1000 дни след началото на руската инвазия, Украйна се надява войната да приключи догодина

Днес Украйна отбеляза 1000 дни от пълномащабното нахлуване на Русия в момент, в който изтощените войски на страната се бият на многобройни фронтове, Киев е обсаден от чести удари с дронове и ракети, а официални лица се готвят за завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом през януари, пише Ройтерс.

Като стимул за обсадената страна, президентът на САЩ Джо Байдън даде зелена светлина американските ракети да бъдат използвани срещу цели по-дълбоко в Русия, потенциално ограничавайки възможностите на Москва за започване на атаки и снабдяване на фронта.

Но драматичната промяна в политиката може да бъде обърната, когато Тръмп отново поеме президентския пост през януари. Освен това военните експерти предупреждават, че това решение няма да е достатъчно само по себе си, за да промени хода на 33-месечната война.

Хиляди украински граждани загинаха, над 6 милиона живеят като бежанци в чужбина, а населението е намаляло с една четвърт, откакто руският президент Владимир Путин нареди нахлуването по суша, море и въздух, което постави началото на най-големия конфликт в Европа след Втората световна война.

Военните загуби са катастрофални, въпреки че остават строго пазени тайни. Публичните западни оценки, базирани на разузнавателни доклади, варират значително, но повечето казват, че стотици хиляди от двете страни са били убити или ранени.

Трагедията засегна семейства във всяко кътче на Украйна, където военните погребения са нещо обичайно в големите градове и отдалечените села, а хората са изтощени от безсънни нощи на сирени за въздушна атака и мъка.

Сега завръщането на Тръмп, който се зарече да прекрати боевете бързо, без обаче да казва как, поставя под въпрос бъдещето на американската военна помощ и обединения западен фронт срещу Путин и повишава перспективата за преговори за прекратяване на войната.

Перспективите за преговори предполагат ескалация

С навлизането на Украйна в неизследвана територия, усещането за ескалация е осезаемо, докато Москва и Киев опитват да подобрят позициите си на бойното поле преди всякакви преговори.

Подсилена от ирански атакуващи дронове и севернокорейски артилерийски снаряди и балистични ракети, Русия вече е разположила 11 000 севернокорейски войници, някои от които според Киев са се сблъскали с украинските сили, които са превзели част от руския регион Курск.

Високопоставен представител на Киев каза, че Пхенян има капацитета да изпрати 100 000 войници.

Междувременно Украйна разполага едни от най-добрите си войски, за да задържат това малко парче руска територия, превзето през август като разменна монета.

Киев казва, че Русия е събрала там 50 000 войници, докато силите на Кремъл също постигат най-бързите си успехи в източната част на Украйна от 2022 г. насам - и засилват натиска и на североизток и югоизток.

С настъпването на зимата Москва в неделя поднови въздушното си нападение срещу затруднената електроенергийна система на Украйна, изстрелвайки 120 ракети и 90 дрона в най-големия въздушен бараж от август.

В допълнение към разрешението на САЩ, позволяващо на Украйна да нанася удари по военни цели в Русия с доставено от Америка оръжие, външната финансова и оръжейна помощ също остава жизненоважна.

Въпреки две последователни години на умерен растеж, украинската икономика все още е само на 78% от размера, който имаше преди инвазията, като брутният вътрешен продукт на страната се сви с една трета през 2022 г. Някога гигантските стоманодобивна и зърнена промишленост на Украйна понесоха тежки удари.

Русия иска от Украйна да се откаже от територии и амбиции за НАТО

Мисията на ООН за наблюдение на правата на човека е потвърдила смъртта на 11 743 украински цивилни, въпреки че някои служители в Киев смятат, че броят им е много по-голям.

Президентът Володимир Зеленски каза миналата седмица, че Украйна трябва да направи всичко възможно, за да сложи край на войната през следващата година с дипломатически средства. Но той категорично отхвърля всякакви разговори за прекратяване на огъня, преди да бъдат предоставени подходящи гаранции за сигурност на Украйна.

Кремъл каза, че военните му цели остават непроменени, след като Путин заяви през юни, че Украйна трябва да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО и трябва да се оттегли от четири украински региона, които неговите сили частично контролират – изисквания, които са равносилни на капитулация за Киев.

Море от малки украински знамена в чест на мъртвите сега заема ъгъл на Площада на независимостта в Киев, някога туптящото сърце на масовите проевропейски протести, които през 2014 г. свалиха от власт тогавашния президент на Украйна, подкрепян от Москва.

Русия отговори на протестите, като превзе Крим, и подкрепи паравоенни бунтове на изток преди две серии от преговори, в така наречения Мински формат, да сложат край на боевете с Киев.

След като германският канцлер Олаф Шолц се обади на Путин в петък за първи път от близо две години, Зеленски каза, че този ход намалява изолацията на руския лидер. Той също така се обяви против идеята за подновяване на преговорите в стил Минск.

„Искаме да предупредим всички: няма да има „Минск 3“; това, от което се нуждаем, е истински мир“, каза той.