Полша модернизира военноморските си сили срещу руската заплаха в Балтийско море

Полша предприема най-мащабното обновяване на военноморските си сили от времето на Студената война насам, като развива дълго пренебрегвани способности на фона на засилващото се присъствие на Русия в Балтийско море, посочва Financial Times.

Варшава строи три фрегати в Гдиня на северното балтийско крайбрежие на страната и през ноември се договори да закупи три шведски подводници. Освен това бяха пуснати в експлоатация нови миночистачи и започна строителството на спасителен кораб за подпомагане на подводните операции.

Придобивките целят да обърнат десетилетията на недостатъчни инвестиции във флота, който в момента разполага само с една подводница — съветски кораб, предаден на Полша през 1986 г., и две фрегати, построени в САЩ през 70-те години.

Повишените разходи за отбрана след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. досега бяха насочени предимно към военновъздушните сили и сухопътната армия, която вече е най-голямата в ЕС.

„Руската заплаха се разширява и вече не можем да пренебрегваме хибридната им война, както се вижда например от повреждането на кабели“, заяви Павел Бейда, заместник-министър на отбраната на Полша. „Полша трябва да бъде много активен участник в гарантирането на сигурността в Балтийско море.“

Скорошното използване на хибридни тактики от страна на Русия засили опасенията относно уязвимостта на НАТО в Балтийско море. Докато руският Балтийски флот е базиран в съседния Калининград, Полша и други държави обвиниха Москва, че организира саботажни атаки срещу подводни електро- и телекомуникационни кабели, както и че изпраща дронове, навлизащи във въздушното пространство на НАТО.

Съюзниците от НАТО също така са прихващали кораби от т.нар. „сенчест флот“ на Русия — петролни и товарни съдове, използвани за заобикаляне на западните санкции. През декември шведските власти се качиха на борда на един санкциониран товарен кораб, а балтийските държави съобщиха за шест подозрителни инцидента с кабели в рамките на шест дни по-рано този месец.

Трите бойни кораба се строят по линия на партньорство на стойност 3,5 млрд. евро между PGZ — държавната отбранителна група на Полша — и британския производител на отбранителна техника Babcock. Трите подводници ще бъдат доставени от шведската Saab срещу 2,3 млрд. евро.

Флотът е преминал „от нула до герой“, заяви Ян Грабовски, член на борда на PGZ, която притежава корабостроителницата в Гдиня.

Полша е пропорционално най-големият разходващ за отбрана член на НАТО, като за 2025 г. е заделила средства, равняващи се на 4,7% от БВП за военни разходи. Десетки милиарди долари бяха похарчени за придобиване на техника — основно от САЩ и Южна Корея — за сухопътните и военновъздушните сили.

След инцидентите с кабелите Полша и балтийските ѝ съюзници започнаха нова мисия на НАТО за защита на критичната инфраструктура, включително газопровода, свързващ Норвегия през Дания с Полша, както и офшорните вятърни паркове, които Полша ще започне да експлоатира през 2026 г.

През септември Полша и Швеция проведоха първото си съвместно военно учение в Балтийско море. Месец по-късно полското правителство подготви законодателство, което дава по-широки правомощия на командирите на военноморските сили да използват военна сила срещу заплахи.

„Много се радвам, че времето се промени и вятърът вече духа в полза на флота“, каза капитан първи ранг Пьотр Скура, старши офицер, който сега отговаря за военноморските поръчки в министерството на отбраната.

Скура отбеляза, че полският флот би имал полза от по-ранни инвестиции, но посочи, че закъснението има и предимства, включително достъп до по-нова технология и възможност да се избегнат производствени проблеми, с които други вече са се сблъскали. Полските фрегати са базирани на проекта на британските фрегати тип 31, за които Babcock отчете загуба от 90 млн. паунда през 2024 г. заради промени в дизайна и превишаване на разходите.

„Много съм благодарен на британците, защото бяха открити и споделиха грешките си, за да можем ние да ги избегнем“, каза Скура.

Двете съществуващи фрегати на Полша бяха дарени от Вашингтон на Варшава преди повече от две десетилетия, след като Военноморските сили на САЩ ги извадиха от експлоатация.

Трите фрегати, които се строят в Гдиня, се очаква да влязат на служба между 2029 и 2031 г., като съживят корабостроителница, която според ръководството на PGZ е била близо до фалит, след като Полша се отказа от предишна програма за фрегати поради липса на финансиране. Вместо това корабостроителницата е прекарала 17 години в строежа на един-единствен патрулен кораб — „Шльонзак“.

Благодарение на последните инвестиции корабостроителницата „се възражда като феникс от пепелта“, заяви Грабовски.

По думите на Марк Голдсак, високопоставен мениджър в Babcock, компанията е задълбочила партньорството си с PGZ, за да приведе възможностите на Гдиня в съответствие с тези на британската корабостроителница в Росайт, където се сглобяват фрегатите тип 31.

Той прогнозира по-гладко и по-бързо производство в Гдиня благодарение на опита, натрупан в Росайт.

„Първият продукт по производствената линия тества цялата система“, каза Голдсак. Ако Гдиня вече може да „научи всички наши уроци, те значително са съкратили цикъла на развитие“.

Грабовски обясни дългогодишното пренебрегване на военноморските сили отчасти с географията, отбелязвайки, че политиците и военните командири са базирани във Варшава — на повече от 300 км от полското крайбрежие.