Южна Африка опитва да спаси лозята си с нов дизайн на насажденията

Това е своеобразна нежна революция. В опит да защити лозята от опустошителните последици на глобалното затопляне, което причинява все по-редки, но все по-силни валежи, Южна Африка прибягва до помощта на ландшафтни архитекти, разказва Франс прес, цитирана от БТА. Тяхната задача е така да оформят извивките на терена, че да се спаси и дори рециклира и последната капка вода, паднала от небето.

"Преди лозята бяха засаждани на квадратни блокове", казва 64-годишната Роза Крюгер от имението Рейнеке в сърцето на лозята в Стеленбош. Когато преди повече от десетилетие се впуснала в този "кръстоносен поход" срещу ефектите на промените в климата, тя била смятана за леко луда.

Специалистката по лозарство, известна по цял свят с приноса ѝ за качеството на южноафриканските тероари, показва дренажите, направени във всеки парцел за събиране на дъждовна вода. Те се врязват в земята и се съединяват с резервоар в подножието на склона.

"Аз не приемам съдбата. Нормално е да се бориш поне малко, нали?", шегува се тя. Житейското й правило е да прави само това, което й харесва. "Лозята са мои, но не притежавам никаква земя", обяснява тя свободата си да прави каквото иска, докато разменя думи на африкански с работниците от фермата. 

Между парцелите тя е засадила храсти финбос - растения, които са ендемични за региона и изискват малко вода. Целта е да се увеличи биоразнообразието и да се върнат насекомите и другите животни, така че лозята да се третират по-малко, а почвата да е по-здрава.

Боровите дървета, засадени в миналото от европейските заселници в покрайнините на лозята, са премахнати, тъй като консумирали твърде много вода.

Потоците дъжд, които се появяват между дългите периоди на суша, влошени тази година от феномена Ел Ниньо, рушат изтощената почва. Крюгер сочи към петно земя на върха на хълма, от което почвата е практически изчезнала.  "Ако все още има хора, които се съмняват в климатичните промени, трябва да им разкажете за Южна Африка", казва тя.

"Рейнеке като цяло се радва на доста благоприятни условия - гранитни почви, устойчиви ветрове, близост до Атлантическия океан", казва 46-годишният Рюдигер Гретшел, майстор в избата и директор на имението. Но отглеждането на грозде в този край на Африка се превръща във все по-голямо предизвикателство", посочва той.

"Климатът става все по-неравномерен, има малко дъжд и е много горещо". По думите му днешните инвестиции за ограничаване на последиците от глобалното затопляне трябва да гарантират дълголетието на имението за поне 50 или дори 100 години.

В имението се отглеждат и десетки крави, чийто тор се използва за подхранване на почвата.

Старите лозя, особено шенен, емблематичният сорт грозде за френския регион Лоара, дават възможност да се произвежда вино и по време на промяната на дизайна. Новите лозя ще дадат продукция едва след три-четири години.

Климатичните прогнози предвиждат затопляне с до 3 градуса до края на века, ако не и много по-рано. "Макар и на пръв поглед това да не изглежда много, уверявам ви, че ще бъде горещо", подчертава лозарят. Но до 2050 г. се очаква дъждовете да намалеят с около 30 на сто, а и да са неравномерно разпределени и да причиняват наводнения.

Туристическият град Кейптаун, който се намира на по-малко от час път с кола, вече страда от редовен недостиг на вода. "Когато дъждовете са по-малко, приоритет ще имат жителите на градовете, а не фермерите", подчертава Роза Крюгер. Това е още една причина да се планира сега, за да се постигне самодостатъчност, без да има нужда от напояване. "Това е и целият смисъл на подхода“, подчертава тя.