Българската икономика е в изключителна пряка свързаност с тези на страните от ЕС и има показатели (може би немалко), по които все още има да наваксваме. Но има и такива, които на фона на състоянието в Германия и като цяло в Европа са с положителен знак за нас. Те са свързани с динамиката на несъстоятелността и растежа на икономиката и са част от – в случая – имунните сили, които имаме и които сме придобили по една или друга причина. Това, разбира се, не бива да е повод за свръхоптимизъм, защото рисковете остават, източниците на нестабилност – също.

Какво се случва с нашата икономика на фона на европейската?

През тази година българската икономика отчита умерен растеж, който, предполагаемо, ще остане значително над средния за Европейския съюз – според прогнозите на различни международни институции годишният ръст на БВП на България се очаква да бъде 2,5–3%, докато за ЕС се движи в границите 1–1,5%. Кои са причините за това разминаване? Увеличеното потребление, стимулирано от ръст в заплатите, по-ниската инфлация спрямо предходните години, както и ниската безработица (около 4%). Освен това отпускането на средства от Плана за възстановяване и устойчивост от началото на 2025 г. води до повече публични и частни инвестиции. Част от ръста идва и от туризма, който се възстановява трайно след периода на пандемията, а финансовата стабилност и анонсираното влизане в еврозоната през януари 2026 г. допълнително увеличават доверието на инвеститорите.

Важно е все пак да отбележим, че високият процент на растеж се дължи и на ниската база – България все още „догонва“ по-богатите страни от ЕС и дори при малки вътрешни промени процентният растеж изглежда по-голям.

След Ковид

В периода на пандемията се корени и друга разлика между нашата и европейската икономика. Правителствата в западните страни раздаваха на компаниите много „лекарства“ и „витамини“, докато при нас, въпреки че имаше държавна помощ, компаниите разчитаха малко повече на собствения си имунитет. Иначе казано, наблюдавахме изключително силна политическа намеса по време на пандемичната криза, насочена към подпомагане на компаниите да останат платежоспособни и да поддържат същото ниво на заетост въпреки екстремните икономически условия. В резултат на което, парадоксално, нивото на несъстоятелности спадна значително, но и изкуствено. В момента, в който правителствата започнаха да отменят тези политики, започна увеличението на фалитите – най-вече на компании, функциониращи основно благодарение на държавната помощ.

За разлика от страните от Западна Европа, в България фалитите останаха обвързани повече с пазарната реалност. След пандемията наблюдавахме ръст на фирмите в несъстоятелност, достигнал пик през 2022 г. по време на енергийната криза, която драстично увеличи оперативните разходи на бизнеса. Поради тези причини у нас се наблюдава спад в броя на дружествата в несъстоятелност.

Тук се налага да намалим оптимизма, тъй като от началото на годината се наблюдава известен ръст на фалитите, особено в сферата на промишлеността и строителството. Още е рано да се каже, но това може да е сигнал за обръщане на тенденцията. До началото на август се наблюдава увеличение както в броя на просрочията (с 10,75% като цяло и с 5,4% за длъжници в България), така и в размера им като стойност (с 67% или ако ограничим анализа до просрочия от български длъжници – 80%) спрямо същия период на 2024 г. Тревожно е също така, че вече се наблюдава увеличение както на броя, така и на размера на просрочията в по-високия сегмент (20–100 хиляди евро), докато при по-ниския сегмент (до 20 хиляди евро) леко намаляват като брой, но за сметка на това остават стабилни като размер.

Сроковете на отложено плащане, или така наречените срокове за извънсъдебно погасяване на вече просрочените задължения, също се увеличават, а споразуменията за разсрочено погасяване, когато такива бъдат сключени, предвиждат по-дълги срокове.

Очакванията са тенденцията да се запази в тази посока.

Как се стигна дотук?

Причината за възходящата тенденция може да се дължи на комбинация от нестабилни цени на суровините на световните пазари и несигурната международна икономическа обстановка. Колебанията в цените на енергията, суровините и селскостопанските продукти увеличават производствените разходи и когато не могат да бъдат прехвърлени на потребителите, намаляват печалбите в индустрията и строителството.

Премахването на мерки като намалените ставки на ДДС вероятно също оказва влияние. Освен това продължаващата икономическа несигурност, потенциално предизвикана от геополитически напрежения и вътрешнополитически събития, подкопава доверието на бизнеса, което води до намаляване на инвестициите и предпазливост при потребителите. Тези фактори се подсилват взаимно, като предизвикват финансови затруднения в различни сектори и допринасят за ръста при фалитите.

От друга страна, има тенденция, която ще донесе облекчение на корпоративния сектор. Единичните разходи за труд вече не растат толкова бързо, колкото през последните няколко години, а това беше значителна пречка за компаниите в Централна и Източна Европа.

Какво предстои?

В перспектива очакванията са икономическият растеж да се забави през 2025 г., преди да отбележи леко повишение през 2026 г., но ще остане около историческата средна стойност. Частното потребление отново ще бъде основният двигател, подкрепен от нарастващите реални заплати, ниската безработица и предсрочното потребление преди приемането на еврото. Постепенното облекчаване на монетарната политика също се очаква да повиши покупателната способност на домакинствата, като облекчи разходите за обслужване на дълга. Въпреки това растежът на потреблението ще бъде по-слаб в сравнение с 2024 г. отчасти поради по-високото равнище на цените, премахването на намалените ставки на ДДС в определени сектори и субсидиите за електроенергия за корпоративния сектор. Нетният износ се очаква да се влоши през 2025 г., но може постепенно да се възстанови през 2026 г. благодарение на очакваното подобрение в германската икономика.

Накрая е важно да се заяви еднозначно и достатъчно ясно – българската и европейските икономики са свързани достатъчно здраво, което само по себе си е прекрасно, но е и предпоставка от време на време да прехвърчат разни вируси. И все пак имунитетът е индивидуален. Затова максимата, че когато Германия кихне, България хваща пневмония, невинаги е вярна.