Терминът „кръгова икономика“ е нов начин да се обозначи концепция, стара колкото света – използването на суровините и материалите в максимална степен, което минимизира отпадъците, а околната среда е по-чиста. В този смисъл кръговата икономика е „зелена“, но е и много повече от това.

До преди само около 100 години синтетичните материали не са съществували. Хората не са имали достъп до евтини бързооборотни стоки и това по естествен начин ги е карало да се стремят да използват вещите си възможно най-дълго и най-ефективно. Просто защото алтернативи или е нямало, или са били твърде скъпи. Днес светът е различен, но концепцията за кръгова икономика си остава валидна, просто е много по-трудно да се реализира.

През периода 2018–2023 г. светът е използвал близо 500 млрд. тона суровини – приблизително колкото в продължение на целия ХХ век, като основната част от тях влизат в икономиките за първи път, т.е. не са в резултат от преработване на вече използвани суровини. Като се отчете нарастването на световното население и очакваното увеличение на потреблението, пазарните прогнози предвещават сериозно трайно повишаване на цените на ключови суровини в следващото десетилетие. Това заедно с геополитическата несигурност води до повишена волатилност на цените на международните стокови пазари и излага както вносителите, така и износителите на суровини на множество рискове от макроикономически характер. Така значението на прехода към кръгова икономика става все по-ясно и осезаемо – той дава отговор на проблема с удовлетворяването на търсенето на суровини и материали и със зависимостта на отделните държави от ценовата динамика на международните пазари.

Нужният подход

Именно в това се състои проблемът: ясно е, че кръговата икономика е по-ефективна от линейната от икономическа гледна точка, но постигането ѝ се оказва изключително сложен процес. Не е достатъчно само да има разбиране от страна на отделни държавни институции, бизнес организации или учени. Необходим е комплексен подход, който да обхване цялото общество – от възпитанието и образованието на децата през т.нар. кръгово проектиране на продуктите (така че те да могат да се поправят, да се използват дълго и след това да се разглобяват, за да се рециклират отделните им части) до разделното събиране на отпадъците и тяхното преработване.

Тази сложност на прехода от линейна към кръгова икономика е характерна за всички страни по света не само за България. По данни на Circle Economy Foundation кръговостта на световната икономика е спаднала от 9,1% през 2018 г. на 7,2% през 2023 г., въпреки че се отчита нарастване на популярността на концепцията в глобален план.

Европейският съюз също се затруднява в изоставянето на линейния модел. Последните данни на Евростат (от 2022 г.) посочват, че степента на кръгово използване на материалите (или CMUR – circular material use rate) в ЕС е едва 11,5% при 10,7% през 2010 г. На фона на тази картина Европейката агенция за околна среда логично констатира, че целта на ЕС за удвояване на CMUR до 2030 г. е нереалистична.

Прави впечатление, че се наблюдават големи различия между отделните страни. На първо място по CMUR е Нидерландия с близо 27,5%, следвана от Белгия с 22,2% и Франция с 19,%. Последна изненадващо е Финландия с 0,6%, а България е на 20-о място с 4,8%.

Следователно пред нашата страна действително стои дълъг път към трансформация на икономическия модел в кръгов.

Откъде да започнем?

На първо място трябва да се разработи подробна визия от държавата, която да отговаря на даденостите на нашата страна, на възможностите на бизнеса, който оперира тук. България има приета Стратегия за кръгова икономика, която се нуждае от актуализиране и по-детайлно разписване, за да се очертаят конкретните направления, в които да се работи. Планът за действие към кръгова икономика на България като следващ по важност стратегически документ също следва да се доразвие и това трябва да стане с активното участие на бизнеса и академичните среди. Така например в Стратегията се посочва, че един от проблемите пред реализирането на кръгова икономика е липсата на информация между отделните компании за това коя какви отпадъци генерира, част от които биха могли да се използват като суровини за други производства. Много е важно да се изгради национална електронна платформа, на която фирмите да могат да споделят такава информация. Подобна платформа би дала яснота и за това какви са отпадъците по видове и за рециклирането на кои все още няма открити технологични решения, така че научният потенциал в страната да се насочи към търсене на работещи решения за този проблем.

На второ място е важно фокусът в усилията към кръгова икономика да бъде правилно поставен. Въпрос, който артикулира Европейската сметна палата в своя доклад от 2023 г. Има прекалено съсредоточаване върху търсене на решения за вече създадения проблем – отпадъците – чрез рециклирането, вместо да се мисли за това как да се избегне създаването на този проблем или как да се минимизира, което стои в основата на кръговото проектиране – както на продукти, така и на производствени процеси. Кръговият дизайн например улеснява поправянето на стоките, дрехите, сградите, машините и гарантира лесното им декомпозиране и рециклиране. За да е успешен такъв дизайн, той трябва да бъде емоционално устойчив, т.е. да се харесва на потребителите, така че те да са готови да използват различните блага продължително време. Много по-сложно е кръговото проектиране на производствени процеси. То липсва в нашата страна, въпреки че имаме както потенциал – научен и приложен, така можем да се поучим и от добрите практики в други страни дори извън ЕС.

Добрият пример

Кръгово проектиране на производствени процеси вече десетилетия функционира в Япония в т.нар. екоградове. Това е обяснимо и предвид факта, че ако по света 55% от населението живеят в градове, то за Япония този показател е 92%. Екоградовете там са в три категории според териториалното им позициониране. Интересно е, че в техните рамки се реализира не само т.нар. индустриална симбиоза – отпадъците от едно производство да захранват друго, но се преследват и различни други социални цели – осигуряват се работни места в отдалечени райони на страната, съживяват се изоставени индустриални мощности и територии, тестват се най-нови умни технологии и др. Пример за подобни градове са Фуджисава и Кашива-Но-Ха. Първият е изграден върху стара фабрика на Panasonic, а във втория е разположена една от най-големите в Япония системи за съхранение на електрическа енергия.

На трето място за успеха на кръговата икономика трябва да се осигури подготовката на специалисти на всички равнища – от кръговото проектиране на продукти и производствени процеси до рециклирането, а то става през въвеждането на нови дисциплини и специалности в системите на средното и висшето образование. Усилията в тази посока не трябва повече да се отлагат.

И в трите направления обаче не е достатъчно бизнесът и научните среди да са активни, от решаващо значение е държавата да влезе в ролята си и да създаде необходимата среда – регулаторна и същевременно подкрепяща бизнеса, така че нещата да се случват. Само тогава – при следване на комплексен и систематичен подход – можем да се доближим до кръговата икономика.