От основател на Melon до главен изпълнителен директор за Югоизточна Европа на Kin+Carta. Как се промени професионалният ви път дотук и кога решихте да се посветите на цялата екосистема?

Работата ми днес е с различни имена и визитни картички, но реално от самото начало досега един екип разрастваме едно и също нещо. Последните 3 години, откакто Kin+Carta придоби Melon и Frakton, са много динамични. Това, което се промени, е гледната ни точка – вече не бяхме хората, които се опитват да продават услуги в онзи „западен“ свят, партньорите, с които работихме, вече не бяха клиенти, а част от отбора. Те ни дадоха валидация затова, че тук има и талант, и хора, и процеси, и знания, и услуги, които са на световно ниво, защото заедно и техният бизнес е по-успешен – виждаме го в отчетите, в реалните резултати и това е много окуражаващо.

Ето че сега и при тях има промени. След придобиването от глобалния гигант Valtech те изживяват нещо подобно на това, което ние преживяхме като компания, която е купена от по-голям играч. Хубаво е, че ни задават въпроси, през които сме преминали – как сме се чувствали в тази ситуация, какво сме правили, търсят идеи и помощ, което е интересен опит за нас. Второ, разликата е огромна, когато имаш екип и колеги в Лондон, в Чикаго, в Денвър и те на място се борят да спечелят бизнес. По-рано сме се опитвали да отваряме офиси в Западна Европа с хора, които не са местни, и беше много по-трудно. Те носят много смислени проекти, които правим заедно, просто летвата е по-високо.

Летвата е по-високо, а в същото време сме свидетели на забавяне и процеси на трансформация в индустрията. Къде виждате най-големите рискове, но и най-добрите възможности за бранша у нас?

Рискове има и в добрите, и в лошите години, а проектите, които не идват и не валят сами, просто се преместват в друга част от бизнеса. Битката за талант става много свирепа. Заплатите започват да експлодират понякога до нива, които не оправдават стойността, която имат същите тези хора.

Не отмина ли този момент с „прегряването“?

Охлаждането на бизнеса доведе до някакъв вид отрезвяване на пазара на труда, но заплатите не спират да растат. Това, което се случва, е, че работодателите и професионалистите в бранша вече се държат малко по-осъзнато. Този темп нямаше как да продължи, защото няма кой да създаде тази стойност за тези ръстове на заплати и придобивки.

При нас в БАСКОМ вече има много млади предприемачи и за част от тях това е първата икономическа ситуация, в която не всичко е „цветя и рози“. Тези от нас, които сме преминали и през дотком балона от 2000 г., и през финансовата криза от 2008 г., знаем, че нещата не са толкова страшни, колкото им изглеждат, и им помагаме с обратна връзка. Моето лично очакване е, че скоро нещата пак ще тръгнат нагоре.

Колко скоро трендът ще се обърне и има ли нещо различно този път?

Колко скоро, не знам. Виждаме знаци и сигнали, започващи проекти. В Европа бизнесът се отприщва. Има колеги, които казват, че този път е по-различно, защото фундаментално нещата не изглеждат добре и всъщност това може да е начало на криза, а не край. Моето очакване конкретно за нашия сектор е, че търсене има и винаги ще има.

Естеството на работата на много колеги ще се промени с изкуствения интелект, но те са онзи елемент от обществото, който е високообразован, адаптивен и се учи. Те ще са първите, които ще се адаптират към новото AI нормално и ще продължат да дават стойност.

Поемате БАСКОМ, след като доста отдавна сте част от УС. Какво ви провокира тъкмо сега да застанете начело?

Мисля, че е време и аз да дам повече. А и нашето разбиране е, че не искаме да има безкрайни мандатности за тези роли. Сега, след апостолската работа на Доброслав Димитров, просто е моят ред. БАСКОМ е нещо, към което изпитваме принадлежност.

Кои са големите предизвикателства, които ви предстоят? Всички знаем сагата с опитите ви за национално представителство?

