Широкомащабното разгръщане на енергийния преход осигурява редица ползи за глобалната икономика, но много често забравяме, че този процес осъществява сериозен натиск върху миннодобивната индустрия, която, освен че трябва да се декарбонизира, е длъжна да отговори на растящото търсене на метали, играещи важна роля в дистанцирането от изкопаемите горива.

Редица химични елементи от Менделеевата периодична система попадат във фокуса на индустриите по пътя им към въглеродна неутралност. Някои от тях са тясно свързани с автомобилната индустрия и сектора на потребителска електроника – литий, кобалт, никел и манган, – докато други играят все по-важна роля при генерирането на възобновяема енергия.

Основният проблем, който се очертава пред веригата на доставки на металите, свързани с енергийния преход, е очакваният недостиг заради слабите инвестиции в нови проекти и изчерпването на наличните. Компаниите вече влагат милиарди долари в развитието на нови мини, които обаче няма да бъдат въведени в експлоатация скоро заради бавното издаване на разрешителни, натиска на екоактивистите и политизирането на декарбонизацията.

Но от всички метали, които ще определят бъдещето развитие на по-широката икономика, има един, чието значение надхвърля границите на определена индустрия.

Медта

стои в основата на електрификацията на икономиката в исторически план, тъй като тя е най-добрият проводник на електричество и най-ефективната суровина по отношение на цена – качество. Доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ) подчертава значението на този метал и мащабите на пазара, който вече доближава 200 млрд. долара. Само за две десетилетия глобалният добив на мед е нараснал от около 10 млн. тона – до 24 млн. тона, като МАЕ очаква след 10 години количеството мед, необходимо за икономиката, да достигне 40 млн. тона.

От агенцията подчертават, че електромобилите, които в някакъв момент ще изместят конвенционалните превозни средства с двигатели с вътрешно горене, се нуждаят от два пъти повече мед, което допълнително ще натовари производителите на суровината. Поради тази причина МАЕ очаква бъдещ дефицит в доставките на мед, като проблемът за момента остава без решение.

Литият

е друг важен метал за енергийната трансформация, който присъства в почти всяка батерия в модерната потребителска електроника. Това „бяло злато“ има ключова роля и в електрификацията на транспорта, като базираният във Франция Национален център за научни изследвания прогнозира, че металът скоро ще засенчи петрола и газа по отношение на своето влияние върху икономиката.

Водещите износители на литий в момента са Австралия, Аржентина, Чили и Боливия, докато Китай доминира при преработката на метала. В Европа основните залежи се намират в Португалия, Германия, Финландия и Австрия.

Кобалтът

е друг метал, който се използва в производството на катоди и електромобилни батерии, най-вече при никел-кобалт-мангановите клетки, смятани за основен наследник на стандартните литиево-йонни клетки.

Манганът,

който до момента остава встрани от светлината на прожекторите с малък пазарен дял сред металите от енергийния преход, все пак може да се възползва от налагането на електромобилите. Лидерът в сегмента Tesla използва технология, базирана на литий, манган и никел. Този метал е широкоразпространен, което означава, че запазва относително ниска цена за разлика от никела и кобалта.

И докато манганът няма особено голямо индустриално покритие, желязото,

от друга страна, остава най-употребяваният метал в промишлеността, като делът му от световния добив на метали достига 95%. Той е основен компонент при стоманата и чугуна – жизненоважни строителни материали. Редица автомобилни компании и други индустриални играчи вече подписват договори с производители на т.нар. „зелена стомана“ за своите продукти, като ускоряват загърбването на въглищата в стоманодобивната индустрия – един от най-интензивните по отношение на отделянето на въглеродни емисии сектор в икономиката.

Последен в списъка, но не и последен по значение е алуминият –

глобален промишлен метал, който намира приложение в различни икономически сфери. Подобно на медта алуминият е добър проводник на електричество и поне засега няма риск от дефицит, въпреки че съществуват проблеми по веригата на доставки.

Според Комисията за енергиен преход декарбонизацията по света ще изисква производството на 6,5 млрд. тона суровини между 2022 и 2050 г., като алуминият, медта и стоманата (респективно желязото) ще представляват 95% от тези количества. Междувременно анализатори очакват дефицит на батерийните метали, което принуждава компаниите в индустрията да търсят алтернативни химични формули, като запазят ефективността и икономическия смисъл на крайния продукт.

Каквито и прогнози да чертаят настоящите индустриални експерти, металите на бъдещето вече променят основите на сегашната глобална икономика и преначертават веригите на доставки, което от своя страна оказва влияние върху геополитическия пейзаж. Тези ресурси по подобие на петрола от 60-те години на миналия век ще определят курса на глобалната икономика и темпа на регионално политическо фрагментиране.