Биткойн възникна през 2009 г. в отговор на кризата, обзела глобалния банков сектор след краха на жилищния пазар в САЩ. Концепцията и инфраструктурата, около които са изградени криптоактивите, популярни повече като криптовалути, бързо набраха глобална популярност и концентрираха обществен, политически и инвестиционен интерес. Това се дължеше на технологичната анонимност на трансакциите, заобикалянето на традиционните централизирани платежни инфраструктури, изградени около банките. Те даваха възможност за преодоляване на контрола, упражняван от властите върху капиталовите потоци, противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за избягване на финансовите санкции.

Редица държави предприеха стъпки за регламентиране на публичното предлагане на криптоактиви, регулиране на криптоборсите и въвеждане на изисквания за отчитане на съмнителните трансакции с цел защита на инвеститорите. Европейският съюз също се възползва от нарастващия публичен интерес към новите технологични „извънбанкови пари“ и от май 2023 г. беше приет Регламент[1] относно пазара на криптоактиви, който започна да се прилага от края на 2024 г.

Макар да отричат, че криптовалутите отправиха предизвикателство пред традиционните платежни инструменти като банкови карти и банкноти, едно десетилетие след биткойн централните банки започнаха свои проекти за дигитални средства за разплащане, с които да отговорят на новите реалности. Днес те са известни като цифрови валути на централните банки (ЦВЦБ). През 2020 г. седем централни банки, в т.ч. ЕЦБ, Федералният резерв на САЩ, ЦБ на Обединеното кралство, Канада, Швеция, Швейцария, Япония и Банката за международни плащания в Базел, публикуваха обща концепция и основните принципи, на които да се базира издаването на ЦВЦБ.

Какво е ЦВЦБ?

Според Концепцията на Банката за международни плащания (БМП) ЦВЦБ е цифров платежен инструмент, деноминиран в национално средство за разплащане, което е пряко задължение (пасив) на централната банка, който е различен от банкнотите и монетите и традиционните разплащателни сметки, поддържани от банките в пасива на централната банка.

На какъв етап на развитието са проектите за ЦВЦБ

Според Атлантическия съвет[2] към февруари 2025 г. 134 държави и парични съюзи (като еврозоната), които представляват 98% от глобалния БВП, разглеждат възможностите за въвеждане на цифрова валута на централната банка.

Три държави са въвели цифрова валута на централната банка: Бахамите, Нигерия и Ямайка. Към момента има активни 44 пилотни проекта, включително този за въвеждане на дигитално евро. Европейските държави, в това число и извън ЕС, тестват използването на ЦВЦБ не само за вътрешни, но и за трансгранични плащания.

Дигиталният юан е все още най-мащабният пилотен проект на ЦВЦБ с почти 1 млрд. долара равностойност на оборота към юни 2024 г. Трансакциите се осъществяват в 17 провинции в сектори като образование, здравеопазване и туризъм. Това е почти четирикратно увеличение на оборота спрямо предходната 2023 г.

Освен Китай в пилотна фаза са и останалите членове на БРИКС: Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка, като дори се опитват да популяризират проекта за трансгранични плащания като алтернатива на доларовите. След налагането на санкции над Русия проектите за презгранични ЦВЦБ се удвоиха. В момента има 13 проекта, включително mBridge, който свързва банките в Китай, Тайланд, ОАЕ, Хонконг и Саудитска Арабия. Банката за международни плащания декларира през ноември 2024 г., че Проектът mBridge е достигнал степен на развитие minimum viable product (MVP). Проектът е основан на децентрализирана платформа за издаване на ЦВЦБ и осъществяване на трансгранични плащания, която е споделена за участниците – търговски и централни банки.

Проектът за дигитално евро

През ноември 2023 г. започна двегодишният подготвителен период за въвеждане на цифровото евро. На този етап е създадена схемата от правила, избрани са доставчиците на платформа и инфраструктура и са консултирани заинтересованите страни за стандартите за качество, сигурност, използваемост и защита на личните данни. Очаква се до края на 2025 г. Управителният съвет на ЕЦБ да вземе решение дали да се премине към следващата фаза на подготовка. Преди да бъде въведено официално като платежно средство, е необходимо да бъдат приети регулациите, подготвени от Европейската комисия.

Митовете и заблуди за дигиталното евро

В обществото и медиите битуват редица заблуди относно причината за въвеждане на дигиталното евро. Това не е необходимостта от контрол на трансакциите с пари, а стратегически отговор на централните банки на промяната в платежните технологии и по-специално запазване на паричната маса под формата на платежни инструменти, издадени от публични институции. За никого не е тайна, че банкнотите и монетите, намиращи се в обръщение от векове, не издържат тестовете на дигиталната революция. От тази тенденция се възползват както технологичните компании, така и потребителите. Централните банки не бива да остават встрани от това развитие, тъй като рискуват потребителите да използват другите – вече налични – дигитални алтернативи: биткойн, стейбълкойн, или електронни пари, издадени от банките. По-надолу ще изброим и обсъдим най-често тиражираните митове и заблуди.

Мит №1 Дигиталното евро се въвежда през ноември 2025 г.