БРАИТ (Българска работодателска асоциация Иновативни технологии) е дългогодишна идея. Имаме нужда да работим заедно, защото сме братски организации и защото няма чуваемост за нашите приоритети. Иновативният бизнес в България не е достатъчно чут, има вакуум. Ако в НСТС щекотлива тема е минималната работна заплата, за нас щекотлива тема е максималният осигурителен праг. И без да искам да звуча арогантно, е важно да сложим на масата нашите изисквания и нужди, за да имаме стабилност, предвидимост и възможност секторът да върви напред.

От какъв тип промяна има нужда икономиката на България? Как тя може да стане високотехнологична и иновативна?

Успехът е следствие от това да има осъзнаване в много по-широка група участници в икономиката – това, което наричаме цялостна екосистема. Трябва да вървим с еднаква скорост и в еднаква посока, за да развиваме повече иновативен бизнес с висока добавена стойност.

България, всички знаем, е в демографска криза. България губи хора. България няма достатъчно добра оферта към хората, за да останат тук. Със самочувствие твърдим, че ние създаваме възможности за хората да стоят тук или да се връщат. Скоро мина Европейското първенство по футбол, ако използваме метафора – нашите играчи играят във Висшата лига. Всеки ден работим с колеги от Западна Европа, Щатите, Канада – съответно имаме достатъчно причини и примери, с които да покажем, че това, което произвеждаме тук, е на световно ниво. Kолкото повече расте секторът, а той расте бързо, доста по-бързо от повечето други сектори в България, толкова повече разширяваме общия хоризонт и броя на хората, които виждат възможности тук.

Бранд България и образованието като каузи – как да ги обвържем с казаното дотук?

Думата е екосистема – нашите компании и членове, неправителственият сектор около тях, представителните организации, образователната система, институциите, държавата, R&D центровете, фондовете за рисков капитал. Необходимо е да работим всички заедно.

Образованието е ключова част, трябват ни образовани хора. Опитваме се да работим със системата, като споделяме опит и идеи за скоростта, с която се променят нещата. Наши колеги помагат да се създават образователни програми, да се адаптират и подновяват, така че да са по-адекватни към новото нормално. В този смисъл образованието не е само в университетите, то е и в училищата, в детските градини.

Новите деца трябва да се учат да учат повече, отколкото да запомнят.

Работим за създаване на 10 нови технологични училища по подбие на ТУЕС в София и IT училището в Правец. Първият успешен пример е училището в Бургас, създадено с усилията на асоциацията, местната власт и други участници в екосистемата. Когато има обща енергия, нещата се случват. В напреднала фаза е проектът във Враца. Там заедно с кмета беше намерено концептуално решение за стратегическа инвестиция и създаване на цялостен R&D център за енергийно развитие и нови науки, от който училището и кампусът ще бъдат част. Ще бъде създаден притегателен център за деца и млади семейства в един от по-бавно растящите региони. През есента предстоят срещи в Родопите. Когато има обща енергия, нещата се случват.

Ще кажа само няколко думи за Бранд България. Когато имаш видими постижения и прогрес, трябва да го кажеш и покажеш – хомогенно, с едни и същи думи, както на вътрешния, така и на външния пазар. Износът в нашия сектор е над 80% и след като имаш предимства и целиш икономика с висока добавена стойност, трябва да демонстрираш изключителния си опит, това, че имаш достатъчно улегнали компании, които знаят как да правят бизнес на световно ниво. Ние нямаме претенциите, че сме всичко, което е България, ценим нашата родина, обожаваме нашата природа, култура, история, но нулите и единиците са също там.

Брандът е процес, той няма краен резултат. Навремето бяхме евтина дестинация с много добри програмисти, днес не сме евтина дестинация. Днес предлагаме изключително високо ниво на качество за цената, която ние предлагаме. Затова сега в БАСКОМ тече анализ – какво искаме да постигнем, каква е новата ни визия за следващите 10–20 години. Искаме да имаме не един, а 10 еднорога, големите брандове да инвестират тук. Брандът България е силен, необходимо е единствено всички да сме на една вълна и да го показваме.

Как AI променя индустрията?

