Бизнес БРОЙ /// Мениджър 04/24
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4
Новото екстремно нормално
Климатичните промени и екстремното време са вече тук и нанасят реални щети на хората и икономиката. Адаптацията е възможна, но има нужда от системни решения
Новото екстремно нормално
Климатичните промени и екстремното време са вече тук и нанасят реални щети на хората и икономиката. Адаптацията е възможна, но има нужда от системни решения
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
3
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
2023 г. е най-топлата година на Земята в историята на метеорологичните измервания. Средната глобална температура надвиши нивата от прединдустриалната епоха с 1,5° C. При това Европа е най-бързо затоплящият се континент в света. Непоносимите горещини, доскоро нетипични за умерения ни климат, стават все по-чести, докато валежите се променят – стават едновременно по-нередовни и по-екстремни, причиняват катастрофални наводнения в различни региони. Това оказва все по-разрушителни ефекти върху икономиката и благосъстоянието на жителите на континента ни.
„За последните 3 години екстремните климатични условия са причинили икономически щети за общо около 150 млрд. евро“, посочва специално за сп. „Мениджър“ д-р Джули Брекманс, експерт по климатична адаптация в Европейката агенция за околна среда (ЕАОС) и един от авторите на първата по рода си Европейска оценка на климатичния риск, публикувана преди няколко седмици.
„Екстремните горещини, сушите, горските пожари и наводненията, на които сме свидетели през последните години в Европа, все повече ще се влошават дори при оптимистични сценарии относно глобалното затопляне и ще засегнат условията на живот на целия континент“, се казва в официалното становище на институцията. Южна Европа е в особен риск, защото освен метеорологични катаклизми може да очаква значителни спадове в общите валежи, по-сериозни суши и дестабилизация на земеделското производство. Застаряващото население, бедността, инфраструктурните ограничения и гъстонаселените градски зони са утежняващи фактори.
Ще стане ли България тропическа страна?
Краткият отговор е „не“. Това обаче далеч не означава, че времето в България не се променя. Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) публикува пространна прогноза за метеорологичните, хидрологичните и агрометеорологичните условия в страната до края на XXI век. „Проектният бъдещ климат“ на България, както го наричат специалистите, е по-горещ, генерално по-сух, с повече екстремни метеорологични явления. Има обаче и разлики на регионално ниво.
Глобалните модели за изменението на климата показват, че се намираме в част от Европа, която ще е сред от най-силно засегнатите, като бъдещото лятно затопляне може да надхвърли световното ниво с 40%. Изследването на НИМХ потвърждава това. Учените анализират реалистичен и песимистичен сценарий за развитието на климата у нас, като моделите показват съответно нарастване на средногодишната температура с 3–4° C или с 5–6° C. Повишението на температурата варира по сезони, като в най-лошия случай може да надхвърли 6° C почти за цяла България през лятото. Горещите вълни оказват тежко влияние върху човешкото здраве, защото тялото не може да се охлажда. Същото важи и за растенията, където амплитудите са важни, както и за материалите за строителство например, пояснява доц. Лилия Бочева, директор на департамент „Метеорология“ в НИМХ.
Интензитетът на екстремните явления ще продължи да нараства, посочва метеорологът. Тя обяснява, че общата сума на валежите в последните години не се променя чак толкова, но се увеличават дните с потенциално опасни валежи за сметка на тези с тих, спокоен дъжд. Това, разбира се, повишава риска от наводнения – 77% от наводненията в периода 2016–2020 г. в страната са били причинени от порои. Освен това интензивните валежи не са просто голямо количество паднал дъжд, а са съпроводени с мощни конвективни бури, с поривист вятър. „Дори и само косият валеж води до определени проблеми, включително разрушаване на почвения слой“, обяснява Бочева.
Освен до повече наводнения промените в хидроложкия цикъл ще се изразяват и в увеличаване на сушите. В същото време регионите са застрашени по различен начин от различни видове екстремни явления, поради което важността на точните локални прогнози ще нараства при планирането на икономиката и мерките за адаптация. В Източна България например се очаква по-голяма редукция на валежите, Дунавската равнина и Тракийската низина ще са изложени на по-голям риск от засушавания, типичният за Черноморието климат ще навлезе малко по-навътре в сушата и т.н., обясняват от НИМХ.
