Какво ще стане, ако Макрон е враг на следващия френски премиер?

Либералният президент Еманюел Макрон скоро може да се наложи да покани министър-председател от враждебна партия да оглави правителството на Франция,  вероятно Жордан  Бардела от крайнодесния "Национален сбор".

Центристите на Макрон са на път да претърпят тежко поражение на парламентарните избори в два тура на 30 юни и 7 юли. Това означава, че президентът вероятно ще трябва да се обърне към опозицията, за да състави правителство под негово ръководство - един нелек брак, който французите наричат съжителство. Мандатът на Макрон продължава до 2027 г. и ще е необходима огромна криза, за да се оттегли предсрочно, пише Politico.

Коабитацията (б.р. въпросното институционално-политическо "съжителство" на премиер и президент от различни партии) не е прецедент - Франция е била подлагана на нея три пъти в съвременната си история. Консервативните министър-председатели Жак Ширак и Едуар Баладюр са работили със социалистическия президент Франсоа Митеран през 80-те и 90-те години на ХХ век, а социалистическият министър-председател Лионел Жоспен е съжителствал с  Жак Ширак като президент от 1997 до 2002 г.

Този път обаче е различно. Всички предишни политически двойки бяха от основното политическо течение - факт, който благоприятстваше сътрудничеството. В същото време министър-председател от една от политическите крайности би тласнал Франция в неизследвани води.

Тази перспектива вече предизвиква тревога в ЕС и извън него. Други страни от ЕС се опасяват от катастрофални последици за статута на Франция като глобална стратегическа сила и основен член на ЕС - Брюксел ще загуби един от малкото останали членове на блока, които могат да ръководят с авторитет на международната сцена по теми, вариращи от индустриалната политика до отбраната.

Опитите за ограничаване на високия дълг на страната или за увеличаване на подкрепата за Украйна също ще станат по-трудни, ако крайнодясно правителство се бори за надмощие с Макрон.

Подкрепата за Украйна

Обикновено се смята, че френският президент има изключителни правомощия в областта на отбраната и външната политика, известни като domaine réservé. 

Реалността обаче не е толкова проста. Като се има предвид, че бюджетът трябва да бъде съгласуван в парламента, всякакви нови средства за отбрана или допълнителни френски вноски за Украйна могат да бъдат блокирани в Националното събрание.

В Брюксел вече се страхуват, че френският парламент, доминиран от десни и леви популисти, може да саботира отбранителните планове на ЕС и подкрепата му за Украйна.

Някои от най-близките съюзници на Франция, като Германия и Полша, отправиха необичайно остри предупреждения, издаващи опасенията им, че победа на крайната десница във Франция - отдавна обвинявана във флирт с Кремъл - може да подкопае европейското единство в момент, когато континентът е заплашен от Русия.

Решението на френските гласоподаватели "ще окаже влияние върху цяла Европа", предупреди полският министър на отбраната Владислав Косиняк-Камиш в понеделник на среща с френските и германските си колеги, като същевременно изрази съмнения относно подкрепата на Националния митинг за Украйна. 

"Загрижен съм за изборите във Франция", заяви канцлерът Олаф Шолц пред обществената телевизия ARD в неделя. "Надявам се, че партиите, които не са Льо Пен - да се изразя така - ще постигнат успех на изборите". 

Както се изрази един от висшите дипломати на ЕС: "Дали френският парламент ще може да ратифицира фонда за отбрана на ЕС? Ще може ли Франция все още да инвестира в готовността за отбрана след изборите през юли?"

Дълговата бомба

С тревожно високото съотношение на дълга от над 110% от брутния вътрешен продукт Макрон играе трудна игра на балансиране, за да успокои пазарите и да ги убеди, че ще запази финансите на страната в устойчива посока.

Плановете на крайната десница да оттегли изключително непопулярната пенсионна реформа на Макрон и да намали пенсионната възраст от 64 на 62 години обаче рискуват да отклонят Франция от този път и да я приближат опасно близо до пропастта.

Тежкото финансово състояние на страната може да представлява риск и за еврозоната - риск, който едва ли ще бъде подпомогнат от напрежението на върха в Париж.

