Хирошима отбеляза 81 години от атомната бомбардировка с призив за свят без ядрени оръжия
Хирошима отбеляза в четвъртък 81-вата годишнина от атомната бомбардировка на западния японски град, извършена от Съединените щати. По този повод кметът на града разкритикува големите световни сили за воденето на войни и ги призова да престанат да оправдават притежаването на ядрени оръжия като средство за възпиране.
„Омаловажаването на нечовешката същност на ядрените оръжия и приемането на използването на сила в името на собственото благоденствие създават риск от цикъл на насилствени ответни действия, който в крайна сметка може да доведе до нова Хирошима или Нагасаки“, заяви кметът Казуми Мацуи.
По думите му твърде много политически лидери все още възприемат ядреното възпиране като реалистичен подход и по този начин легитимират насилието, което „само отдалечава света от целта да бъде освободен от ядрените оръжия“. Мацуи направи това изявление в своята декларация за мир по време на церемонията в Мемориалния парк на мира в Хирошима, съобщава Euronews.
Той също така призова всеки гражданин да извлече поуки от миналото и да предприеме действия.
Около 50 000 души, включително представители на приблизително 120 държави и територии, сред които Съединените щати и Иран, присъстваха на възпоменателната церемония.
В 8:15 часа сутринта – точният момент, в който американски бомбардировач B-29 хвърля атомната бомба над града – беше почетена едноминутна тишина, докато камбаната на мира огласяше парка.
Министър-председателят на Япония Санае Такаичи, която за първи път присъства на церемонията в качеството си на премиер, заяви, че ще следва „реалистичен подход“ към постигането на свят, в който ядрените оръжия никога повече няма да бъдат използвани. Това, според нея, ще се осъществява в рамките на договора на Организацията на обединените нации за предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия.
Тазгодишната церемония се провежда на фона на засилващи се предположения, че правителството на Такаичи, известно с твърдата си позиция по въпросите на сигурността и подкрепата си за концепцията за ядрено възпиране, може да смекчи следвоенните три неядрени принципа на Япония при изготвянето на новите документи за сигурност и отбрана по-късно тази година.
Такаичи вече е призовавала за преразглеждане на тези принципи, включително за възможността да отпадне третият от тях – забраната за внасяне на ядрени оръжия на територията на Япония.
Тя подчерта, че страната досега е спазвала трите следвоенни неядрени принципа, но не пое ясен ангажимент, че тази политика ще остане непроменена и в бъдеще.
Оцелелите от атомните бомбардировки изразяват разочарование и тревога от нарастващата международна подкрепа за притежаването на ядрени оръжия като средство за възпиране, включително и в самата Япония. Страната се намира под защитата на американския „ядрен чадър“ и многократно е търсила уверения от Вашингтон за неговия ангажимент и за засилена защита.
Поради тази причина японското правителство отхвърля исканията на оцелелите да подпише Договора за забрана на ядрените оръжия или поне да участва в неговите срещи като наблюдател.
Краят на Втората световна война
Атомната бомбардировка на Хирошима на 6 август 1945 г. унищожава голяма част от града и отнема живота на около 140 000 души. Три дни по-късно втора атомна бомба е хвърлена над Нагасаки, където загиват още около 70 000 души.
На 15 август Япония капитулира, с което приключва Втората световна война и почти половинвековната японска военна агресия в Азия.
Днес броят на оцелелите е намалял до 91 105 души – приблизително една четвърт от първоначалния им брой. Средната им възраст вече надхвърля 86 години. Те се опасяват, че споменът за трагедията постепенно избледнява, тъй като най-младите от тях са били твърде малки, за да запомнят ясно случилото се.
„Ужасът от ядрените оръжия е само един от уроците на Хирошима. Другият е необходимостта да изградим свят, в който заплахата или използването на подобни оръжия да стане немислимо“, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в писмено обръщение.
„Хирошима е вдъхновяващ пример за устойчивост, възраждане и надежда. През поколенията нейните жители ни напомнят, че дори след най-мрачните моменти можем да изберем и да изградим едно различно бъдеще“, посочи още той, призовавайки за „диалог вместо разделение, сътрудничество вместо конфронтация и обща сигурност вместо тесни национални интереси“.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.