Конкуренцията и състезанията са в човешката природа. Вероятно затова още в антични времена хората откриват способността на спорта да предлага силни изживявания на публиката. Това лято предстои да усетим тръпката отново, защото предстоят Европейско първенство по футбол, последвано от короната на събитията в света на спорта – Олимпийските игри. Веднъж на четири години събирането на атлети от целия свят в рамките на няколко седмици на едно място е неповторим начин за повдигане на духа на съвременното човечество. Париж 2024 обаче ще се опита да постигне още една важна цел – организирането на печеливша за домакините устойчива олимпиада.

Заветите на Пиер дьо Кубертен, основател на съвременните Олимпийски игри, са за обединение и участие, но в момента те често са повече политическа демонстрация. Спомнете си за Пекин 2008 или Рио 2016, или пък за зимната олимпиада в Сочи през 2014 г., в която бяха инвестирани рекордните над 50 млрд. евро и чиято домакинска амбиция доведе до поредица допинг скандали, от които Русия още не е излязла. Имаме пример и в непосредствена близост – несъразмерното с възможностите на Гърция желание да организира юбилейната олимпиада през 2004 г. допринесе сериозно за последващото десетилетие на икономическо страдание в южната ни съседка. И това не е особена изненада – според изследване на три европейски университета от 2022 г. последната олимпиада, която е имала положителен икономически резултат в дългосрочен план, е тази в Сидни през 2000 г. Огромните разходи, невъзможността да се поддържа инфраструктурата, промяната в живота на местните хора са сред причините все по-малко градове и държави да кандидатстват за домакини на най-големите спортни събития. Самото кандидатстване, дори неуспешно, може да струва 9-цифрена сума. Така Париж 2024 и Лос Анджелис 2028 бяха избрани за домакини на практика служебно – при липса на конкуренти. Това обаче не е непременно потискаща новина, защото ще им позволи да се възползват от специална клауза на Международния олимпийски комитет, която позволява използването на съществуваща инфраструктура за организация на игрите. Последният такъв случай е отново в Лос Анджелис точно преди 40 години, когато в резултат на това е отчетен рекорден положителен финансов резултат.

Частните инвеститори са добре дошли

Французите надграждат над този подход. Президентът Еманюел Макрон беше ясен още отначало, че игрите в Париж, които включват и последваща параолимпийска програма, трябва да се самофинансират. Така бяха отворени вратите за участие на частни инвеститори. Организацията този път е внимателна към детайлите. Финалният разход се очаква да е около 8,8 млрд. евро – или увеличение с 15% от първоначалния бюджет. Това се обяснява по-скоро с инфлацията по време на дългогодишния проект. За сравнение в някои от предишните олимпиади допълнителните разходи поради грешки или непредвидени усложнения са надвишавали 5–6 пъти плановете. В същото време само около 2 млрд. евро от бюджета са публични средства, отбеляза наскоро в интервю френският президент. Това прави събитието, като включим и инфлацията, най-евтината за държава организатор олимпиада от времето на Студената война насам.

Целите са в няколко посоки. От една страна, разбира се, е подпомагането на туризма – ключов за страната сектор, генерирал 64 млрд. евро приходи през 2023 г. Над 15 млн. туристи се очаква да посетят Париж по време на олимпиадата, а цените на хотелите се повишиха многократно още преди месеци. Според доклад на финансовата компания ODDO-BHF се очаква събитието да даде допълнителен импулс за конкретни браншове – сред тяхосвен настаняването, са медиите, компаниите, свързани с услуги за свободното време, ресторантите, напитките, потребителските стоки и транспорта. Консултантската компания Asterès очаква 5,3 млрд. евро да се върнат в държавата под формата на данъци и осигуровки. Въпреки това ODDO-BHF предвиждат „ограничен, ако въобще има някакъв“ макроефект в средносрочен план. Ръстът на БВП се очаква да достигне 0,5% през третото тримесечие, преди да падне отново на 0,1% в края на годината. Това, а и ПР ефектът от грандиозното събитие, все пак трябва да послужат и като енергийна инжекция за популярността на правителството, което е под натиск от поредното увеличаване на подкрепата за крайната десница. Очакват се и репутационни ползи за бизнесите и дестинацията – спонсори като LVMH имат интерес от популяризирането на Франция като бранд. Транспортната инфраструктура също ще претърпи разширения, които могат да се окажат полезни в дългосрочен план, особено за бизнес хъба на Париж – Дефанс.

С грижа за околната среда

Организаторите на игрите Париж 2024 си поставят още една цел в постигането на модел за устойчивост. С 800 спортни събития, 15 000 атлети, 45 000 доброволци, неизчислими транспортни разходи, включително за полети от цял свят, и 13 млн. планирани порции храна олимпиадата е и събитие със значим ефект върху околната среда. В Париж целта е парниковите емисиите от дейността да бъдат съкратени наполовина спрямо няколкото предхождащи Олимпийски игри. 95% от състезанията ще бъдат провеждани във вече съществуваща и временна инфраструктура, като центърът за водни спортове в Сен-Дени е единствената нова сграда. Тя обаче е построена от рециклирани и естествени материали. Също така разчита на соларна енергия, както и Олимпийското село, което добавя и геотермални източници. Покривите там са построени с отвори, в които да могат да се настаняват насекоми и птици. Атлетите ще спят на матраци от рециклирани рибарски мрежи, а 2800 апартамента за настаняването им ще бъдат преоборудвани в домове след игрите. Градът добавя 1000 км велоалеи за олимпиадата, 3000 допълнителни велосипеда за краткосрочен наем. Всички зали и стадиони ще са достъпни с градския транспорт. Освен това са засадени 200 000 нови дървета и ще се сервират повече вегетариански менюта за намаляване на емисиите и отпадъците.

Дали всичко това ще помогне, дали публично-частното партньорство ще намери модел за повече устойчивост и съответно бъдеще за най-големите спортни събития по света обаче, ще разберем чак след като игрите Париж 2024 отидат в историята и сметката стане ясна.