На бъдещото френско правителство вече му предстоят трудни преговори с Брюксел за избягване на глоба за тревожното ниво на публичния дълг - преговори, които ще станат още по-трудни с крайно десен финансов министър.

Достигане на предела на възможностите на системата

Френските правителства на съжителството са се отразили на Брюксел в миналото. Правителствата на Митеран и Ширак преживяваха постоянни битки за власт със своите министър-председатели, но се стремяха да представят единство в Брюксел, защото бяха съгласни с основните въпроси: Мястото на Франция в ЕС, върховенството на закона и споделената идея за демократична дискусия и цивилизованост.

Този път съвместното съжителство щеше да постави на изпитание границите на системата.

Централното място на Франция в проекта на ЕС означава, че малко от правилата, които се прилагат за по-малките държави, биха могли да задържат една избухлива френска изпълнителна власт, например ако Франция започне да пренебрегва решенията на съда на ЕС относно правото на убежище или свободата на медиите.

Ако Франция започне да нарушава основните права на ЕС, Европейският парламент ще поиска замразяване на средствата на Франция от ЕС. Но това ще бъде много по-трудно, защото Франция е втората по големина държава в ЕС и нетен донор", заяви евродепутатът Даниел Фройнд, който оглави кампанията на Парламента да принуди Брюксел да замрази средства за наказване на нарушенията на върховенството на закона в Унгария и Полша.  

Френският министър-председател и президентът също така ще трябва да се споразумеят кого да изпратят в Брюксел, за да поеме влиятелната роля на френски еврокомисар. В миналото, забележително, на Франция беше позволено да изпрати двама комисари по време на периода на съжителство, но този път няма да си позволи такъв лукс.

Макрон и желаещият да стане министър-председател на Франция Бардела вече се борят за това кой ще посочи комисаря. В понеделник Бардела заяви, че бъдещото правителство, а не Макрон, трябва да избере кандидата. "Това ще бъде едно от първите решения, които ще вземем", каза Бардела и добави, че "проучва" имена, които да предложи.

Някои от съюзниците на Макрон обаче виждат нещата по различен начин. Говорейки на четири очи, те признаха, че няма писано правило по въпроса, но подчертаха, че Макрон трябва да предложи следващия френски комисар, тъй като президентът винаги го е правил.

Реалността обаче не е толкова категорична, колкото Макрон или Бардела биха искали. Според договорите на ЕС министрите на 27-те държави от ЕС са тези, които предлагат списъка на комисарите, а не държавните и правителствените ръководители. Това би дало право на Бардела да се произнесе.

Комисарите обаче трябва да бъдат приети от председателя на Комисията и потвърдени от Европейския съвет, където заседава Макрон. 

Отслабващо влияние

Преди Макрон да обяви предсрочния вот на 9 юни, се очакваше Франция да си осигури влиятелен пост като заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за важни икономически ресори като конкуренцията. Това назначение щеше да позволи на Париж да реализира основните си интереси за повече местни индустриални шампиони на ЕС и защитна позиция срещу САЩ и Китай. Според трима дипломати от други страни от ЕС, които не пожелаха да бъдат назовани поради деликатния характер на преговорите, тя също така остава работно предположение за това, за което Франция ще настоява.

Но тъй като Макрон е отслабен след загубата на два поредни избора, а ръководството на правителството е поверено на борбения Бардела, се очакват вътрешни борби, които могат да отслабят позициите на Франция. "Ще се погрижа да донеса пуканки", каза един дипломат.

Високопоставен френски служител заяви, че едно крайнодясно правителство вероятно ще бъде съгласувано по отношение на основни френски интереси като подкрепата за ядрената енергетика и земеделските производители, но предупреди, че токсичността на крайната десница ще подкопае френския дневен ред в Брюксел.  

"Ако искате да блокирате Меркосур [търговското споразумение с Южна Америка], по-добре да имате министър на земеделието", който може да преговаря с други политически групировки, "отколкото такъв, който е изолиран, защото принадлежи към групата на [крайнодясната] ИД и е зад санитарния кордон".

Експертите са съгласни. Макрон "рискува да се превърне в президент с препятствия, с правителство, което може да му противоречи", казва Паскал Жоанин от фондация "Шуман". "Това може да доведе до хаотична политика и да подкопае влиянието на Франция в Европа".