Всяка революция се опитва да сбъдне човешка мечта. Това мотивира милиони непознати да се обединяват и сътрудничат, за да дадат на човечеството материализираната форма на тази мечта. Понякога това усилие повече прилича на групова халюцинация, отколкото на координиран, обмислен и целенасочен процес. Може би защото мечтите имат двойнствена природа – наполовина са страхове. А човечеството винаги се е страхувало да не изгуби мимолетната си хегемония и разбиране над малкото парче свят, което познаваме. Естеството на тази мотивация не ни позволява ясно да видим накъде ни водят тези колективни мечти и още по-малко да предвидим по какъв път ще стигнем до тях. Технологичните революции не са изключение.

През последните няколкостотин години се оповаваме на човешката логика, рационалност и интелект, за да изучаваме света около и вътре в нас. Тези ментални атрибути са грижливо забъркани в сърцето на съвременната наука – научния метод. Това е система от норми, постулати и правила, която е позволила на науката през последните столетия да се превърне в единствената „религия“, която може да се променя, адаптира и дори да си признава, че греши. Това свойство да се само-коригира я прави най-гъвкавата система от вярвания, която практически еволюира, както го правят живите системи. Еволюцията ѝ поражда прогрес и движение, които изцяло зависят от способността да се предполага, греши и най-вече да се опитва.

Точно заради това в ерата на рационалното, релативното и разнозначното науката е доминиращата форма за разбиране на всички процеси и сливания между нас, реалността и живота. А когато човечеството припознае религия, то влага всичките си мечти и надежди в нея. Ако преди две хилядолетия бе отдало на съхранение безсмъртната си душа на християнството, то днес вярва, че инженирането на биологично безсмъртие тук на земята е по-лесно достижимо, отколкото да обезсмъртиш същността си в рая.

Ние може да измерваме революциите само ретроспективно. Можем да ги подчиняваме и очакваме в криви, вълни и етапи. Според мнозина в момента се намираме между петата и шестата вълна на технологичен скок от индустриалната революция насам. Всеки скок става все по-кратък и по-интезивен. Ако преди са били необходими 50–60 години за внедряването на парния локомотив, то днес са необходими 20–30 години за внедряването на тоталното геномно секвениране в ежвдневието ни. Последната технология е многократно по-сложна от първата. Тази експоненциалност не остава незабелязана и колкото и несигурни и всестранни посоки да генерират технологиите и науката, сякаш едно е сигурно – прогресът. И то кондензираният прогрес в геометрична прогресия. Сякаш е немислимо да бъде друго, сякаш този прогрес се превръща в основна движеща сила зад самия себе си. Усещаме безкрайно и дори неизбежно това русло от иновации, открития и постоянно умножаване на технологичното и научното знание и приложимост.

Дали обаче ренесансовото любопитство и търсене на истини, което разпали искрата на науката, бе готово да се подчини на собствения си прогрес?

Мечтата, която биотехнологичната революция се опитва да сбъдне е проста – свръхчовекът (Nietzsche's Overman). Свръхчовекът е една дългосрочна цел без краен срок пред цялото човечество. За биотехнологиите обаче свръхчовекът няма божествен характер, нито духовен и спиритуален прочит, както в зайтгейста, в който е бил заченат. Той е разглеждан като една изключително добре мениджирана биологична система, която не се уврежда (не боледува) и практически съществува необезпокоена от ентропията максимално дълго време. В този смисъл биотехнологиите се стремят да максимизират престоя ни тук по най-оптималния и предпочитан за нас начин – здрави, живи и красиви…  дори безсмъртни.

Този суетен стремеж обаче позволява на милиони хора днес да не умират от тривиални бактериални възпаления, да живеят по-дълго от повечето бозайници на планетата и дори е на прага да ни отърве от заболяването наречено старост. Намалил е детската смъртност до пренебрежими спорадични случаи. Тепърва започва да дава равен статус на генетично осакатените. Създава семейства за репродуктивно обречените. Прекроил е колективния ни имунитет в най-могъщата молекулно-клетъчна войска на планетата. Изравнил е (и дори надминал) качеството на живот на средностатистическия човек днес с това на най-влиятелните аристократи, властвали през Средновековието преди появата на биотехнологиите.

Все по-детайлно разбираме езика, който изписва, програмира и манифестира биологичните ни процеси и форми. Ако преди 70 години сме открили азбуката, преди 60 години думите и преди 22 години най-сетне сме прочели целия инструктаж за синтезиране на човешка клетка, то сега тепърва започваме да импровизираме и да проявяваме творческа креативност в методите ни да репродуцираме и изменим този явно универсален биологичен език. Разработихме технологии за едитиране и изцяло синтезиране de novo на биологична информация (ДНК, РНКи и протеини). Междувременно през последното десетилетие разбрахме, че зависи не само какви генетични думи използваме, но и какъв ни е почеркът на изписване (епигенетика), както и на каква биологична „хартия“ пишем (експозом и влияние на средата).

