Точно преди 15 години имах разговор с приятел, един от добрите корпоративни адвокати от италианската част на Швейцария. Той ми разказа какво прави, за да популяризира своите услуги и да привлича клиенти. Беше организирал семинар на тема „Фондове за класически коли“, на който е разказвал за различните корпоративни структури, през които може да се купуват колите – от обикновена офшорка през офшорен фонд на Кайманите до фондове за рисков капитал в Люксембург. На моето учудване, че има хора, които инвестират в коли, ми обясни – моите клиенти едва ли ще го направят, аз се опитвам да им продам моите услуги за структуриране на начина, по който ще инвестират, така че да постигнат целите си. Много по-вероятно е те да купят ДЦК в този фонд, отколкото коли, но пък никой няма да дойде на мое събитие, ако е озаглавено „Как да инвестираме в ДЦК“, нали? Повечето хора ще се насладят на добре запазено старо ферари и много от нас изпитват приятни емоции при мисълта за него. От чисто маркетингов трик навремето сега вече говорим за установен клас активи.

Наскоро попаднах на една статия в Reuters, озаглавена „Ферари завинаги? Класическите коли влизат с рев в инвестиционните фондове“. Очертават се ясно няколко тенденции: все повече инвестиционни мениджъри създават фондове за инвестиране в коли; колекционирането на коли вече не е само хоби за богати хора; пазарът е станал много голям – има индекси за цени, аукциони, специализирани застрахователи. Секторът е станал по-голям, защото има повече заможни хора и защото вече излиза извън пределите на тесния колекционерски кръг. Според данни на Knight Frank, които правят индекс на инвестициите в луксозни стоки, класическите коли са увеличили стойността си със 185% през последните 10 години, като изпреварват вина, изкуство, часовници и се нареждат на второ място само след редките уискита.

Притежаването на класически коли е свързано с доста разходи и рискове. Колите, дори и стари ферарита от 60-те години на миналия век, имат много повече стойност, ако са в движение. Колкото повече време минава, толкова по-трудно става те да бъдат поддържани в добро състояние. Все по-малко хора са способни да ремонтират такива коли. Повечето колекционери предпочитат от време на време да се повозят в своите инвестиции. Това прави застраховането им много специфично упражнение. Общите разходи за поддържане на подобна инвестиция достигат около 6% годишно от стойността ѝ, показват изчисленията на Reuters. За сравнение, ако си купите акции или ДЦК, разходите за тях ще са от порядъка на 0,05% годишно. Знак за развитието на пазара е, че вече има застрахователни компании, тясно специализирани в този вид рискове. Полиците често включват детайли като колко пъти колата ще се кара през годината и каква е настилката пред мястото, където се съхранява.

Един от мотивите за инвестиране в коли е психологически. Както се казва, разликата между момчетата и мъжете е само в цената на играчките. Има ясно документирана тенденция да се отъждествяваме с колата, в която се намираме. Даже на мониторите в чакалнята в софийския КАТ този феномен беше демонстриран от видео, което показва две коли една срещу друга, наближаващи тесен участък на улицата. Шофьорът на големия джип има много по-агресивно поведение и смята, че другият с малката кола трябва да отстъпи.

Друг често изтъкван плюс на този вид инвестиции е липсата на корелация с основните пазари. Портфейлната теория казва, че е по-добре да се купуват активи с ниска корелация един с друг. Така, ако цената на единия актив пада, на другия може да се покачва. Точно по тази тема имам най-големи резерви.

Първо, някои от наскоро създадените фондове за коли са от отворен тип. Тоест инвеститорите могат да внасят свежи пари или да теглят от фонда относително често. Да слагаш ниско-ликвидни активи в такъв вид фонд е рецепта за доста проблеми, когато цените тръгнат да падат. Второ, трудно може да има достоверна оценка за стойността на активите. Може аукциони за стари коли да се правят относително често, но те (класическите коли) по своята същност трудно могат да се сравняват. Нали все пак фондовете ги купуват именно защото са редки и уникални. Този пазар не подлежи на строга регулация. В днешно време някои хора се опитват, вярно с променлив успех и с големи рискове, да манипулират дори цените на строго регулирани пазари с трилиони активи и милиони сделки всеки ден. Съществува риск фонд-мениджър, печелещ, когато цената на активите се качва, да бъде убеден от „независими“ експерти, че точно колите в неговия портфейл са станали безценни напоследък.

Ниската ликвидност също носи риск. Ликвидността има две измерения – колко бързо можеш да купиш или да продадеш даден актив, но също и каква промяна в цената може да предизвика твоето действие. Второто често се измерва в спреда между оферти купува и продава. При акции от индекса Nasdaq 100 или при американски ДЦК обикновено спредовете са от порядъка на 0,01%. Тоест ако трябва да купим и веднага след това ни се наложи да продадем, то бихме загубили много малко. При активи като физическо злато, диаманти и други активи от този клас говорим за спред от 20% и повече. Като се има предвид, че голяма част от класическите коли се продават и купуват на аукциони, ако на фонд му се наложи да посрещне теглене и трябва да продаде една трета от автомобилите в портфейла си за кратък срок, то според мен вероятно говорим за пазарен ефект от поне 20–30% спрямо теоретичната стойност от експертната оценка.

Всъщност има начини за постигане на ниска корелация и с всякакви активи. Съвсем скоро си говорих с нашия инвестиционен анализатор. Споменавам за тези нови фондове и за това им голямо предимство, а той ми казва: „Аз съм работил във фонд за рисков капитал, много е лесно доходността в него да не е корелирана с пазарната, просто правиш оценка на активите си по-рядко. Ако ги оценяваш веднъж годишно, веднага постигаш ниска корелация. Освен това преоценката на активи на база на теоретични методи по дефиниция ще даде по-ниска корелация, защото се ползват параметри, взети от група сходни компании, а не от една конкретна“.

Аз самият имах идея да направим фонд, който да изкупува емисии възпоменателни монети от БНБ, чиято стойност има два компонента – цената на редкия метал, от който са направени, и нумизматичната им стойност. В моята идея фондът щеше да хеджира стойността на метала, така че да остава само нумизматичната им стойността. Главната мотивация беше отново да предложим на инвеститорите актив, който не се корелира с нищо друго. Още не съм чул за много други фондове от същия вид – сигурно защото е лоша идея.

В повечето от новите фондове за коли говорим за минимална инвестиция от 125 хил. евро. Това е така, защото колите си остават активи, които не са публично търгувани, не са финансови инструменти, ликвидността е много ниска и относително трудна за прогнозиране. Заради всичко това класическите автомобили могат да бъдат в портфейла само от фондове, които набират средства само от професионални клиенти или от такива с относително големи суми за инвестиране. Инвеститори с 1000–2000 евро все още не могат да придобият експозиция към този вид активи. И това вероятно е за добро.