Всяка революция се опитва да сбъдне човешка мечта. Това мотивира милиони непознати да се обединяват и сътрудничат, за да дадат на човечеството материализираната форма на тази мечта. Понякога това усилие повече прилича на групова халюцинация, отколкото на координиран, обмислен и целенасочен процес. Може би защото мечтите имат двойнствена природа – наполовина са страхове. А човечеството винаги се е страхувало да не изгуби мимолетната си хегемония и разбиране над малкото парче свят, което познаваме. Естеството на тази мотивация не ни позволява ясно да видим накъде ни водят тези колективни мечти и още по-малко да предвидим по какъв път ще стигнем до тях. Технологичните революции не са изключение. През последните няколкостотин години се оповаваме на човешката логика, рационалност и интелект, за да изучаваме света около и вътре в нас. Тези ментални атрибути са грижливо забъркани в сърцето на съвременната наука – научния метод. Това е система от норми, постулати и правила, която е позволила на науката през последните столетия да се превърне в единствената „религия“, която може да се променя, адаптира и дори да си признава, че греши. Това свойство да се само-коригира я прави най-гъвкавата �...