Кой иска да бъде по-умен, по-силен, по-издръжлив? От еволюционна гледна точка би трябвало всеки, който съществува осъзнато. Тези качества повишават шансовете за оцеляване и размножаване – естествените базови инстинкти на повечето разумни живи същества.

А кой иска да живее вечно? Повърхностният отговор вероятно би бил: „А кой не иска?“. Поне сред хората, които са щастливи с живота си или поне очакват, че бъдещето им няма да е само безкрайно страдание.

Вечната младост (и здраве) и безсмъртието са били фикс-идея на всяка една епоха пред страха от неизбежното физическо изчезване. Не трябва да се изненадваме, че и днес има хора, които ги търсят. Достатъчно е само да прочетем може би най-стария познат епически текст на човешката цивилизация, месопотамския епос за Гилгамеш, цар на шумерския град Урук, който стига до фантастични места в търсене на тайната на безсмъртието и младостта. Или да си спомним за мумиите на Древен Египет и древногръцките митове, да преминем през концепцията за възкресението и вечния живот в авраамическите религии, през еликсира на боговете амрита в хиндиузма, да се вгледаме в историите за Фонтана на младостта или Философския камък – от Античността през Средновековието до романтизма…

За разлика от алхимиците от миналото обаче, днешните са богати, успешни, с власт и имат науката и безпрецедентни технологии на своя страна, затова започват все повече да си вярват, че ще успеят.

Подобреният човек

Преди да стигнем до фантастиката, нека си припомним, че технологиите наистина могат да подобряват тялото. Биотехнологиите продължават да се развиват и с AI вероятно този възход ще се ускори. Днес ново поколение бионични крайници, управлявани чрез имплантирани електроди и директна интеграция с костта, дават възможност на пациенти не само да възстановят двигателни функции, но и да почувстват отново допир. Публикации в престижни научни списания потвърждават, че този подход осигурява по-естествено движение и по-добър контрол, отколкото традиционните протези, макар и още да е слабодостъпен. Паралелно с това роботизираните екзоскелети навлизат в рехабилитационните клиники. Френската компания Wandercraft вече получи одобрение от FDA за своето самобалансиращо устройство Atalante X, което помага на хора с увреждания на гръбначния стълб да възстановят походката си.

Нашумялото в последните месеци изкуствено титаниево сърце на Bivacor дава надежда, че подобно устройство ще може да се ползва за по-продължително време – дори като постоянно решение за заместител при липса на донор. Досегашните 1–2 модела изкуствени сърца се употребяват само като временен вариант за спечелване на седмици за трансплантация.

В сферата на ендокринологията вече е реалност и т.нар. „бионичен панкреас“ – автоматизирани системи за доставка на инсулин, които се превръщат в стандарт при лечението на диабет тип 1. На хоризонта се очертават и още по-амбициозни проекти – от имплантируем изкуствен бъбрек, който може да промени подхода към хроничната бъбречна недостатъчност, до изкуствена ретина за пациенти с макулна дегенерация.

Изкуствената ретина PRIMA, която в края на миналата година беше имплантирана на 38 пациенти в Европа, разчита на безжично фотоволтаично устройство, хирургично поставено под ретината. Пациентите носят специални очила с камера и вградена проекционна система и  устройство с джобен размер, което обработва изображението за яснота и увеличение. Спираме се по-специално на нея, защото тя е вид мозъчно-компютърен интерфейс – тип технологии с висок приоритет в момента.

Невроинтерфейсите неслучайно са сред най-вълнуващите примери: проекти като Neuralink и Synchron вече показват как хора с парализа могат да управляват курсор или роботизирана ръка само с мисъл. Макар тези разработки да са още в клинична фаза, фактът, че се постигат стабилни резултати, подсказва посоката в дългосрочен план – мозък и машина работят в симбиоза. Мозъчно-компютърните интерфейси се смятат за потенциалния заместител на концепцията за смартфоните в бъдеще. Бъдеще, в което може типични аксесоари към тялото ни да са множество малки преносими устройства и очила за добавена реалност. Съвсем наскоро и Сам Олтман от „Open AI“ обяви, че ще се намеси в този бизнес с нова компания, разширявайки видимия си фронт с Илън Мъск. А конкуренцията между тях дава плодове.

Самоподобряващият се човек

Науката върви по своя утъпкан път, но в последните години се конкурира в тази сфера най-вече с добре подготвени аматьори, които се стремят да подобряват себе си. Т.нар. биохакинг, или биохакерство, се появи като отворено иновативно и социално движение, което се е концентрирало върху нелеката задача да модифицира възможностите на човешкото тяло. Това, което започна като елементарни експерименти – хора, които микродозират LSD за по-добро фокусиране или имплантират RFID чипове под кожата си, за да отключват врати, – бързо се превърна в сериозен пазар, където стартиращи компании, инвеститори и учени залагат милиарди за създаването на човек с подобрена функционалност.

