Мащабна транспортна мрежа ще свързва държавите членки на ЕС

Европейският съюз си постави амбициозна цел да създаде мощна европейска транспортна мрежа между 28-те държави членки. Целта е да се насърчи растежа и конкурентоспособността.

Тя ще свързва Изтока със Запада и ще замени днешните разнородни транспортни коридори с една наистина европейска мрежа.

С новата политика финансирането от ЕС за транспорт се увеличава три пъти до 26 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г. В същото време то се пренасочва към точно определена нова основна пътна инфраструктура. Тя ще образува транспортния гръбнак на европейския единен пазар. Чрез нея ще се отстранят пречките, ще се усъвършенстват артериите и ще се рационализират трансграничните транспортни операции в интерес на пътниците и предприятията в целия ЕС. Нейното изграждане ще бъде продължено, като се създадат 9 главни транспортни коридора. Така ще се обединят усилията на държавите от ЕС и заинтересованите лица и ще се даде възможност за концентриране на ограничените ресурси и постигане на резултати.

Новата основна мрежа ТЕМ-Т ще бъде подкрепена от широкообхватна мрежа от транспортни артерии, включващи се в основната мрежа на регионално и национално равнище. Целта е да се гарантира, че до 2050 г. времето за пътуване на преобладаващата част от европейските граждани и служителите в предприятия до тази широкообхватна мрежа постепенно ще бъде намалено до не повече от 30 минути.

Като цяло благодарение на новата транспортна мрежа ще се пътува:

• по-безопасно при по-малко задръствания,
• по-лесно и по-бързо.

Основната мрежа ще свърже:

94 главни европейски пристанища с железопътни и шосейни връзки;

38 ключови летища с железопътни връзки към големите градове;

15 000 км железопътни линии, модернизирани за висока скорост;

35 трансгранични проекта, насочени към намаляване на пречките.

Това ще бъде икономическата основа на единния пазар, позволяваща истинско свободно движение на стоки и хора в рамките на ЕС.

Девет нови коридора

Важна новост в последните насоки за TEМ-T е въвеждането на 9 коридора. Те трябва да помогнат за изграждането на основната мрежа. Всеки коридор трябва да обхваща най-малко 3 вида транспорт, 3 държави членки и 2 трансгранични участъка.

Ще бъдат създадени работни групи за коридорите, които ще обединяват всички заинтересовани страни и държави членки. Работните групи за коридорите са управленски структури, които ще изготвят и изпълняват работни планове, за да може дейностите по коридорите, извършвани в различни държави членки и намиращи се в различни фази на изпълнение, да бъдат ефективно обединени. Европейски координатори ще председателстват работните групи за ключовите коридори на основната мрежа.

Коридори на основната мрежа – кратко описание:

Балтийско-адриатическият коридор е една от най-важните трансевропейски шосейни и железопътни оси. Той свързва Балтийско море с Адриатическо море и минава през индустриализирани райони в Южна Полша (Горна Силезия), Виена, Братислава, източния алпийски регион и Северна Италия. Той включва важни железопътни проекти, като например планинския тунел „Земеринг“ и железопътната линия „Коралм“ в Австрия и трансгранични участъци между Полша, Чешката република и Словакия.

Коридорът „Северно море — Балтийско море“ свързва пристанищата на източния бряг на Балтийско море с пристанищата на Северно море. Коридорът ще свързва Финландия и Естония с ферибот и ще осигурява модерни шосейни и железопътни транспортни връзки между трите балтийски държави и Полша, Германия, Нидерландия и Белгия. Той включва и вътрешни водни пътища между река Одер и немски, нидерландски и фламандски пристанища, например Mittelland-Kanal. Най-важният проект е Балтийската железница — европейска железопътна линия със стандартно междурелсие между Талин, Рига, Каунас и Североизточна Полша.

Средиземноморският коридор свързва Иберийския полуостров с унгарско-украинската граница. Той следва средиземноморското крайбрежие на Испания и Франция, пресича Алпите на изток през Северна Италия и минава през адриатическото крайбрежие на Словения и Хърватия в посока Унгария. С изключение на река По и няколко други канала в Северна Италия той се състои от автомобилни пътища и железопътни линии. Основни железопътни проекти по протежение на този коридор са връзките Лион – Торино и участъкът Венеция – Любляна.

