Прокуратурата излезе с отчет за свършеното по списъка "Магнитски"

Държавното обвинение изнесе днес подробна информация за действията, които е предприела по отношение на санкционираните по закона "Магнитски" българи, както от първия, така и от новия списък, огласен в края на миналата седмица. Отчетът е част от пространна позиция на прокуратурата, в която се уточнява, че е по повод "изявления на политически лица във връзка с наложените от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ санкции спрямо петима български граждани – бивши длъжностни лица".

Борбата с престъпността, в частност с корупцията, е отговорност на трите власти (съдебната, изпълнителната и законодателната). Вменяването на тази отговорност единствено и само на съдебната власт показва непознаване на Конституцията, законите на страната и европейските стандарти, пише в нея и се обръща внимание, че прокуратурата "отдавна е предприела всички необходими действия в съответствие с компетентността си по Конституция и закон спрямо всички санкционирани български граждани."

След което се изброява какво е свършено до момента.

Спрямо двама от санкционираните – Румен Овчаров и Николай Малинов, отдавна са внесени обвинителни актове за извършени от тях престъпления, свързани с корупция и шпионаж в полза на Руската федерация. 

Отделно от това, обстоятелствата, изложени в списъка за българските граждани Румен Овчаров, Александър Николов и Иван Генов, са предмет на разследване по вече образувано досъдебно производство. 

Твърденията в списъка по отношение на българския гражданин Владислав Горанов също са предмет на разследване по вече образувано досъдебно производство. Още през април 2022 г. е изпратена молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на ОАЕ с искане за провеждане на разпит в качеството на свидетел на лицето Васил Божков чрез видеоконферентна връзка. До настоящия момент молбата не е изпълнена от ОАЕ. Следва да се посочи, че от страна на прокуратурата са извършени всички необходими действия, но изпълнението на молбата за правна помощ е единствено и само от компетентността на съдебните власти на ОАЕ. Същото е от изключителна важност за разкриване на обективната истина и за продължаване на разследването. 

Независимо че съгласно европейското законодателство и трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) наложените от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ санкции са неприложими за Европейския съюз, и въпреки наличието на неприключили досъдебни и съдебни производства за всички лица от списъка, Върховна касационна прокуратура (ВКП) се е самосезирала на 10.02.2023 г. От компетентните органи - ГДБОП, ГДНП, ДАНС, КПКОНПИ, НАП, Агенция по вписванията и други ще се изиска актуална информация, която би могла да има отношение към доказване на корупционни престъпления. Предстои изпращането на запитване чрез Министерство на правосъдието до съответните институции в САЩ за предоставяне на информацията, въз основа на която са наложени санкциите на лицата. 

Във връзка с официалното оповестяване на 2 юни 2021 г. на наложени санкции на български граждани и свързани с тях търговски дружества от Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерство на финансите на САЩ и Държавния департамент на САЩ и предприетите от страна на Прокуратурата на Република България действия са публикувани множество прессъобщения. От прокуратурата припомнят, че по отношение на лицата Александър Манолев, Петър Харалампиев, Красимир Томов и Васил Божков към настоящия момент досъдебните и съдебните производства продължават. 

По отношение на Александър Манолев се водят две наказателни производства за извършени престъпления по чл. 248а от НК и по чл. 255, ал. 1, т. 2 и т. 6 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. По първото е внесен обвинителен акт и същият се разглежда от съда. По другото Софийска градска прокуратура разследва укрити и избегнати данъчни задължения от Александър Манолев и свързани с него лица и търговски дружества. За установяване на обстоятелствата по случая са били възложени с прокурорско постановление общо четири данъчни ревизии на физическото лице Александър Манолев, на свързаните с него физически лица и на юридическите лица. Материалите от ревизиите са постъпили и са приобщени по досъдебното производство. Назначени са две съдебни счетоводно-икономически експертизи, които са изготвени и са предоставили анализ на движението на паричните потоци и евентуалните данъчни задължения. Приложени са материали, постъпили от САЩ. 

Петър Харалампиев и Красимир Томов са привлечени към наказателна отговорност за престъпления по служба, извършени от тях в качеството им на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение в Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), по две досъдебни производства. Още през месец септември 2020 г. едното от тях е внесено с обвинителен акт в Софийски градски съд срещу Харалампиев, Томов и други лица. 

