Когато служителите на една компания, сектор или дори по-голямата част от бизнеса в дадена страна получат някаква допълнителна привилегия и свикнат с нея, пътят обратно е не просто труден, а почти невъзможен. Пиша тази статия на 13 март – интересна дата в българската стопанска история. На нея през 1973 г. е обнародвано едно от ключовите постановления, с което в страната ни на практика се въвежда 5-дневната работна седмица. Процесът на въвеждане на реформата приключва през 1974 г. Кой още си спомня, че само допреди 40 години е било нормално да се работи и в събота? Човекът естествено се стреми към по-добър и балансиран живот, с по-голяма ефективност, с повече свободно лично време. Достиженията в тази посока са плод не само на еволюцията, но и на движението за равноправие, на технологичния прогрес. Затова, когато преди 4 години по стечение на обстоятелствата повечето работещи започнаха да навлизат ефективно в дистанционната работа, изглеждаше, че точно това ще е новото нормално. Или поне ще остане трайно възможността за избор между класическия офис и това да работим отдалечено, ако ни се налага – т.нар. „хибриден модел“. Американско преосмисляне? На американския пазар обаче, който често диктува ...