадена палестинска държава. „Не можеш да подкрепиш решението за две държави и да не говориш за признаване“, каза ми един високопоставен и добре информиран източник.
„Това, което ни липсва, е времева рамка. Съгласни сме с отправната точка: да се спре войната. И сме съгласни за създаването на палестинска държава. Но нямаме определение за необратим път към нея. Трябва да влезем в това пространство, в противен случай ще се занимаваме с това през следващите 70 години“.

Има и гласове от самия Израел.

Министърът на отбраната Йоав Галант разпалено осъжда отказа на Бенямин Нетаняху да изготви следвоенен план. „Денят след Хамас“ ще бъде постигнат само с поемането на контрола над Газа от палестинските субекти, придружени от международни участници, които ще създадат управленска алтернатива на управлението на Хамас", заяви той.
Колегата му от военния кабинет Бени Ганц отиде още по-далеч, като заплаши да подаде оставка от правителството, ако г-н Нетаняху не съгласува план от шест точки до 8 юни. Той включва демилитаризирана Газа и създаване на съвместна администрация на САЩ, Европа, арабските страни и Палестина.

Тези двама бивши генерали са по-скоро военни, отколкото политици. Те се страхуват - и искат да избегнат управлението на Газа от Израелските сили за отбрана (IDF) в дългосрочен план, което според  Галант би било „опасен курс“, за който Израел ще плати висока цена в „кръвопролития и жертви“.
Съединените щати споделят това мнение. „Наложително е не само конфликтът в Газа да приключи възможно най-скоро, но и Израел да представи ясен план за това как Газа ще бъде управлявана, охранявана, преустройвана“, заяви държавният секретар Антъни Блинкен по време на изслушване в сенатска комисия тази седмица.

Без това, каза той, Израел ще бъде изправен пред неприемливи варианти: дългосрочна военна окупация и въстание, завръщане на Хамас или анархия и беззаконие. „Ние вярваме, че палестинците трябва да се управляват сами“, каза той.
САЩ също така оказват натиск върху арабските държави да се споразумеят за международни сили, които биха могли да установят сигурност в Газа в краткосрочен план. САЩ няма да поставят свои собствени войски на терен, но искат вместо тях това да направят държави като Египет, Йордания, Мароко, Бахрейн и ОАЕ. Но дипломатите казват, че тези страни са дали ясно да се разбере, че биха участвали само ако Западът признае държавата Палестина, има договорен път към двудържавно решение и те дойдат по покана на някакво палестинско ръководство.

„Денят след това“ не може да бъде отделен от политическия процес, той трябва да бъде част от цялостен пакет", каза ми един арабски дипломат. „Никой няма да стъпи на земята, ако няма политически процес.“
Някои арабски държави смятат, че САЩ са се съсредоточили твърде много върху опитите да постигнат споразумение за нормализиране на дипломатическите отношения между Израел и Саудитска Арабия. Те приемат, че това може да е от ключово значение за получаване на съгласието на Израел за по-широко политическо уреждане, но подозират, че някои американски служители гледат на него твърде много като на „сребърен куршум“.

Те също така смятат, че САЩ трябва да помислят по-усилено за „деня след това“ за Израел, като се ангажират по-тясно с умерените гласове, които биха могли да спечелят обществена подкрепа за управлявана от палестинците Газа. Обсъжда се и каква роля би могла да играе Турция, като използва влиянието си върху Хамас, за да постигне някакво следвоенно споразумение.
В крайна сметка основната пречка пред всяко споразумение е Бенямин Нетаняху. Той отказва да го обсъжда, освен че категорично се противопоставя на каквато и да е роля на Палестинската власт. Той се страхува да не разстрои крайно десните членове на своето правителство, които подкрепят дългосрочната израелска окупация. Но натискът върху министър-председателя се увеличава и един ден може да му се наложи да избира.
„Рискът е, че няма да има „ден след това“ - казва един западен дипломат. „Израел може да направи Рафа, Хамас все още ще е там, може да има друг Рафа. Военната кампания може да продължи с месеци.“