За Васил Божков от Прокуратурата припомнят, че е привлечен в качеството на обвиняем за извършени от него 19 престъпления. По досъдебното производство са разпитани над 200 свидетели, възложени са финансови инспекции на АДФИ, които са установили нанесени на бюджета щети в размер на 556 872 283,00 лева. Наблюдаващите прокурори са разпоредили данъчни ревизии, част от които все още не са приключили. Материалите от извършените данъчни ревизии са отделени в 47 броя прокурорски преписки, по които след проверки са образувани 27 досъдебни производства за данъчни престъпления и пране на пари. Изпратени са общо 18 броя Европейски заповеди за разследване и молби за правна помощ до САЩ, Великобритания, Швейцария, Австрия, Гърция, Румъния, Кипър, Франция, Люксембург, Полша, Малта, Унгария, Китай, Албания, Молдова, Монголия, Грузия,  като само част от тях са изпълнени. По изпратената молба за екстрадиция на обвиняемия Васил Божков до настоящия момент не е постъпил отговор от компетентните власти в ОАЕ. 

Отделно от това Прокуратурата е изготвила и изпратила четири нови молби за правна помощ, по които от властите на ОАЕ е поискано да връчат на обвиняемия Васил Божков призовки за доброволното му явяване пред българските разследващи органи, като последната от тях е изпратена на дата 18.01.2023 г. С тези допълнителни молби за правна помощ на обвиняемия Божков е дадена възможност да се яви доброволно пред българските разследващи органи и да се възползва пълноценно от всичките си права по българското законодателство, включително да даде обяснения по делото. Посочени са 34 дати за явяване пред органите на досъдебното производство в Република България. Изпълнението на международното публично право от органите на ОАЕ е основано единствено и само на принципа на „взаимност“, тъй като България няма договор за правна помощ с ОАЕ. Принципът на взаимност означава, че ОАЕ следва да преценят дали на база на този принцип ще приемат за изпълнение молбата за правна помощ. От досъдебното производство са отделени материали, касаещи пране на пари, незаконно държане и трафик на движими културни ценности. 

За Делян Пеевски и Илко Желязков са извършени проверки, в хода на които е била изискана цялата налична информация в ГДБОП, ГДНП, ДАНС, КПКОНПИ, НАП, Агенция по вписванията и други държавни органи. В постъпилата в прокуратурата информация не се съдържат данни за каквито и да било престъпления. По отношение на лицата са извършени и данъчни ревизии, които не са установили никакви данъчни нарушения, респективно задължения и несъответствие в декларираните данни. Поради липсата на каквито и да било данни, от които може да се направи основателно предположение за извършено престъпление, са постановени откази от образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, посочват от Прокуратурата. 

Разкриването на престъпленията е от компетентността на органите на МВР и службите за сигурност, които при установяване на данни за престъпление следва да уведомяват прокуратурата, пише още в позицията на държавното обвинение. Едва тогава прокуратурата може да реализира правомощията си по Конституция и закон, а именно да образува досъдебно производство и да ръководи разследването, като упражнява надзор за законосъобразното му провеждане и при наличие на достатъчно доказателства да привлича към наказателна отговорност лицата, които са извършили престъпления, посочват от Прокуратурата. 

България е суверенна държава, част от европейското правно пространство. В този контекст прокуратурата стриктно спазва основните европейски принципи и евроатлантически ценности, най-важните от които са върховенството на закона и правовата държава, се отбелязва още в позицията. В нея се припомня, че според българската Конституция главният прокурор е част от независимата съдебна власт със стриктно регламентирани правомощия и е независим от останалите власти - законодателна и изпълнителна. Евентуалното нарушаване на тези основни конституционни и европейски стандарти излиза извън принципите на демократичната държава. Историята е показала, че опитите за въздействие и овладяване на съдебната власт водят само и единствено до репресии с дългосрочен ефект, засягащи правата на българските и европейските граждани, допълват оттам.

"Прокуратурата на Република България напълно споделя и се солидаризира с изразеното мнение от официални американски представители и европейски институции за необходимостта от осъществяване на неотложни реформи в областта на върховенството на правото“, се посочва в позицията. Както и досега, прокуратурата изразява своята готовност да съдейства с целия си експертен и професионален потенциал, който да доведе до актуализиране на законодателството на Република България, което да подкрепи общите действия с евроатлантическите партньори по противодействие на корупцията, засилване на сигурността и утвърждаване на върховенството на правото", допълват от Прокуратурата.