Пазарните неволи нанесоха невиждани щети по държавни инвестиционни фондове

Сериозните спадове на пазарите на акции и облигации през изминалата 2022 година намалиха общата стойност на световното суверенно богатство и публичните пенсионни фондове за първи път в историята – и то с до 2,2 трилиона долара, показват данни от годишно проучване на сектора, цитирано от Ройтерс.

Докладът за държавните инвестиционни инструменти от специалиста в индустрията Global SWF установи, че стойността на активите, управлявани от държавни инвестиционни фондове, е спаднала от 11,5 трлн. на 10,6 трлн. долара, докато, докато тази на активите в публичните пенсионни фондове се е свила от 22,1 трлн. на 20,8 трлн. долара.

По думите на Диего Лопес от Global SWF основният двигател за този спад са били „едновременните и значителни“ корекции от над 10%, понесени от основните пазари на облигации и от фондовите пазари - комбинация, която не се е случвала от 50 години.

До тези резултати се стигна, след като руската инвазия в Украйна повиши цените на суровините и доведе голям скок на инфлацията. В отговор Федералният резерв на САЩ и други големи централни банки повишиха лихвените си проценти, което доведе до разпродажба на световните пазари

„Това са загуби на хартия и някои от фондовете няма да ги видят реализирани в ролята си на дългосрочни инвеститори“, каза Лопес. „Но това е доста показателно за момента, в който живеем“, добави той.

Докладът, който анализира 455 държавни инвеститори с комбинирани активи на стойност 32 трлн. долара, установи, че датската ATP е имала най-тежката година, регистрирайки спад от приблизително 45%, който представлява загуба от 34 млрд. долара за датските пенсионери.

Въпреки цялата турбуленция обаче паричните средства, изразходвани за изкупуване на компании, имоти или инфраструктура, е са скочили с 12% в сравнение с 2021 г.

Рекордните 257,5 милиарда долара бяха разпределени в 743 сделки, като държавните инвестиционни фондове също сключиха рекорден брой „мегасделки“ на стойност над 1 млрд. долара.

Държавният инвестиционен фонд на Сингапур (GIC) на стойност 690 милиарда долара оглави класацията, изразходвайки малко над 39 млрд. долара в 72 сделки. Повече от половината от тях бяха натрупани в недвижими имоти с ясна пристрастност към логистични имоти.

Всъщност пет от 10-те най-големи инвестиции някога от държавни инвеститори са извършени през 2022 г., като се започне от януари, когато друг сингапурски държавен инвестиционен фонд - Temasek Holdings, похарчи 7 милиарда долара за закупуване на фирма за тестване, инспекция и сертифициране Element Materials от фонда за частни инвестиции Bridgepoint.

През март канадската BCI се съгласи да придобие 60% от британската национална мрежа за пренос и измерване на газ с Macquarie. Два месеца по-късно италианският капиталов фонд CDP Equity похарчи 4,4 милиарда долара за Autostrade per l’Italia заедно с Blackstone и Macquarie.

„Ако финансовите пазари продължат да падат през 2023 г., вероятно е суверенните фондове да продължат да „преследват слонове (големи институционални инвеститори)“ като ефективен начин за посрещане на техните изисквания за разпределение на капитал“, се казва още в доклада на SWF.