Бизнес БРОЙ /// Мениджър 10/23
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 3 / 4
Икономика с много неизвестни
Необходими са реални реформи за гарантиране на върховенството на правото, заявиха експерти в рамките на събитие на сп. „Мениджър“
Икономика с много неизвестни
Необходими са реални реформи за гарантиране на върховенството на правото, заявиха експерти в рамките на събитие на сп. „Мениджър“
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
1
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
Геополитическата и икономическата картина предопределят несигурността, която изпитваме, когато планираме не само следващата година, но и следващите месеци. Тя се подхранва и от случилото се в периода от пандемията от Covid -19, когато рискове, оценени с ниска вероятност да се случат, се реализираха, и то за кратко време. В тази ситуация България е близо до постигане на стратегически цели – а именно влизането в еврозоната и Шенгенското пространство. В есенната си икономическа прогноза Световната банка предупреждава, че инфлацията може да се превърне в препъникамък за приемането на еврото у нас. Да припомним, че за да е покрит критерият за ценова стабилност, инфлацията в България не трябва да надвишава с повече от 1,5 пункта стойността на този показател в трите държави членки, където той е най-нисък.
Все пак инфлацията няма да ни попречи да изпълним целта си, смятат експертите, които взеха участие в панела „Голямата макроикономическа картина – какво следва?“ на Шестия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на списание „Мениджър“. Опасността от значително поскъпване на петрола заради военния конфликт в Ивицата Газа може да повиши отново ценовите равнища, но България в случая има предимство, което може да използва – дерогацията за руския петрол, отново би ни помогнало да задържим цените по-ниски, отколкото в останалата част на Европа, отбеляза Евгений Кънев, доктор по икономика и управляващ съдружник на консултантска компания за сливания и придобивания „Маконис“.
Икономическият растеж ще остане доста крехък, като рискът от рецесия остава. Прогнозите на основните финансови институции за икономически растеж в България за тази година варират между 1,4% и 1,9%, а за следващата година – от 2,4% до 3,5%. Германия вече е в рецесия, а страната ни е отворена икономика и с известен лаг от време случващото се там се отразява и у нас. Допълнително утежняващо условие е, че акумулираните по време на пандемията спестявания на домакинствата вече са на приключване, а високите лихви ще започнат да дават отражението си и в България, заяви Даниел Дончев, изпълнителен директор на „Експат Асет Мениджмънт“.
Експертите са единодушни, че няма ясна индикация за приключване на политиката на централните банки за повишаване на лихвените нива. Още повече, когато основната инфлация остава висока. Основните причини за високите нива на инфлация не са само следствие на войната в Украйна, но и на фискалния махмурлук според доц. д-р Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. Към края на миналата година равнището на дълга в еврозоната е близо 92% от БВП, в САЩ – 118%, и в Япония – близо 225%. В тази ситуация е нормално централните банки да изпитват трудности с овладяването на инфлацията, когато фискът действа в обратна посока.
Въпреки че в момента лихвите по ипотечни кредити в България не се подчиниха на общоевропейския тренд и са на доста ниски нива, това положение няма как да се задържи още дълго време. Според Кристофор Павлов, главен икономист на
УниКредит Булбанк, в следващите една-две години вероятно лихвите по ипотечните кредити ще достигнат нива от около 3,5%, като поясни, че това няма да представлява риск за способността на кредитополучателите да обслужват кредитите си. Банките търсят голям спред между лихвите по депозитите и кредитите с цел максимизиране на печалбите, но той ще започне постепенно да се свива.
Според експертите основният риск за икономиката на България обаче има други корени. И те са в слабостта при гарантирането на върховенството на правото, корупцията, политическата нестабилност, която води след себе си неработещи институции и ръст на популизма, както и липсата на адекватно на новите реалности образование.
Андрей Гюров, подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ и член на Управителния съвет на Българската народна банка, откри шестия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на сп. „Мениджър“. Той очерта ползите за България от присъединяването към еврозоната и определи целенасочените внушения за внезапно повишаване на цените след приемането на еврото като „абсолютно неоснователни“.
Според Димитър Бранков, съветник на председателя на УС на БСК, еврозоната е единственият възможен, разумен и ефективен начин България да излезе от валутния борд.
Най-сигурният начин да станат ясни ползите и да се разсеят страховете около въвеждането на еврото у нас е чрез информационна кампания и разяснения, заяви Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на Република България, пред Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Института по икономическа политика, който модерира панела, посветен на еврото.
От ляво надясно: Доц. д-р Марина Стефанова, ръководител МП „Отговорно и устойчиво управление“ в Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на фондация ФЕБ, модератор; Константин Киров, ръководител на отдел „Опазване на околната среда и Зелени проекти“ в ПроКредит Банк; Биляна Младенова-Милева, мениджър ESG стратегия в УниКредит Булбанк; Цвета Тодорова, старши консултант „Устойчиви финанси и ESG докладване“, „denkstatt България“.
Облигациите връщат блясъка си. Банковият, авиационният, енергийният и отбранителният сектор ще привличат вниманието на инвеститорите, стана ясно от панела „Инвестиционни стратегии“. Отляво надясно: Красимир Атанасов, финансов анализатор – модератор; Николай Майстер, CFA, изпълнителен директор на InterCapital Markets и автор в списание “Мениджър”; Николай М. Ваньов, CFA, финансист, управляващ директор "Инвестиции и търговия" в "МК Брокерс" АД; Ивайло Пенев, CFA, MBA, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор на "ЕЛАНА".
Участниците в панел „Следващите стъпки във финансовите технологии“ обсъдиха възможностите пред дигиталното евро, отвореното банкиране и вградените финанси. От ляво надясно: Георги Георгиев, мениджър „Софтуерни архитектури“, Smart IT; Александър Станев, главен технически директор „Финансова индустрия“ в „Сирма Груп“; Борис Петров, финансист; Елмаз Исмаил, head of payments, tbi bank; Константин Джелебов, CEO, phyre – модератор.
|
Ключови думи
икономиката на България
еврозона
Шенген
инфлация
фиск
финанси
банков сектор
лихви
политическа несигурност