Биохакингът за първи път навлезе в масовата култура чрез елита на Силициевата долина. Мениджъри от технологичната сфера и инженери експериментират с ноотропици – лекарства, предназначени да подобряват паметта, креативността и фокуса – сякаш отстраняват грешки в програмния код на човешкия ум. Простите комбинации от кофеин, L-теанин и модафинил продължават в приемане на хормони на растежа и сенолитици. Последните са нов клас лекарства, насочени към премахването на сенесцентните клетки — остарели клетки, които са спрели да се делят и могат да стимулират процеса на стареене.

А задълбочаването се ускорява. Появяват се дизайнерски молекули, персонализирани хранителни режими, задвижвани от изкуствен интелект, и дори терапии за редактиране на гени, които обещават когнитивно дълголетие. Днес биохакингът не е просто субкултура, това е бизнес. А един от най-видимите в този бизнес е Брайън Джонсън.

„Не умирай“

Джонсън е основател на Braintree – финтех компания, която продава на PayPal за 800 млн. долара през 2013 г. Скоро след това напуска жена си и се отказва от мормонството, а със спечелените пари се фокусира почти изцяло върху идеята да удължи живота си – до степен да се подмлади до 18-годишна биологична възраст, и както намекна в скорошно интервю и документален филм на „Нетфликс“, наречен „Не умирай“ – никога да не умре.

Той нарича своята идея Project Blueprint и започва да експериментира върху себе си. Къщата му е описвана от журналисти като стерилна лаборатория, в която специалните хранителни добавки в кухнята съжителстват с колби с проби от неговата кръв и семенна течност. Неговият режим включва над 100 хапчета на ден, ежедневни тренировки, диета, строго програмиран сън. Част от метода са също хипербарна терапия, излагане на 10 000 лукса светлина малко след събуждане и червена светлина по-късно, ЯМР, стимуланти за скалп, тестове на урина, кръвни изследвания. Брайън има 4 милиона последователи онлайн, с които често споделя подробности за неща като ерекциите си, а и не само за своите. Ползвал е данни и за функцията на пениса на един от тримата си синове от бившата си жена. Същият син, който е доброволец и в един от най-спорните експерименти на баща си – да си прелива кръвна плазма, извлечена от собственото си дете.

Рамката е амбициозна. Амбициозна до степен самият Джонсън да признава, че харчи 2 млн. долара годишно за нея. В голяма степен тя е непотвърдена научно, но това не му пречи да притежава компания, която продава режими и добавки.

Реалността е, че Джонсън не е сам в своята мания. Макар той да е лицето на това движение – и може би най-видимото му екстремно проявление, някъде там между мечтата, страховете, страха и лудостта – налице са достатъчно примери и доказателства, че много от свръхбогатите, особено от Силициевата долина, инвестират големи суми, за да открият начини да удължат живота си. Сред тях са основателят на Amazon Джеф Безос, основателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж или нашумелият наново покрай приятелството си с Доналд Тръмп напоследък Лари Елисън от Oracle, или мистериозният Питър Тийл.

На пазара вече оперират стотици компании, които продават дълголетие – от генни терапии през лекарства против стареене, диагностика и режими и изглежда, ще стават и повече, макар целевата им група да е доста специфична. Това са хора (особено мъже) с високи доходи на възраст между 30 и 60 години. Такива, които вече владеят езика на оптимизацията – начин на мислене, фокусиран върху максимизиране на производителността, продуктивността и дълголетието чрез данни.

„Безсмъртието се продава като нещо екслузивно“, обяснява д-р Ейми Ерман, специалист по маркетинг и технологии от Технологичния университет в Оукланд. Тя разказва, че контролирането на биологията е нещо като символ на статус. Смъртта не е съдба, а недостатък. Дълголетието не е просто за по-дълъг живот. Става въпрос за превръщане на смъртността в дизайнерски проблем – нещо, което трябва да се отлага, управлява и евентуално да се реши, както всичко друго в технологиите

„Остаряването се превръща в личен провал. Борбата с възрастта е самодисциплина. Потребителите са представяни като изпълнителни директори на собственото си здраве“, добавя Ерман.

Безсмъртието като религия

Всъщност има специфичен трик в провокацията на Джонсън със заявлението му, че никога няма да умре. Самият той казва, че смята, че за първи път в историята е можело да се твърди нещо подобно с някаква степен на достоверност едва през 2021 г. И той е решил да улови момента.

Моментът, в който светът взе на сериозно вероятността да се появи свръхинтелигентен изкуствен интелект.

В интервю за Wired бившият топ мениджър твърди, че вече е обучил своя AI версия, Bryan AI, която е попила всичко, което някога той е казал. С бързата еволюция на технологиите, смята Брайън, безсмъртието, както сме го възприемали преди – чрез постижения и оставяне на поколение, – ще се обезцени. Ще се обезцени също така трупането на богатство. Вместо това основната ценност ще бъде самото съществуване, смята той. Целта на радикалното удължаване на живота ще бъде новата доктрина, която да помогне на човечеството да намери смисъл в съществуването в ерата на свръхинтелигентния AI. A също и да се подравни по някакъв начин с изкуствения интелект, за да се спаси от изчезване.

