Крайната десница в Германия разпалва културна война за наследството на Баухаус

Той оформя съвременния промишлен дизайн и продължава да вдъхновява архитекти и продуктови дизайнери по целия свят, но за някои крайно десни в Германия Баухаус не е повод за празнуване.
Тъй като източногерманският град Десау се подготвя да отбележи следващата година стогодишнината от преместването на прочутото училище за дизайн там, крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD) призова местните законодатели да не прославят космополитния стил на Баухаус, като заяви, че той отрича регионалните традиции, предаде Ройтерс.

Предложението на AfD, обсъдено и категорично отхвърлено от парламента на провинция Саксония-Анхалт по-рано тази седмица, предизвика предвидим протест: Баухаус е част от междувоенния разцвет на германската авангардна култура, който е потушен от нацистите, когато те идват на власт през 1933 г.
Но за някои съдържанието на предложението не беше толкова важно, колкото това, което то казваше за по-широката политическа стратегия на партията.

Тази година AfD стана първата крайнодясна партия, която  спечели регионални избори в Германия след Втората световна война, като се възползва от затихващата икономика,  но и от проблемите, които водят до културно разделение и кристализират разделението по отношение на националната идентичност.

„Културната война е техният бизнес модел, а провокацията е техният бизнес модел“, казва Ян-Вернер Мюлер, професор по политика в Принстънския университет, който изучава популистките крайнодесни движения.

На други места партията е насочена срещу властите, които използват неутрален по отношение на пола език и развяват дъговите знамена на ЛГБТИК+ от общинските сгради, представяйки се за защитник на традиционната немска граматика и семейните ценности.
Основаното през 1919 г. училище Баухаус си поставя за цел да съчетае традиционното занаятчийство с индустриалното производство.
То се превръща в магнит за дизайнери от цяла Европа, много от които евреи, а самият му космополитизъм го превръща в културен крайъгълен камък за следвоенна Германия, която търси проблясъци на светлина в историята, белязана от геноцидните престъпления на нацистите.

Но този космополитен дух е използван от някои крайно десни, за да представят движението като негерманско.

„Международното разпространение на стила Баухаус създаде каша като хомогенност, която измести местните архитектурни традиции“, се казва в законодателното предложение на AfD, в което се отхвърля „безкритичното възхваляване“ на движението.

"Създаване на шум"

По света AfD не е единствена сред десните групировки, която отхвърля модерната архитектура и дизайн.

Администрацията на Доналд Тръмп в САЩ се стреми да предпише неокласическа архитектура за всички нови федерални сгради, докато националистическият министър-председател на Унгария Виктор Орбан преустрои голяма част от центъра на Будапеща в предполагаемо възстановяване на предвоенната му фасада.

AfD признава значението на културната сфера“, казва Барбара Щайнер, ръководител на фондация „Баухаус Десау“. „Защото чрез нея можеш да докоснеш сърцата и емоциите на хората.“
Сградата на Баухаус в Десау, с характерните си стоманени рамки на прозорците, фасада без украса и извити надписи, е международна икона, вдъхновила много следвоенни социални жилища, не всички от които са били успешни или популярни.
Това дава възможност на AfD да твърди, че защитава германската култура, като атакува училището и неговото наследство - включително чистите, ефирни линии на архитектурата на Лудвиг Мис ван дер Рое или емблематичния конзолен стол на Марсел Бройер.
„Те създават шум, показвайки, че защитават своите избиратели, защитавайки високото изкуство и традиционните ценности“, казва Стефан Ериг, преподавател в университета в Глазгоу.

Фактът, че нападението разколебава почитателите на стила Баухаус, го прави още по-ефективен като тактика: поляризацията е добра политика - добавя той.
По време на дебатите в Саксония-Анхалт тази седмица законодателят от AfD, който стои зад предложението, Ханс-Томас Тилшнайдер, заяви пред законодателите: „Вашето преклонение пред Баухаус изглежда много крехко ... ако нашето подлагане на малка критика може да ви отнеме скъпоценния Баухаус“.