Дигиталното евро ще има статут на законно платежно средство, подобно на банкнотите, издавани от евросистемата. Това означава, че всички икономически субекти в еврозоната ще бъдат длъжни да го приемат като средство за плащане. За да придобие този статут, е необходимо Съветът на ЕС и Европейският парламент да приемат законодателно предложение. Проектите на регламенти са изготвени от Европейската комисия още през юни 2023 г. Приемането на тези регламенти предстои. То обаче отнема не по-малко от 6 месеца, а най-често поне година. В този смисъл не е възможно дигиталното евро да влезе в обръщение преди началото на 2027 г. въпреки технологичната готовност за това.

Мит №2 Дигиталното евро ще бъде предмет на мониторинг от ЕЦБ

Съхранението и трансакциите с дигитално евро ще се извършват с посредничеството на кредитни и платежни институции, подобно на безналичните трансакции за плащания, осъществявани с депозирани средства по банкови сметки в момента. Дигиталното евро ще се съхранява по сметка по същия начин, както се съхраняват и в момента данните за банковите трансакции – при доставчика на платежната услуга. Трансакциите с дигитално евро ще се осъществяват по реда на Директивата за плащанията. Според текстовете на проекторегламента за дигитално евро Европейската централна банка няма да може да получава лична информация за ползвателите на дигиталното евро от платежните институции, нито ще може да персонализира платежната информация, която обработва по начин, който да ѝ даде възможност да я обвърже с участниците в плащането.

Платежните институции ще могат да получават лични данни съгласно сегашните изисквания за идентификация на клиенти. Това е обосновано, за да отговорят на изискванията на законодателството в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Възможностите за използване на дигиталното евро за плащания в офлайн режим дават същата функционалност и клиентско преживяване, както и при използването на банкноти в наличност[3]. При използване на тази функционалност нито централната банка, нито платежната институция обработват плащането. В този смисъл дигиталното евро ще замести изцяло банкнотите, като осигури същата степен на анонимност.

Мит №3 Дигитално евро води до изчезване на банковата тайна

Банковата тайна се запазва без промяна, както и досега. Сметките на потребителите няма да се преместват в Европейската централна банка, а ще се поддържат при доставчика на платежни услуги. Между Европейската централна банка и потребителя на банкови услуги няма да са налице договорни отношения. Това е залегнало изрично в законодателния текст на проекторегламента. Например член 37, т. 2 гласи, че „данните за офлайн операциите не се съхраняват от доставчиците на платежни услуги или от Европейската централна банка и националните централни банки“.

В този смисъл, ако ЕЦБ, национална централна банка или доставчик на платежни услуги съхранят данни за офлайн операция, това ще бъде нарушение на европейското законодателство. Съответно подлежи на санкциониране.

Мит №4 Дигиталното евро използва блокчейн технология

За разлика от криптоактивите, в проекта на дигитално евро на ЕЦБ не се използва блокчейн технология, а централизирана технология за обработка на плащанията, наречена N€XT[4], основана на unspend transaction output model (UTXO). При тази технология, възприета и тествана в прототипния етап,, плащанията се обработват от централизирано от ЕЦБ, без обаче в обработката да се включват лични данни.

Мит №4 Дигиталното евро ще доведе до по-малко депозити в банките

Дизайнът на дигиталното евро е създаден, за да улесни плащанията на икономическите агенти. Идеята е то да действа като субститут на наличните банкноти. Предвижда се сметките, в които ще се съхранява дигиталното евро, да не са лихвоносни и съответно няма да носят доход на техните притежатели. Точно както и при банкнотите. Салдата по тях няма да бъдат обхванати от гаранцията на Фонда за гарантиране на влоговете, за разлика от парите по банковите депозити.

Мит № 5 Дигиталното евро ще доведе до опасност от банкови кризи

Широко се тиражира тезата, че въвеждането на дигитално евро технологично ще улесни потребителите много бързо да конвертират своите банкови депозити в дигитално евро, което ще доведе до нарастване на риска от бързо изтегляне на депозити (bank run) и така банковата система ще стане по-уязвима.

Регулаторите са наясно с рисковете от новите технологии и без дигитално евро. Да си припомним историята с фалиралата през 2023 г. Silicon Valley Bank в САЩ, която за два дни изгуби 3/4 от привлечените средства. Регулаторите са наясно и затова проекторегламентът предвижда ЕЦБ да има правото да налага лимити по размера на издадените дигитални единици на едно лице. Това се налага както с аргумент за финансова стабилност, така и за целите на парична политика. Икономическите агенти ще трябва да се съобразят с факта, че предлагането на дигитално евро ще бъде ограничено. Както знаем, размерът на гарантираните влогове в банките също са обект на лимит. По степен на сигурност двата актива са субститути и затова при нормални условия клиентите следва да имат сходна функция на търсене, но единият актив ще служи за съхранение на стойността (банкови депозит), а другият за осъществяване на трансакции.

В обобщение – дигиталното евро е отговорът на Европейската централна банка на динамичното дигитализиране на плащанията и на тенденцията на намаляване на използването на банкноти. То не е приумица само на тази централна банка, а е координирана международна инициатива, която се развива и реализира с различно темпо. По своя характер дигиталното евро е въпрос на избор и удобство и в никакъв случай икономическите агенти не бива да го приемат като единствен избор. Неговата циркулация ще се конкурира с плащанията с банкноти, с банкови карти, със средствата по разплащателни сметки, с наличности от стейбълкоини, обвързани с валута на централната банка, и други ликвидни активи.