Адаптация на земеделието
„Описаните тенденции във всички случаи ще окажат влияние върху земеделието, защото се променя преди всичко разпределението на валежите“, казва доц. Веска Георгиева, ръководител на секция „Агрометеорология“ в НИМХ. Тя обяснява, че не само увеличението на периодите между преваляванията, но и по-високите температури влияят върху засушаването. Изпаренията, причинени от по-горещото време, извличат влажността и увеличават нейния дефицит в почвата. „Всичките ни земеделски територии по принцип са разположени в засушлива зона, което ще влоши нещата, особено през летния сезон“, допълва тя.
Доц. Георгиева обръща специално внимание и на по-високите температури през зимата. Февруари 2024 г. на места в Северна България е бил с по-висока средномесечна температура с над 7 градуса в сравнение с измерените в периода 1991–2020 г. Такава аномалия със сигурност предизвиква преждевременно развитие на овошките, посочва тя. В същото време мразовете са изключително характерни за България и се случват почти всяка година, като крайните дати на сланите за много от метеорологичните станции са в първата десетдневка на месец май, обяснява експертът. От една страна, това поставя многогодишните насаждения във висок риск от частична или пълна загуба на реколта, а от друга, практически скъсява вегетационния сезон. „Растенията искат да оцелеят и намират начин да оцелеят, въпросът е колко продуктивни ще бъдат“, посочва Георгиева и добавя, че трябва да се направи ново райониране на страната, за да стане ясно в кои области, какви култури са подходящи за отглеждане при променящите се условия.
Липсата на достатъчна предвидимост е проблемът, който оказва най-сериозно влияние на земеделските производители в момента по отношение на адаптацията, става ясно от разговора ни с доц. Атанас Севов, земеделски производител и учен, декан на Факултета по агрономство на Аграрния университет в Пловдив. „Трябва да сме сигурни, че определени условия ще се запазят и занапред“, казва доц. Севов по отношение на мерките, които се предприемат в сектора.
Според него, преди да се премине към селектиране на определени по-подходящи за новия климат култури, трябва да се направят много други стъпки. Севов подчертава липсата на държавна визия за развитието на приоритетни сектори, което важи и за земеделието. Една такава стратегия би трябвало да включва гореспоменатото райониране на страната, което според него трябва да се обвърже със субсидиите – подпомагането да е за производители, които избират подходящи райони за отглеждане на определен вид култури, за да не финансира държавата ниска ефективност. Към това според него трябва да се добави и национална стратегия за развитие на поливно земеделие, съобразено с екологичното въздействие, с възстановяване на инфраструктурата за напояване. Нужно е и намаляване на административната тежест за достъп до напояване.
Стратегия без действия
България има Национална стратегия за адаптация към климата и план за действие, които са с размер около 200 страници и могат да се открият на сайта на МОСВ. Има и законодателни инициативи в тази посока, както и нарочни звена, които би трябвало да се занимават с проблематиката. Институционалната подготовка е започнала още преди 10 години, а преглед на документите показва, че на теория има разбиране за повечето проблеми, свързани с екстремното време, пред които е изправена страната – както климатично-географски, така и социално-икономически.
В неформален разговор обаче един от доскорошните високопоставени ръководители в Министерството на околната среда и водите призна, че климатичната адаптация е сред направленията, които често остават недофинасирани и респективно – неприоритетни. Член на Националния експертен съвет по изменение на климата пък сподели пред сп. „Мениджър“, че органът, макар и по документи съществуващ от 2014 г., на практика не е провеждал никакви срещи от поне 2–3 години.
Застраховани ли сме?
Традиционен начин да балансираме риска от бедствия по традиция е застраховането. Финансовият и застрахователният сектор обаче също се очаква да бъдат сериозно засегнати от динамичната климатична обстановка. Екстремните метеорологични явления могат да доведат до поскъпване на застрахователните премии, да застрашат активите и ипотеките и да увеличат държавните разходи. Има сериозни притеснения и за жизнеспособността на фонд „Солидарност“ на ЕС поради големите разходи заради наводненията и горските пожари през последните години.
По света реагират на предизвикателството с нов тип политики и продукти. В България обаче този проблем е със съвсем различни измерения, посочват от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ). Главният секретар на браншовата организация Нина Колчакова напомня, че България е страната с най-ниско проникване по отношение на имущественото застраховане в ЕС. По анализи на асоциацията става въпрос за под 10% от имотите, и то в много от случаите заради изискванията по ипотеки към банки. Това е в пъти по-ниско от сходни на нас държави. Колчакова посочва, че след наводнението в Карловско през 2022 г. от организацията са направили вътрешно проучване на степента на застраховане на местните хора и се е оказало, че имотните застраховки са в пъти по-малко от сключените автокаско полици, които са и на по-висока стойност.