Изкуственият интелект променя ежедневно начина на работа и начина на мислене. Помните ли, когато дойде мобилният телефон преди 20 години? Как след 3–4 години беше немислимо да нямаш? Изкуственият интелект идва с много по-висока скорост и засяга много по-широк спектър. В индустрията вече могат да се видят примери за това как се експериментира с добавяне на обучен ChatGPT модел като член от екип, който заема роля, казва какво мисли и предлага решения.

Това, което трябва да направим, е отново шумно, ясно и достатъчно настойчиво да казваме на всички, с които работим, какво предстои. Не само в нашия сектор, който много трудно ще успее да навакса и да бъде конкурентен в глобален мащаб.

Как ще коментирате съкращенията на цели екипи обаче? Освобождаването на джуниър позиции например няма ли да създаде вакуум от архитекти, разработчици на по-късен етап?

Разбирам притеснението, валидно е, но природата и животът доказват, че младите винаги заемат мястото на старото. В БАСКОМ темата е на дневен ред. Не се спира с усилията да се взимат млади хора, те да влизат в менторски и в обучителни програми, да се учат по реални проекти. Това е дългосрочна политика и няма кой друг да го направи освен нас. Първата стъпка за решението на проблем е неговото осъзнаване. Икономическите цикли са такива, понякога има забавяне. Въпросът е, че съзнателно ние действаме и се надявам всички колеги да не спират да инвестират в младите хора, защото няма кой да ни замени след това.

От друга страна, един младши програмист с Co-Pilot или ChatGPT, или каквото и да било се учи много по-бързо. И тук е въпросът на естествения подбор. Тези, които са умни, тези, които искат да се учат и не спират да се учат цял живот, винаги ще намерят как да се адаптират, за тях винаги ще има възможност – и в света на изкуствения интелект също. Да, професии или типове работа ще станат излишни. Винаги е било така, вече няма професия телефонист, ако искаш цял живот да си в колцентър, няма да може.

Защо дигиталната трансформация в широката индустрия върви бавно – не се осъзнава като необходимост, пренебрегва се или е въпрос на лимитиран ресурс?

Тук имаме известна вина към собствената си държава и дигиталната трансформация в по-широкия смисъл, както казах 85% от секторът работи за навън. Ставките, които се плащат там, са по-високи, мащабите са по-големи, а разстоянието няма никакво значение за плода на нашия труд. И е логично и естествено да предпочитаме да работим за някоя банка в Англия или за иновативна компания, вместо да се борим с бумащина по Закона за обществените поръчки в България, където, бих казал, има доста какво да се подобри. Това е една от основните причини България да не се трансформира дигитално със скоростта на Западна Европа. Тук повтарям – имаме вина и цялата екосистема трябва да мисли и да работи по въпроса как в България да бъде ускорен този процес.

Как точно? За съжаление, икономическите лостове са доста ясни. Алтернативата да работим за български клиенти с по-ниска покупателна способност, по-малък мащаб, по-високи претенции и по-особени нужди изисква и специализация на предприятията и на фирмите. Самата индустрия трябва да осъзнае важността на дигиталната трансформация и надявам се, с нейна помощ да можем да окомплектоваме достатъчно конкурентни продукти. Но ни трябва и държавата – ако утре тя каже, даваме помощи за еди-кой си сектор от предприятия да се трансформира дигитално, а в други ден няма бюджет, какво правим? Ако няма win-win сценарий, в който да си помагаме като сектори, политиката няма да работи дългосрочно. Когато имам възможност да помагам на България, без това да пречи на бизнеса, ще помагам. Иначе казано – ако искаме да помагаме, трябва да сме в добра форма.

Крум Хаджигеоргиев е новият председател на Управителния съвет на БАСКОМ. Той е изпълнителен директор за Югоизточна Европа в консултантската компания в областта на дигиталната трансформация Kin+Carta, която наскоро беше придобита от френската група Valtech. Основател е на българската софтуерна компания Melon Grоuр с офиси в България, Северна Македония и Косово. Възпитаник е на Американския университет в България.