Коридорът „Изток/Източно Средиземноморие“ свързва Северно, Балтийско, Черно и Средиземно море, като така се оптимизира използването на съответните пристанища и морски магистрали. Той включва река Елба като вътрешен воден път и ще подобри мултимодалните връзки между Северна Германия, Чешката република, Панонския регион и Югоизточна Европа. Той продължава през морето от Гърция до Кипър.

Скандинавско-средиземноморският коридор е изключително важна за европейската икономика ос между Севера и Юга. Той прекосява Балтийско море от Финландия до Швеция и минава през Германия, Алпите и Италия, като свързва основните градски центрове и пристанища на Скандинавския полуостров и Северна Германия с индустриализираните центрове в Южна Германия, Австрия и Северна Италия и продължава до италианските пристанища и Валета. Най-важните проекти по протежение на този коридор са постоянната връзка при Фемарнбелт и планинският тунел „Бренер“, включително пътищата за достъп до тях. Коридорът продължава през морето от Южна Италия и Сицилия до Малта.

Рейнско-алпийският коридор е един от най-натоварените маршрути за товарни превози в Европа. Той свързва пристанищата Ротердам и Антверпен на Северно море със средиземноморското пристанище Генуа, като преминава през Швейцария и някои от основните икономически центрове в регионите Рейн — Рур, Рейн — Майн — Некар и агломерацията на Милано в Северна Италия. Този мултимодален коридор включва река Рейн като вътрешен воден път. Основни проекти са планинските тунели в Швейцария, част от които вече са завършени, и пътищата за достъп до тях в Германия и Италия.

Атлантическият коридор свързва западната част на Иберийския полуостров и пристанищата Хавър и Руан с Париж и по-нататък с Манхайм и Страсбург чрез високоскоростни железопътни линии и успоредни конвенционални линии. Той включва и река Сена като вътрешен воден път. Морското измерение играе изключително важна роля в този коридор.

Коридорът „Северно море — Средиземно море“ започва от Ирландия и северната част на Обединеното кралство, минава през Нидерландия, Белгия и Люксембург и достига до Средиземно море в южната част на Франция. Този мултимодален коридор, включващ вътрешни водни пътища в Бенелюкс и Франция, има за цел не само предлагането на по-добри мултимодални услуги между пристанищата на Северно море, басейните на реките Маас, Рейн, Шелда, Сена, Сона и Рона и пристанищата Фо-сюр-Мер и Марсилия, но и по-добро свързване на Британските острови с континентална Европа.

Рейнско-дунавският коридор, чийто гръбнак са реките Майн и Дунав, свързва централните региони около Страсбург и Франкфурт с Виена, Братислава, Будапеща и накрая Черно море, като преминава през Южна Германия. Важно негово разклонение започва от Мюнхен, минава през Прага, Жилина и Кошице и достига да украинската граница.

Деветте коридора са важен напредък в планирането на транспортната инфраструктура. Опитът показва, че е много трудно да се реализират по координиран начин трансгранични и други транспортни проекти в различни държави членки. На практика много лесно възникват различия в системите и допълнителни пречки. Също така проектите трябва да се координират между отделните страни, за да се увеличат ползите от всички инвестиции. Новите планове за коридори и управленски структури значително ще улеснят изграждането на новата основна мрежа.

Широкообхватна мрежа

На регионално и национално равнище т. нар. широкообхватна мрежа ще се включва в основната мрежа. Тази широкообхватна мрежа е неразделна част от политиката в областта на ТЕМ-Т. Мрежата ще се управлява до голяма степен от държавите от ЕС, като по-малка част от финансирането ще може да се осигурява в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и, разбира се, на регионалната политика. Тук действа принципът на субсидиарността. Намерението ни е до 2050 г. времето за пътуване на преобладаващата част от европейските граждани и служителите в предприятия до тази мрежа постепенно да бъде намалено до не повече от 30 минути.

При уточняването на изискванията новите насоки за TEМ-T отиват много по-далеч от предишните, като включват и широкообхватната мрежа, така че с течение на времето до 2050 г. голяма част от мрежата ще отговаря напълно на оперативно съвместими и ефикасни стандарти за железопътния транспорт, електрическите автомобили и т.н.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.