Кой иска да бъде по-умен, по-силен, по-издръжлив? От еволюционна гледна точка би трябвало всеки, който съществува осъзнато. Тези качества повишават шансовете за оцеляване и размножаване – естествените базови инстинкти на повечето разумни живи същества. А кой иска да живее вечно? Повърхностният отговор вероятно би бил: „А кой не иска?“. Поне сред хората, които са щастливи с живота си или поне очакват, че бъдещето им няма да е само безкрайно страдание. Вечната младост (и здраве) и безсмъртието са били фикс-идея на всяка една епоха пред страха от неизбежното физическо изчезване. Не трябва да се изненадваме, че и днес има хора, които ги търсят. Достатъчно е само да прочетем може би най-стария познат епически текст на човешката цивилизация, месопотамския епос за Гилгамеш, цар на шумерския град Урук, който стига до фантастични места в търсене на тайната на безсмъртието и младостта. Или да си спомним за мумиите на Древен Египет и древногръцките митове, да преминем през концепцията за възкресението и вечния живот в авраамическите религии, през еликсира на боговете амрита в хиндиузма, да се вгледаме в историите за Фонтана на младостта или Философския камък – от Античността през Средновековието...