Същото важи и за бизнесите – впечатлението на АБЗ е, че големите компании се застраховат, но при по-малките ситуацията е различна. Дори земеделците, на които Фонд „Земеделие“ дава субсидия до 60% от застрахователната премия, за да застраховат продукцията си, показват слаб интерес.
Проблемът е многопластов. От една страна, застраховките не поскъпват въпреки повишаващия се риск, защото портфейлите са прекалено малки. Твърде малкото полици означават, че браншът не е заплашен от нестабилност по никакъв начин дори при някакво много рядко и екстремно природно явление. Вместо това нестабилността се прехвърля върху държавата и гражданите, които остават без адекватна защита.
В АБЗ смятат, че освен културния проблем имаме и държавнически – на правителствено ниво не се дооценяват величината и важността на опасността, свързана с климатичните промени и свързаните с тях природни бедствия. „Диалогът на най-високо политическо ниво по темата между публичния и частния сектор у нас не може повече да се отлага“, добавя Нина Колчакова.
Превенцията е ключова
И докато от ЕАОС посочват, че единственият сигурен начин да се стремим дългосрочно към намаляване на сериозността на климатичните рискове са мерките за ограничаване на отпечатъка на човешката дейност върху природата, специалистите припомнят, че има и ред мерки за превенция, които могат да се вземат на местно ниво. Например да се изградят и поддържат адекватни съоръжения за посрещане на по-сериозни природни явления, като наводнения и пожари, да се преосмисли строителството на инфраструктура и сгради и да се регулира незаконното строителство и това в застрашени от бедствия зони.
За тази цел ще помогне ясното картиране на зони, които са застрашени от климатични рискове. Такива се разработват на местно и национално ниво заедно с плановете за действие. Статистическата информация обаче не върши много работа в условията на непостоянен климат. Тук на помощ идват технологични решения.
Порталът за климатична устойчивост и адаптация на САЩ например, базиран на ГИС платформа на ESRI, включва интерактивна карта, в която може да се провери безплатно и бързо за всеки адрес в страната какви са рисковете от екстремни горещини, суши, горски пожари, наводнения и покачване на морското равнище за три различни дългосрочни периода в бъдещето. В Британската метеорологична служба също може да се намерят отворени данни за температурата и валежите в бъдеще, при това с прогнози за цял свят. ГИС системите позволяват климатичните данни да се комбинират с модел на урбанизираната територия и да се създаде динамична картина на промените и влиянията.
Миглена Кузманова от „ESRI България“ коментира, че към подобни платформи има интерес и от публични, и от частни организации в страната, но повечето от тях са все още „в началото на разбирането си кое и как могат да получат“. Основен проблем пред реализацията на подобни проекти в България според нея е липсата на достатъчно налични публични данни за измервания и прогнози.
Икономически обоснована адаптация
„Не можем да повлияем на времето, трябва да се адаптираме към него“, чух под една или друга форма от почти всички, с които говорих. Климатичните скептици като че ли вече са на изчезване, което може да ни помогне да се обединим около нужните действия.
Предлаганите мерки в никакъв случай не звучат като невъзможни за постигане. Да, те изискват по-високи непланирани инвестиции, но това е вложение, което ще се изплати и икономически, и политически, ако се постигне ограничаване на щетите. В Гърция например изчислиха, че загубите за земеделието и туризма през 2023 г. са нараснали 50 пъти спрямо 2013 г. с тенденция да се увеличават още повече. Затова и страната се готви да инвестира отсега милиарди в адаптация, които до края на века ще им помогнат да намалят щетите със стотици милиарди.
Дългосрочната инвестиция не само си струва, тя е ключова за нормалното бъдеще и стабилната икономика, макар и в по-сурови и непредвидими условия. Д-р Джули Брекманс посочва, че анализът на Европейската агенция за околна среда показва, че ако не прибегнем до решителни действия за адаптиране към климатичните промени наред с усилията за смекчаването им, само от крайбрежните наводнения към края на века можем да очакваме икономически щети от трилион евро и стотици хиляди жертви всяка година в ЕС.
Невероятни измерения, но и времето, в което живеем, е невероятно по много начини.
|
Ключови думи
климатични рискове
опазване на околната среда
климатични промени
заплахи
Зелена сделка
земеделие
застрахователен сектор