САЩ превръща Александруполис в свой стратегически център

Заспалото пристанище Александруполис в Североизточна Гърция е малко вероятно да се превърне в гореща геополитическа точка. Бетонен кей в малък крайбрежен град, почти неизползван от няколко години и все още обитаван само от морски чайки.

Сънливият порт излиза от летаргия и се превръща в стратегически център на американското военно присъствие в Източна Европа, пишат Ники Китсантониси и Анатолий Курманаев в статия за The New York Times. 

Пентагонът  се готви да транспортира огромни арсенали от пристанището в опит да ограничи руската агресия в Украйна. Тези намерения разгневиха не само Русия, но и съседна Турция и послужиха за пример как войната промени икономическите и дипломатически отношения в Европа.

Турция и Гърция са членки на НАТО, но дългогодишна враждебност бележат взаимоотношенията им,  включително конфликтът за Кипър и териториалните спорове в Средиземно море. Затова е естествено Анкара да гледа на задълбочаването на отношения между Гърция и Вашингтон като на потенциална заплаха, пишат двамата автори.

Засилването на военната активност е приветствано от Гръцкото правителство, от повечето нейните балкански съседи и местните жители, които се надяват, че американците ще стимулират регионалната икономика и ще осигурят сигурност на фона на нарастващото напрежение в региона.

„Ние сме малка страна. Хубаво е да имаме до нас голяма държава, която да ни защитава “, признава 53-годишният Янис Капелас, собственик на кафене в Александруполис.

Вдигане на стратегическия залог е предстоящата продажба на пристанище Дедеагач. Четири групи компании се състезават за придобиването на контролния пакет акции – две от тях включват американски фирми, подкрепяни от Вашингтон, а другите две са свързани с Русия.

Военните операции на САЩ в Гърция се разшириха значително, след началото на войната през февруари, а висши служители от Русия и Турция нарекоха това заплаха за националната сигурност.

Докато по-голямата част от членовете на НАТО категорично застана на страната на Украйна, Ердоган,  винаги готов да начертае различен курс, позиционира Турция като медиатор.

Гръцкото външно министерство алармира през май, че турски изтребители са нарушили въздушното пространство на страната над Александруполис, на 11 мили от турската граница. Инцидентът изнерви местните жители, загрижени за претенциите на Анкара към части от Гърция.

Сложното взаимодействие на интереси в Александруполис подчертава как войната измества стратегическия фокус на Европа към Черноморския регион. „Черно море се завръща в глобалния дневен ред по безпрецедентен начин. Сигурността в региона е основна в концепцията за справяне с Русия”, отбеляза Илиян Василев, стратегически консултант и бивш посланик на България в Москва.

Гърция и Русия споделят дълбоки исторически, икономически и културни връзки, съсредоточени върху общата православна християнска религия. Гърците са сред малцината европейци, които до голяма степен искат да поддържат икономически връзки с федерацията, показват социологически проучвания. Но войната в Украйна силно обтегна тези връзки.

Окупацията на украинските земи засегна гърците, много от които виждат паралели между имперската реторика на руския президент Владимир Путин и териториалните претенции на Турция, чийто предшественик - Османската империя, управлява Гърция от векове. Тежкото положение на украинците отекна и сред гръцките семейства, чиито предци са избягали от турските погроми в началото на 20 век.

„Ние знаем за болката на бежанците. Не сме имали съмнение на коя страна в конфликта да застанем “, заяви Димостенис Караволцос, сервитьор на таверна в Александруполис.

Консервативното правителство на Гърция беше едно от първите, които изпратиха военна помощ на Украйна, което накара Кремъл да я постави в списъка с „неприятелски“ нации. Страхът от Турция и солидарността с Украйна тласнаха Атина по-близо до Вашингтон и тя предостави на САЩ разширен военен достъп на няколко места.

Количеството военно оборудване, преместено от Съединените щати през Дедеагач, нарасна близо четиринадесет пъти миналата година – преди войната, но с ескалацията на напрежението с Русия – до 3100 „парчета“, общоприет термин, използван от Пентагона за всякакъв вид оборудване от танкове до боеприпаси.

Американски служители подчертаха, че оборудването е предназначено единствено за американски военни части, разположени в Източна и Северна Европа, а не за Украйна.

Скокът в активността е драматичен обрат за малко пристанище, което едва работеше в продължение на почти десетилетие, блокирано от потънала баржа, която американският флот извади през 2019 г.

Вялото настроение на града се променя на всеки няколко месеца, когато американски военни кораби акостират, за да разтоварят танкове, камиони и артилерия. Пристигането на стотици американци предизвиква периодичен недостиг на яйца и цигари и опашки пред салоните за татуировки.