Последните няколко биотехнологични скока смениха нивото на организация на живата материя, с което синтетичната биология борави. Започнахме да създаваме клетъчни, тъканни и дори протоорганни модели, имитиращи своите оригинални първоизточници. Комплексността започна да произвежда необичайно количество данни. Мултифакториалността стана неизменна. Едновременното подреждане и манипулиране на генетични, протеинови, клетъчни и тъканни системи на едно място за първи път позволиха на учените да се докоснат, макар и за миг, до истинската динамична комплексна система на живота в петри и епруветка. Това позволи натрупването на инструментариум за борба и лекуване на повечето ни биологични и видови лимитации. Поне в епруветка. И все още сме написали едва няколко изречения с този език.

В момента биотехнологиите се стремят да коригират недостатъците ни, но в следващите десетилетия основна цел ще бъде да максимизират съвършенството ни. Последното най-вероятно ще ни изненада. Вместо да заприличаме на нетленни и вечни гръцки и римски божества, най-вероятно ще позволим на метал да се вреже в клетките ни, алгоритми в съзнанията ни и изкуствен подбор в Аза ни. И може би няма да останем „просто човеци“, ами ще започнем активно да видообразуваме от Homo sapiens към Homo superior. И може би съвършенството „наистина“ изглежда така. Най-вероятно изборът за посока няма да бъде у обикновения жител на тази планета и най-вероятно придобивките няма да бъдат хомогенно разпределени в обществените слоеве. Всяка революция опитва да сбъдне една човешка мечта, но винаги го прави частично, не за всички и поема най-неочакваните обрати. Често създава огромни разделения, цивилизационни рискове, но едно може да бъде сигурно – извисява човечеството по спиралата на безкрайния прогрес и ни позволява да се опознаем по-добре.

Когато дигиталните и компютърните технологии са започнали своето експоненциално развитие преди повече от 40 години, може би само авторите на научна фантастика са предвидили, че с развитието на математически модели, алгоритми, програмни езици и софистицирани невронни мрежи тази революция ще се докосне до една от най-съкровените човешки привилегии, а именно нашето съзнание. Изкуственият интелект беше роден в математика и логика, имитирайки комплексното вземане на решения в биологичните системи, а ни изпрати в посока да обсъждаме дали имаме души и по какво се различаваме от алгоритмите. Постави отново на дневен ред какво е човекът и дали има капка специалност и уникалност у нас или сме поредната биологична автомата (biological automata).

Биотехнологичният прогрес директно дълбае в тези дебри, разкривайки как работят невроните, гените и биологичната информация в нашите организми, доближаваща се най-много до „духа и душата“, разказана от великите ни предци в мечтата им да разберат какво сме. Какво ли се крие на дъното на тази спирала обаче, ако крайният резултат от прогреса на една технологична революция може да бъде толкова контраинтуитивен? Поне от лимитираната перспектива на нашите разбирания за реалността. Или пък всичко върви „по план“, който неочаквано ще задоволява човешкото любопитство и ще подхранва мечтите ни още хилядолетия напред?

Различията между човечеството, което започна тази революция, и човечеството, което ще я приключи, може да бъдат междувидови.

------

1953 г. – Биотехнологичната революция само се предвкусваше, когато бе идентифицирана молекулата на ДНК. Начало на съвременната биология такава, каквато в момента, се технологизира и употребява.

80-те години на миналия век бележат първите успешни опити и методи за ДНК секвениране, рекомбинантни ДНК технологии и началото на генното инженерство.

90-те стартират с първите генни терапии и тоталното секвениране на малки бактерилни геноми и първите успешни животински клонинги.

2001 г. – Прочитането на човешкия геном и публикуването му е може би най-значимото колективно научно начинание в най-близката история в биотехнологичната експоненциална крива.

2006 г. – Яманака и екип представят на научния свят първите протоколи и успешни опити с индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC) чрез репрограмиране на генома на диференцирани (телесни) клетки те получават стволови (дедиференциация).

2012 .  – Даунда и екип предоставят сравнително лесен и много потентен метод за геномно едитиране – CRISPR.

2013 г. – Развитие на тъканното инженерство със създаване на 3D биопринтирането, най-обещаващият клон за органно инженерство.

2018 г. – Поради драстично падащите цени на пълното геномно секвениране и сравнително евтините CRISPR консумативи започва разцветът на биохакерството и „гаражните биотехнологии“.

2020–2023 г.  – Последните няколко години са етап на експлоатация и разпространение на вече доказани и технологизирани открития. Повечето в различни фази на клинични изпитания.

-----

Универсални направления, които са и ще бъдат актуални в следващите две десетилетия

1. Събиране на колкото се може повече смисловоорганизирани данни и хипериндивидуализиране на подхода: the-omics, single cell sequencing, exposome.
2. Свързване на органичното с неорганичното. Обединяване на прогреса в дигиталния и биологичния сектор: бионика, computer-brain interfaces, soft robotics, cyborgs.
3. Технологизиране на биологични системи и процеси. Превръщане на биологичните системи в инженерни/математически модели, модули и компоненти (синтетична биология): генно инженерство, CRISPR, 3D биопринтиране, синтетични геноми, невронни мрежи.
4. Мултифакторен/научнообоснован холистичен подход във всички направления на процеси и проблеми от по-висок порядък в живите комплексни системи: стареене, лечение на рак, невробиология, биологично безсмъртие.
5. Синтез и обединение на редукциониски модели. Обединяване на по-примитивни модели и изграждането на системи от по-висок порядък – изкуствени клетки, изкуствена матка, синтетичен човек (предполагаемо).

-------