Брайън придава на тази доктрина религиозен смисъл – защото „държавите и компаниите идват и си отиват, а религиите устояват хилядолетия“. Защото те носят смисъл. В същото време той е президент и на компанията Kernel, сред чийто основен предмет на дейност е разчитането на мозъчни функции…

Идеята за директно съчетаване на човешкия ум с изкуствен интелект резонира и в изказванията и действията и на други водещи фигури в технологичния свят. Интересът на Сам Олтман към невроинтерфейсите всъщност беше ясен още преди 7–8 години, когато той написа в блога си, че „сливането“ (merge) на човека и компютъра е „най-добрият сценарий“, независимо дали става въпрос за вкарването на електроди в мозъка, или това да станеш близък „приятел“ с AI чатбот. Новата компания на Олтман за мозъчно-компютърен интерфейс ще се нарича Merge Labs.

Интересна концепция описва и Карел Вреденбург, бивш вицепрезидент на IBM, водил разработката на първия комерсиално достъпен AI продукт – суперкомппютъра IBM Watson. Той поставя на масата идеята, че изкуственият интелект вече не е просто инструмент, а се превръща в своеобразна „протеза за мозъка“. Днес AI разширява възможностите ни – помага ни да пишем, да анализираме данни и да вземаме по-бързи решения. Така според него се постига усилването на човешкия интелект, което на практика вдига „ефективния IQ“ на всеки, който използва тези технологии.

Втората фаза, която тепърва евентуално предстои, е интеграцията между мозъка и технологиите. С напредъка в мозъчно-компютърните интерфейси се говори за бъдеще, в което знанието ще може да се „влива“ директно в мозъка, а комуникацията ще се случва без думи. В този смисъл AI би могъл да се превърне в постоянен когнитивен партньор, който да ни държи конкурентоспособни дори спрямо бъдеща суперинтелигентност, смята Вреденбург. Неговата прогноза е в няколко стъпки. Първо, трябва да се появят по-лесни и интуитивни интерфейси. След това ще дойдат когнитивните помощници. Следващата крачка – системи, които не просто ни отговарят, а си сътрудничат с нас. В крайна сметка ще се появят и такива, които са дълбоко интегрирани в съзнанието ни, така че границата между мисълта и изчислението да изчезне.

Какво остава след шума?

Брайън Джонсън успява да направи невидимото – сън, диета, движение – видимо и измеримо, да го подреди в естетика, която резонира с ширещата се в момента технологична култура. На практика се опитва да го предаде като религия за оцеляване в ерата на AI. Именно затова тази идея се разпространява: тя дава емоционална структура, прости правила и успешни резултати, които могат да задоволят нуждата от успех на индивида. Но ако смесваме твърдения за безсмъртие с търговски практики и недоказана наука, рискът е разочарование – не защото добрите ежедневни навици не работят, а защото маркетингът им обещава повече, отколкото науката действително е показала като възможно до момента.

Едва ли повечето хора имат нещо против напредъка в механиката, новите системи и терапии на клетъчно ниво, които възвръщат сетива или възможности за придвижване, или удължават с някоя друга година живота без сериозни здравословни проблеми. Пазарът също го предвижда – прогнозите са, че търсенето само на биохакинг продукти и услуги ще се увеличи няколко пъти – до 82 млрд. долара през 2032 г., според проучване, цитирано от Yahoo Finance по-рано през 2025 г.

Пред последователите на трансхуманизма обаче все повече ще стои въпросът къде е границата. Дали видът от следващото поколение ще е все още човек и дали върховната цена си заслужава наистина? В крайна сметка досега човечеството винаги е вярвало, че качеството на живота е по-важно от продължителността му. Има ли смисъл да си вечен, ако си изцяло машина? Дори и да можеш да се превърнеш в такава…

„За мен не става въпрос да станем по-малко хора. Става въпрос за изследване на това какво друго означава да си човек във време на ускоряващ се интелект – както биологичен, така и изкуствен – опонира Карел Вреденбург. – Започнах това пътешествие, като изучих как тялото говори под повърхността – как физиологичните сигнали могат да разкрият истини, които хората невинаги могат да артикулират. Тази ранна работа ме научи, че интелигентността не е само това, което казваме, но и как се чувстваме, как реагираме, как се адаптираме. Сега се чудя: какво се случва, когато тази отзивчивост се споделя – не само с други хора, но и със системи, които могат да ни научат, да ни опознаят, може би дори да ни оформят?“

В крайна сметка въпреки героичните си усилия накрая Гилгамеш научава, че няма да постигне безсмъртие чрез вечна младост. Такава просто не е отредена за човека. Неговото безсмъртие не е в тленното. То е в построеното, в това, което оставя. В случая на древния герой – в крепостните стени на Урук. На тези философски принципи се основава цялата човешка цивилизация. Човекът оставя по-добър свят за човеците след него – така той дава шанс на следващите поколения да се развият, но и освобождава пространство за тях. Някои свръхбогати вероятно вече разполагат с толкова много, че са повярвали, че са достойни да бъдат богове и едва ли ще спестят усилия и средства да се опитат да го постигнат. Просто защото в крайна сметка са хора, а хората се страхуват.