Между тези изблици на активност малко знаци сочеха новото значение на града. На плажната алея близо до пристанището двойки бутат детски колички, а туристи, предимно от Турция, си правят селфита под фара на града. Гражданското корабоплаване остава минимално поради липсата на големи кранове, но Пентагонът инсталира тежко оборудване за обработка на повече товари.

„Това, което направихме, е да трансформираме пристанището в динамичен център за военни операции. Нищо подобно не е правено тук преди“, посочи Андре Камерън, който ръководи военната логистика на САЩ в пристанището.

Местните власти се надяват, че военните подобрения на пристанището ще привлекат инвестиции и в други индустрии, превръщайки Александруполис в търговски център за съседните България, Румъния и дори блокираната Украйна.

Нарастващото стратегическо значение на пристанището подчерта руските връзки на две гръцки бизнес групи, които се състезават да го превземат. Едната се ръководи от Иван Савидис, руско-гръцки олигарх, който е бил в Думата и участва в Комисия по външни отношения, която съветва Путин. „Грък по произход, руснак по начин на живот, православен по вяра“ – така се определя Савидис в личния си профил, в която е качил снимка с Путин. Кандидатурата на Савидис е спорна – той е собственик на пристанището на Солун, второто по големина в Гърция, и това ще влезе в противоречие със законите за конкуренцията. Неговият говорител отказа коментар.

Другият кандидат е дъщерно дружество на гръцкия холдинг Сopelouzos Group - местния партньор на държавната руска газова компания Газпром. В съвместно предприятие, наречено Prometheus Gas, е третият по големина доставчик на природен газ в Гърция. Copelouzos Group построи – и до 2016 г. управлява – летището в Санкт Петербург. Един красноречив детайл е дипломатическа бележка за основателя на групата Димитриос Копелузос, написана от американския посланик в Гърция през 2007 г. и публикувана от WikiLeaks, озаглавена: „Газпром с друго име?“

Конкурентите на Копелузос казват, че тези връзки го правят уязвим на натиск от страна на Газпром, компрометирайки бъдещето на стратегическите операции на Александруполис.

„Има значителни опасения, защото ситуацията с Русия може да се влоши“, съгласен е Джон Хараламбакис, собственик на BlackSummit Financial Group, американска фирма за управление на активи, която се състезава за контрола над Александруполис. „Фактът, че Русия използва енергията като оръжие, е важен фактор”, смята той.

Загрижеността относно връзките на Копелузос с Русия се споделя от някои членове на Конгреса. Copelouzos Group е частна компания и не дава публичност на своите финансови резултати. Ясно е обаче, че съвместно ѝ предприятие с Газпром представлява малък дял от бизнес портфолио на холдинга, в което влизат строителство, недвижими имоти и енергетика.

„Групата участва в съвместни дружества по целия свят. Prometheus Gas е само една от тях”, уточни Йоанис Арапоглу, генерален мениджър на Copelouzos Group. Той отбеляза, че семейство Копелузос инвестира в проект за изграждане на терминал за втечнен природен газ близо до Александруполис, който има за цел да намали зависимостта на Балканите от руския газ чрез увеличаване на доставките от САЩ.

Пренасочването на Copelouzos Group към американските партньори отразява променящата се икономическа реалност на Гърция, тъй като санкционираната и свиваща се руска икономика предлага по-малко възможности.

От своя страна американският бизнесмен Джон Хараламбакис призна, че интересът му към пристанището датира от 2018-а, когато тогавашният посланик на Вашингтон в Гърция Джефри Паят му подхвърлил, че американските компании трябва да започнат да се конкурират с Русия и Китай за влияние там. Паят, който напусна поста през май, често се изказваше в подкрепа на двете американски кандидатури за Александруполис.

Израз на нарастващото внимание на Вашингтон към Северна Гърция бе и изненадващото посещение на сенатор Робърт Менендес в Александруполис тази седмица.

Гърция обяви за приватизация редица свои стратегически активи от началото на дълговата криза през 2009 г. Така Савидис приватизира Солунското пристанище, а най-голямото – в Пирея, придоби китайска държавна компания COSCO.

Този прагматичен подход намира отзвук в Дедеагач. Местни служители и бизнесмени се надяват войната в Украйна и регионалното напрежение да превърнат пристанището в алтернативен маршрут за доставки, който заобикаля контролираните от Турция проливи към Черно море.

„Всяка криза създава възможности“, обобщи Константинос Чациконстантину, главен изпълнителен директор на пристанищната администрация на Александруполис.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка