През последните няколко десетилетия темата за климатичните промени става все по-актуална, а напоследък тя заема все по-водеща роля в информационния поток на медиите. Една от причините измененията на климата да бъдат толкова дискутирани е фактът, че те имат пряко отражение върху почти всички аспекти на нашия живот.

Климатичната система е изградена от атмосферата, хидросферата, криосферата, литосферата и биосферата. Тези обвивки на нашата планета са в постоянно взаимодействие помежду си и всеки процес, възникнал в една от тях, води до промени в другите. Човешкото влияние е осезаемо във всяка от изброените сфери. Нещо повече – последните изследвания на редица учени показват, че антропогенното въздействие върху климата е съизмеримо с това на останалите компоненти от климатичната система. Особено голям ефект имат емисиите от парниковите газове с антропогенен произход, които според математически изчисления са отговорни за повече от 50% от затоплянето на Земята.

Прякото влияние на климата върху почти цялото стопанство на човека прави точните и конкретни прогнози за бъдещото му развитие особено ценни. Заради многофакторната зависимост на климатичните условия изготвянето на конкретна прогноза за следващите години е трудна, а в много случаи с оглед на съвременните възможности на научното познание и невъзможна задача. При краткосрочните прогнози науката е постигнала забележителни резултати, като в редица случаи се съобщава за успеваемост над 90%. За съжаление, с увеличаване на срока процентът на успеваемост на метеорологичните прогнози сравнително бързо намалява и след 15-ия ден детайлната прогноза за времето се счита за несигурна. В по-дългосрочен план се постига сравнително голям успех при прогнозиране на месец и сезон, като основно се уточняват тенденции и отклонение спрямо установените климатични норми предимно за температура на въздуха и количеството на валежите. Такива прогнози изискват огромен финансов и технически ресурс и е по силите само на няколко центъра в света.

За предвиждането на многогодишен и вековен период се използват специализирани статистико-математически методи, интегрирани в подходящ софтуер. Те описват взаимовръзките в климатичната система и определят климатични модели. Често това представлява една проекция в развитието на факторите, формиращи климата, на базата на предположение за бъдещото икономическо развитие на световната икономика. При моделирането на очакваните изменения в климата към бъдещи времеви хоризонти най-вече се отчитат промените на парниковите газове. Обикновено се използват няколко възможни сценария, които осигуряват сравнимост на резултатите от климатичното моделиране. Чрез тях се описват възможните траектории на бъдещото развитие на човечеството, които трябва да се вземат предвид на входа на използвания климатичен модел. Употребата на един и същ модел, но при различни сценарии дава различни резултати.

Бъдещото развитие на човечеството е невъзможно да бъде прогнозирано с голяма точност, затова и на резултатите от климатичното моделиране трябва да се гледа с известна доза на несигурност.

Климатичните сценарии

Едни от най-използваните климатични сценарии са RCP сценариите. Известни са като „Представителни пътища на концентрациите“ (Representative Concentration Pathways, RCPs). Те са в основата на всички научни изследвания в областта на климатичните промени, на разработването на анализи, стратегически документи и политики за адаптиране и смекчаване на последиците от очакваните изменения на климата в страните от целия свят, вкл. и в Европейския съюз. Те се използват и от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), като най-често използвани са следните видове сценарии:

• Сценарият RCP 2.6 е най-оптимистичният. Той изисква емисиите на въглероден двуокис (CO2) да започнат да намаляват и до 2100 г. да бъдат елиминирани.
• Сценарият RCP 4.5 се основава на предвиждането, че ще бъдат взети адекватни мерки за ограничаване на парниковите емисии, като техният пик ще бъде около 2040–2050 г., след което те да намалеят рязко до 2080 г.
• Сценарият RCP 6 предвижда нарастване на емисиите с СО2 до 2080 г. и едва след това да започне да спада .
• Сценарият RCP 8.5 е наречен „обичайна практика“ (business-as-usual scenario). При него се предвижда увеличението на парниковите газове да продължи със същите темпове, както и сега, затова този сценарий е наричан още „най-песимистичният сценарий“.

Климатичните промени и България

Според редица оценки България е разположена в един от регионите, който е особено уязвим към изменението на климата. Според Световната метеорологична организация Европа е континентът с най-бързо повишаваща се средна температура. Затоплянето не подминава и нашата страна. За последните 30 години средната температура у нас се е повишила с около 1 градус. Най-голямо затопляне се наблюдава през лятото, като месецът с най-голямо повишение на средната температура у нас е август – с почти 2°С, следван от юли с малко над 1,5°С. Зимата също се е затоплила съществено, докато пролетта и есента показват по-малки отклонения от нормата. Декември в много райони от страната дори показва обратна тенденция – понижение, макар и с неголеми стойности се наблюдава застудяване. През новия век се наблюдава увеличение на годишните валежни суми, като по-осезаемо то е в Североизточна България, а на места в планините и в Югозападна България се отчита намаление на годишните валежни суми. Особено голяма промяна във валежните суми се наблюдава през есенните месеци, като случаите с интензивни извалявания се увеличават, от една страна, а от друга, се наблюдава удължаване на сухите и безвалежни периоди.

Как ще се промени климатът през следващите няколко десетки години, зависи от промените в температурата, атмосферното налягане, валежите, вятъра, които ще настъпят в нашия регион. Различните климатични модели сочат, че средната температурата в България до края на века ще се повиши (фиг. 1), но колко ще е това увеличение зависи от мерките, които ще бъдат предприети за развитието на световната икономика.

В зависимост от приложения сценарий след около 25 години, или през периода 2038–2040 г., повишението на средните температури в нашата страна ще варира приблизително от 1,5 до 3°C над средните за периода 1961–1990 г. Интересно е да се отбележи, че до края на столетието според най-оптимистичния сценарий RCP 2.6 повишението на температурите ще се преустанови и те ще се колебаят на нива, близки до 1,5°C над базисните. Не така стоят очакванията при най-песимистичния вариант RCP 8.5, при който средните температури ще се повишат с 5 до 7°C над средните за периода 1961–1990 г. Трябва да се отбележи, че очакванията са в Северна България повишението на температурите да бъде по-голямо от това в Южна и по този начин разликата в температурните условия в двете половини на страната да намаляват, т.е. да имаме известно уеднаквяване на климата в температурно отношение.

Предвижданията при най-оптимистичния сценарий за след 25 години сочат, че в голяма част от Северна България годишните валежни суми ще се увеличат с около 10%, а в Южна, обратно – ще намалеят, като тенденцията към края на столетието е увеличението с 10% да обхване и територии на юг от Стара планина. Не така стоят проекциите при най-песимистичния сценарий RCP 8.5. При него през следващите 20–25 години се очаква повишение на годишните суми на валежа в цялата страна, но към края на столетието предвижданията са за рязко намаление с 20 до 30%. В Южна България очакваните стойности на редуциране на валежните суми са по-големи от тези в Северна (фиг. 2).

Последиците

При всички сценарии проекциите сочат по-голямо намаление на валежните суми през лятото, докато за зимата очакванията са промените да са сравнително малки. Това означава увеличаване на дефицита на влага в комбинация с очакваното повишение на температурите, което ще постави на изпитание редица сектори на икономиката и особено земеделието.

Компонентите на климатичната система са свързани и си въздействат, затова повишението на средната температура и промяната на валежните суми ще доведат до промени и при другите метеорологични елементи, като влажност, посока и скорост на вятъра, атмосферно налягане и др. Това ще окаже съществено влияние върху обичайния начин на живот. Очакват се увеличение на честотата на екстремните метеорологични явления, като интензивни извалявания, засушавания, топли вълни, едри градушки, шквалови явления. Последиците от тях са много – намалени водни запаси, несигурност и затруднения в селскостопанското производство, нарушения в енергетиката, натиск върху здравните системи, стрес върху биоразнообразието и горите, увреждане на инфраструктурата и др. Изменението на климата вече оказва съществен ефект върху различните икономически и социални сектори на нашия живот, поради което трябва да сме подготвени за адаптиране към тези промени.

Очаквана средногодишна температура на въздуха в България по различни сценарии на IPCC от 2013 до 2100 г. спрямо референтния стандартен климатичен период 1961–1990 г. според „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“ на МОСВ

Очаквана промяна на годишната сума на валежа в % спрямо референтния стандартен климатичен период 1961–1990 г. по сценарии RCP 2.6 (горе) и RCP 8.5 (долу) за периодите 2016–2035 г. ( вляво) и 2081–2100 г. (вдясно) според IPCC, адаптирана за България в „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“ на МОСВ